Понякога наистина ми се иска да избягам. Да си “грабна шапката” и да отида да живея в някоя “бяла” държава. Щото от тая – нашата – ми е дошло до гуша. Дотегнало ми е да гледам мрачни и унили физиономии, сиви панели и сиви хора, мръсни улици и мръсници на най-високи постове…
Щото 45 години “народна власт”, плюс още 20 години псевдо-демокрация направо изсмукаха живота на всичко умно и читаво в тази държава. Нещо като убийствена химиотерапия за цялата нация. Отчайваща картинка – накъдето и да погледнеш…
И тогава се сещам за Левски.
Ако ние хленчим и се оправдаваме за дереджето си с някакви си 45 години, когато Васил Иванов Кунчев тръгва да освобождава Отечеството си от чуждото иго, същото това Отечество е било под същото това иго повече от 450 години!
Колко ли трябва да си луд, наивен и дори романтичен – за да си помислиш дори, че можеш да промениш едно 500-годишно статукво?!
И колко безразсъдно смел трябва да си да поемеш по трънливия път на революционера – когато единствената ти награда е ятаган, куршум или бесило?!
Революция…
И тази дума увисна някъде в празното пространство на промитите ни мозъци и развенчаните идоли от близкото минало.
Но стореното от Васил Левски и останалите, които сега наричаме “борци за национално освобождение” е наистина революция. И като всяка Революция – тази също е започнала с някаква лична революция, обрат в мисленето, повратна точка…
За Левски това сигурно е било когато е решил да захвърли расото. Църквата е загубила един дякон, но народът ни е спечелил единствения си Апостол на свободата…
Пък и ако нямаше еретици – този свят принципно щеше да тъне още във вонящото на тамян блато на Средновековната тъма и овчедушно подчинение на Царя и Бога…
И нямаше да я има утопичната мечта за “чиста и свята република”.
Затова… не съм избягал.
Затова не търся лесните решения и удобните оправдания.
Затова и аз наивно вярвам, че новата ни Революция е възможна – но трябва да започне първо в умовете и сърцата на новите комити, хайдути и апостоли…
Защото Левски не е умрял на бесилото. Как иначе щяхме да усещаме все още този син поглед вперен право в душите ни ?!
И ако искаме този “цял един народ” отново да спечели свободата си (ама истинската) – трябва просто да не губим себе си.
Апостоле????
Ако нещо от моите мисли и разсъждения ви е харесало -- моля, гласувайте за тази публикация в Svejo.net и TopBloLog. А ако решите, че написаното от мен си струва да бъде прочетено и от друг -- споделете смело линк към публикацията в различните социални мрежи (натиснете сивия бутон "Сподели ме", за да видите опциите)! На всички, които отделиха тези цели 5 секунди време, за да го сторят -- БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ!
Още по темата:
- Само Левски! Напук на всичко и всички…
- Когато големите мъже се радват като малки деца…
- Carpe diem
- Наистина ли си на 28?!
- Джон Максуел и притчата за човешкия живот
- Футболът е за хората!
- Дилемата Бербатов
- Когато интуицията всъщност е предразсъдък
- Спомен за Карл Сейгън
- Гунди Незабравимият
- Моите 10 малки (мръсни) тайни
- Празникът на жената в сянка
- Джим Рон за тайната на успеха
- Бракуването като ускорител на качеството
- Бизнес уроци от Майка Тереза
- Незабравими цитати от Ричард Бах
- Я малко по-весело (gay) за гей-парада!
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
ВЕЛИКО, Плам! По-добри размисли за Левски едва ли днес някой ще напише!
Външната революция е възможна само, ако е извършена вътрешната революция!
В полярния свят Любовта е вкопчване, в света на единството Тя е преливане! Да се прелеем…, за да оцелеем като вид и като род!
Прекрасно казано! Настръхнах ! Направи всичко възможно да стигне до повече българи!
Нервя се, като видя портрета на Левски в нЕкои кабинети. Забелязали ли сте – виси винаги зад гърба на седящия в съответния кабинет. Явно не смеят да погледнат в очите му! Благодаря, Пламъче!
Поздрави, много добре написано.
Viva la Revolucion! Свободата ми започва с усещането, че съм жива, че съм тук и не искам да си “грабна шапката”! Защото освен “синия поглед
вперен право в душата” ми, в нея са вперени още две изпитателни детски очи – на дъщеря ми, която търси там смисъла и обяснението на “чиста и свята”, добро и зло, истина и лъжа, реалност и илюзия! За това си казвам всеки ден – кой, ако не аз и кога, ако не сега!
Покъртително и от душа! Поздравления Пламене! И да знаеш, че не сме малко тези, които не сме избягали, по същата причина като теб, колкото и да изглежда точно обратното. Това ми дава надежда за по-добро! Успех!
Добри думи.
Напоследък се забелязват хора, искащи да променят статуквото и ти си един от тях. Мисля си, че българите все още имаме шанс, така че не бягай, защото малко останаха като теб тук
Да, и за мен Левски е една от причините да не съм избягала досега. Защото колкото повече хора го направят, толкова повече те ще обезсмислят жертвата на такива герои като Левски и Ботев.
Браво, Пламски, много е добро!
Мисля, че днешната дата е една от малкото, които могат да ме накарат да изпитам (поне малко) гордост от това, че съм родена в България 
Горкия Левски,
От Освобождението насам за него патетично се изказват, пишат и прочее, какви ли не хора. Обясняват защо той така направил, така говорил и прочее. Абе страшна работа.
Вчера научих , че в една своя бележка Левски е написал само “Народе ????” От БТВ новините хвърлиха предизвикателството да помислим над това – какво Апостолът е чувствал когато го е написал и какво е вложил в тези 4 въпросителни.
Въпросът му – отговор е актуален и днес ! Да мислим!
радвам се, че още има и такива хора в България които мислят по този начин че се вълнуват и си задават тези въпроси,защото често казано бях започнала да се отчаивам и да губя надежда, че нещо ще се промени и този път да е към по-добро.Дано тези които останахме в България да не съжаляваме че сме го сторили, че сме имали една по-различна, но не и утопична идеа за живота в Българиа и да изберем Българиа за място на живеене и на нашите деца
Защото Левски не е умрял на бесилото.Поклон !
Много точно и силно казано ! Поздравления !
Levski e bil viarvast v Boga no ne samo na dumi ,a i na dela.Ot tam e doshlo i vdahnovenieto mu kam tova koeto e pravil. Izvodat kakav e, 4e nie sasto tribva da stanem viarvasti za da mozem da osaznaem nuzdata ot duhovna svoboda a posle i da si ia spe4elim.
Istinata e,4e mnogo malko hora osaznavat nuzdata ot duhovna svoboda zastoto sa im pritapeni setivata. Nashiat mil i skap narod za szelenie ne tarsi istinskata svoboda,a silata i vlastta koito go zavezdat samo kam propastta.
Ako ,balgarinat’ ne smeni orientaciata i cennostnata si sistema nikoga niama da razbere kakvo e SVOBODA.
Za sazalenie nikoi apostol na svobodta niama da moze da prelee svoboda v sadove bez dano…
Току що го прочетох на глас на детето… беше още по-силно, отколкото първия път, когато го четох на себе си! Благодаря ти Плами…