„Вкъщи няма таратор.“

 

виновникът за тази публикация

виновникът за тази публикация

Заглавието не е съвсем вярно. Изречението в оригинал е малко по-различно, а аз просто така го прочетох и от тази неволна грешка ми хрумна и да напиша нов материал в блога си.

И преди съм попадал на блогове на бебета – създадени разбира се от техните родители (и бебетата и блоговете им). Винаги съм си мислил, че такива сайтове са интересни само за най-близките роднини на семейството и за шепа близки приятели. А ето че сам се опровергах – нито съм родина на въпросното семейство, нито имам честта да ги познавам. Просто попаднах на блога на техния (съвсем) малък син…но както неведнъж съм казвал – няма „случайни“ неща. Едно нещо винаги води до друго нещо и така неусетно се стига и до най-главното, най-важното и най-същественото. (Ако проявим търпение и постоянство).

И така – за блога на малкия Давид. Първото, което ме впечатли, беше, че всичко е разказано от името на симпатичния бебок. И в други подобни блогове съм срещал същия подход, но тук наистина текста е приятен за четене и с много чувство за хумор. И въпреки, че доста се постарах – така и не можах да реша със 100%-на сигурност дали автора е майката или таткото на Давид?! (Не само жените са любопитни…пардон, любознателни!). 😉

А изречението, което ми даде и повода за написването на всичко това беше следното: „Вкъщи няма тартор„. По незнайни причини (още повече, че току-що бях и закусил), вместо „тартор“ аз прочетох „таратор„. И освен, че реших какво ще е менюто за довечера, хрумна ми и да напиша нещо в блога си, тъй като след това изречение има и още няколко, които си заслужава да бъдат прочетени:

В къщи няма тартор.
Двамата взимат решения заедно и обсъждат всичко.
Почти никога не се карат и ако се скарат много бързо им минава.
Обикновено мама се ядосва когато тати и каже, че ще правят нещо и после промени плановете, без тя да знае и че не и помага за разни неща. Понякога се карат заради други хора. Мама не се ядосва лесно, но когато се ядоса по добре да не я виждате.
Тати се ядосва когато мама спи много, когато ходи на партита без него и цитирам „когато си правиш каквото си искаш“. Тати е човека, който успокоява топката когато се скарат. Когато той се ядоса – мълчи.

Независимо дали се стремим само към материално или и към духовно б(л)огатство (искрено се надявам читателите на този блог да искат и двете), семейството и семейното щастие са много важен фактор в това пътуване. За този фактор искам да си поговорим днес…

Не са малко хората, които са толкова заслепени и обсебени от идеята за това да постигнат успехи в бизнеса или кариерата си…че го правят за сметка на семейството си. В крайна сметка, те може и да успеят да постигнат желания пост или сума пари, но дали цената, която са платили за това си заслужава?!

За какво ти е високата позиция, високата заплата или шестцифрените банкови сметки…ако си ги постигнал с цената на един разрушен брак, един наранен партньор в живота и едно или повече деца, които почти нямат общи детски спомени с единия от родителите си?!

Примерите в това отношение са много. Но „лечението“ е само едно: баланс. Хармония. Донякъде това е и част от мениджмънта на емоциите, а също и от изкуството да определяме приоритетите си за деня и най-ефективното разпределение на времето си. (В други публикации ще поговорим по-задълбочено за всеки един от тези фактори поотделно, а сега просто искам да спомена колко са важни).

Семейството е в основата на всеки успех (или неуспех – ако сме подценили важността му). Както една армия не може да победи в която и да е битка или война без да има подкрепата на силен тил, така и семейството ни е нашия „невидим“ съюзник във всяко сражение с враговете на собствения ни успех.

Каквито и да са нашите цели и стремежи в живота, със сигурност всички хора около нас няма винаги да ни аплодират и приветстват за решенията и постъпките ни. Това е нереалистично. Реалното е, че много често ще срещаме съпротива, негативизъм, недоверие и много други отрицателни реакции. (Колкото по-смели са мечтите ни – толкова по-силна ще бъде и съпротивата и пречките по пътя към постигането им).

И в тази „война“ нашата опорна точка е само една. Не, в случая това не е семейството ни, а вярата. Нашата собствена вяра в това, че сме на прав път и че целта ни е правилна, а постигането и ще ни направи истински щастливи…

Възможно ли е да успеем и без другите да ни вярват? Дори нашите най-близки хора, нашето семейство и най-верни приятели? Може би. Но няма да е същото ако го направим „напук“ и ако движещата ни сила е да им „натрием носовете“ и да докажем, че те не са били прави. Просто не си заслужава…

Най-сладките победи, най-голямото щастие е когато хората, които истински обичаме, също са ни повярвали и са ни подкрепяли по време на целия този дълъг и нелек път.

А най-истинският успех е когато постигнатите от нас цели не са били егоистични и са направили щастливи не само нас, но и много други хора. Разбира се, първи в този списък са нашите най-близки хора. Нашето семейство.

А в семейството най-важното нещо е Любовта. Затова и не ми беше никак трудно да избера един музикален поздрав към всички, които имаха търпението да изчетат всичките ми „гениални прозрения“ чак до края на този текст:

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

3 коментара за “„Вкъщи няма таратор.“”

  1. Силно се надявам майката и таткото на Давид да нямат нищо против, че съм използвал снимката на техния сладък бебок за „рекламно лице“ в този материал. 😉

  2. Филип каза:

    Много готина статия …

    „Колкото по-смели са мечтите ни – толкова по-силна ще бъде и съпротивата и пречките по пътя към постигането им.“

    Специални поздрави за мисълта – много уместно и точно казано.

    Музикалния поздрав е страхотен – имало и от порастналите „батковци“ какво да научиш в музикално отношение 🙂

    Майтап … Винаги съм знаел че е така 🙂

  3. Ивалина Ташева каза:

    Човек се чувства удовлетворен и щастлив, когато са в хармония и двата аспекта на неговия живот – личен и професионален.Успехите в едната сфера, не компенсират неудачите в другата и вътрешния ни баланс е нарушен.
    Любовта е важен фактор за реализацията ни както в личностен план, така и в професионален.Любовта е състояние на душата, а в междуличностните отношения тя е способност, не да се вторачваме един в друг, а да погледнем в обща посока, приета и желана от двете страни.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes