Благородната инициатива на Майк Рам да събере самопризнанията на всички участници в предишното ми блогърско предизвикателство ме подсети, че от почти три месеца насам съм ви оставил да живеете със заблудата, че щурите ми идеи са на изчерпване… Да — ама да, да! Тоест — не сте познали! И веднага ще го докажа по подобаващ [...]

В утрото на 6-ти август — през далечната 1945 година — един американски бомрардировач (който, между другото, е наречен Enola Gay — но това не е някакъв гей, а името на майката на пилота… доста споменавана жена сред японското население) пуска първата атомна бомба над Хирошима. Бомбата е наречена иронично “Малчо” (Little Boy). Пак на [...]

Отвън изскърцаха спирачки и побързах да се надвеся от прозореца — слава Богу, не беше станало нищо страшно! Обаче усетих нещо върху косата си и инстинктивно го махнах от там с ръка. По миризмата веднага усетих какво ме беше налазило — миризливка. Докато бърчех нос, ми хрумна, че темата за днешната шътокуа за пореден път [...]

Уникална държава – като нашата – не може да си няма и уникални празници. А по-уникален от 24 май трудно ще откриете. Всеки народ празнува свободата си, независимостта, има ден в памет на загиналите и така нататък. Но не знам друг народ да празнува своята писменост? Повечето понятия свързани с тези празници се преекспонират и [...]

Не знаех, че се казва Събина. Даже не знаех, че й казват Бъни. (Тогава даже не подозирах, че е и ентелегентна…). Не знаех, че и двамата ще напуснем един и същи форум по (почти) едни и същи причини. Не знаех и че няколко месеца след това ще станем съавтори на една все още неиздадена книга. [...]

Скоро май не съм измислял нова блог-игра. А когато си известен с щурата си способност да генерирам шантави идеи – трябва да си поддържаш реномето! Редовно. Та затова реших, днес да ви отправя поредното предизвикателство – всеки блогър, който се хване на хорото, трябва просто да сподели (искрено и лично!) в своя блог поне 10 [...]

Точно преди 365 дни написах първата страница в своя “Капитански дневник”. Всъщност, това беше и първата ми публикация като блогър. И в нея чистосърдечно си признах, че всяко начало е трудно. Споделих също, че: “Да разширяваш границите на познанията и уменията си (с ясното съзнание, че никога няма да знаеш всичко) е не само благородно [...]

Ако предишното ми предизвикателство за блогъри ви е харесало — няма начин новото също да не ви допадне. Още повече ако сте от хората, които — независимо на каква възраст са — са успели да запазят (и опазят) нещо от детето в себе си. Новата ми хрумка е посветена на все по приближаващия първи ден [...]

Днес моят син — симпатягата на снимката — става на 10 години. Първият му истински юбилей! И от таткото се очаква да го изненада с голям подарък. Таткото обаче изненада дори самия себе си… По мое време, десетгодишните хлапаци мечтаеха за ново колело. И врънкахме бащите си за някое родно “Балканче” или съветски “Школник”. Даже [...]

Ако мълчанието наистина е злато — този блог е нещо като трезор на швейцарска банка. Щото хората си влизат, разглеждат, някой даже и четат… и толкова! Ни дума, ни вопъл, ни стон! А на мен, разбира се, това ни най-малко не ми харесва и се опитвам да проумея защо, аджеба, се случва точно така. (Ето, [...]

И най-хубавите неща рано или късно свършват! (За щастие….особено що се отнася до някои сапунки напоследък…). Не знам дали сътвореното от/чрез мен блогърско състезание е имало елементи на сапунка. Нищо чудно… Е, сагата вече приключи! (Прави са били древните китайци, които твърдели, че “И това ще мине!”). Преди и тази идея да потъне в небитието, [...]

Как да спечеля блог-състезанието, което… сам създадох?! Включително и правилата — че победител е автора на публикацията с най-много коментари… Признавам, че за мен този проблем се превърна в един Гордиев възел. Заплетена работа… Е, поне щури идеи никога не са ми липсвали. Затова реших да постъпя точно както великия Александър — да разсека възела [...]