Коментари на: Сън в съня

От: Пламен Петров

Пламен Петров — Thu, 10 Mar 2011 08:22:34 +0000

Разбрах намека…

От: Veronika

Veronika — Thu, 10 Mar 2011 07:53:15 +0000

извън габаритите на средностатистическите си (по всички парагарфи)

От: нели

нели — Thu, 18 Mar 2010 09:42:18 +0000

Сънят,в който живеем е наше творение,нашата представа за реалността и сме способни да я променим във всеки един момент.Мисля,че си успял да разбереш общия сън и способността си да твориш.Успех!!!

От: Petkov

Petkov — Wed, 17 Mar 2010 12:35:07 +0000

Определено не си средностатистически. “Пламен, пламенски, пламенов ” – това е твоето лого, твоят почерк, твоят стил във всичко, което правиш. А това е твърде далеч от средностатистическите норми.

От: Ивалина Ташева

Ивалина Ташева — Mon, 15 Mar 2010 13:30:48 +0000

В съня изплува онова, което подтискаме, задушаваме, лишаваме от живот. И то ни говори, проявява се, живее в съня…но в абстрактни образи. Налага ни да проявим усилия, за да го разберем, ако искаме…
“Сън в съня” – изблик на подтиснатост на квадрат…

От: Valeria

Valeria — Sat, 13 Mar 2010 14:54:33 +0000

Струвами се, че и в друга държава да живее човек се съобразява с реалностите и то е задължително.Оставяйки сам със себе си в своя свят пък е изпълнен с мечти ,става съдник на себе си или търси пътя пак към себе си.Кога е щастлив той сам си знае, важното е да бъде себе си и да се вижда отстрани.Пламене от скоро съм любителка на блога ти и всичко, което споделяш с нас е толкова искренно и честно, че те имам за приятел.

От: tina

tina — Fri, 12 Mar 2010 20:41:51 +0000

И есето ми хареса, и коментарите след него – поздрави на авторите! Ако поне половината българи бяха като тях, България щеше да бъде много над белите средностатистически държави.

От: Мариела

Мариела — Fri, 12 Mar 2010 18:36:17 +0000

Аз пък искам да коментирам статията и дано този път коментарът ми не е след дъжд качулка като миналия път, понеже не ми беше твърде ясно, кога засичате края на състезанието.
Аз съм един съвсем, ама съвсем средностатистически човек със средностатистическо жилище, средностатистическа кола, средностатистическа заплата и т.н. всичко което се сетите ми е средностатистическо. Обаче, интересно, НИКОГА НЕ СЪМ СЕ ЧУВСТВАЛА средностатистически. Или ми е ужасно зле или хвърча от радост или кипя от ентусиазъм. Или съм до капачката пълна с надежда или съм срината напълно от някоя мисъл, която е само в главата ми, естествено, и почти никога няма нищо общо с реалността, но ме кара да се чувствам изключително (зле или добре). А като погледна някое от децата си, никога не ми се струват средностатистически, те са абсолютно най-готините, най-чувствителните, най-умните или пък най- непослушните, най-капризните и най-проклетите. Интересна работа.. но не се чувствам средностатистически

От: Blog Challenge 7: Кой изсънува най-добре? | Васи ли?!

Blog Challenge 7: Кой изсънува най-добре? | Васи ли?! — Fri, 12 Mar 2010 12:31:19 +0000

[...] Ивелина Димова Нина Николаева Петър Бояджиев Пламен Петров Ради Георгиев Славей [...]

От: Пламен Петров

Пламен Петров — Fri, 12 Mar 2010 10:47:13 +0000

Много сте мили, всички! Дали не сънувам?!

От: TaniaJo

TaniaJo — Fri, 12 Mar 2010 09:44:15 +0000

Желая ти да победиш и този път,защото ми хареса много есето ти.
Щом имаш силата да го напишеш с този пламък значи ,че не си средностатистически…., а щом го чета аз в момента означава ли ,че и аз съм средностатистическа…..
Всяка сутрин,когато си поставям задачите за деня си напомням,че не е важно къде сме, а е важно къде искаме да стигнем….

От: radislav

radislav — Fri, 12 Mar 2010 09:27:34 +0000

Пламски, айде ти си наред