Позорът и поражението

 НЯКОЛКО „ОПРАВДАНИЯ“ ОТ СЪР УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ

"Отношението е малкото нещо, което прави голямата разлика" - Сър Уинстън Чърчил

Казано накратко, в третата седмица от Проектът „П“ претърпях пълен провал. Не изпълних нито една от двете задачи, които трябваше да изпълня. Факт… и то доста срамен.

Логично би било сега да си скубя косите и да се червя – пред вас, но най-вече пред хората, на които съм дал дума да изпълня поетите ангажименти.

Когато се провалят, повечето хора винаги първо си намират оправдание за поражението си. И аз бих могъл да се оправдая с това, че и двата ми ангажимента пропаднаха по независещи от мен обстоятелства.

Но няма да се оправдавам.

По две причини.

Първата е, че си дадох ясна сметка. За това, че от мен – и само от мен – си зависи да се „презастраховам“.

С други думи, когато му трябват 100 кофи пшеница, добрият земеделец посява толкова, че да се родят поне 200 кофи. А аз „посях“ само 100… но да кажем, че вече съм си научил урока.

Втората причина се крие в един от любимите ми цитати на един от любимите ми политици – Сър Уинстън Чърчил.

Преди да ви споделя въпросния цитат, ще ви разкажа защо Чърчил ми е любимец (въпреки, меко казано, неласкавите му изказвания за Балканите – и в частност за България).

Повечето образовани люде знаят кой е Чърчил, както и защо е считан за велик политик, държавник и лидер. Малко обаче знаят, че преди да стане министър-председател на Великобритания (през 1940 година) той има над 40-годишна политическа кариера, в която пораженията са много повече от победите.

Още при първата си стъпка в кариерата – политическите избори през 1899 година – той претърпява пълно поражение. Но не се отказва… Нито веднъж през следващите 40 години!

Само такъв човек може да каже такива думи:

„Успех е способността да преминаваш от един неуспех към друг без да губиш въодушевление.“

А също и тези:

„Поражението е едно, а позорът – съвсем друго нещо!“

Затова и моето конкретно поражение е само един урок. Но не и позор…

Сигурен съм, че занапред не ме чакат само победи. Неминуемо е да има и нови поражения. Тоест – уроци.

Най-радостното за мен лично е, че наистина не изпитах срам. (По-точно изпитах – но за кратко).

Анализирах причините за провала. Направих си изводи. И вече предприех действия това да не се повтаря.

Но дори и да се повтори – „пътят е страшен, но славен“.

По този път може да се подхлъзнеш и да паднеш много пъти. Важното е колко пъти ще се изправиш…

Аз продължавам. Напред.

И една от причините да продължа се крие в любимия ми цитат от Чърчил:

„Не се задоволявай да бъдеш дим, когато можеш да бъдеш огън!“

Рапорт даден!

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes