Спомен за Карл Сейгън

 БЛЕДАТА СИНЯ ТОЧКА НЯМА ДА ГО ЗАБРАВИ

Карл СейгънКогато си малко момче – всичко около теб е магия.

Няма дете, което да не се е взирало в блещукащите светлинки в нощното небе и да не се е питало какво има там горе. (Кога за последен път погледнахте към звездите?!).

В моето детство имаше един вълшебник, който всяка седмица (в продължение на цели 13 епизода) ме хващаше за ръка и ме повеждаше на пътешествие между звезди, планети и облаци космически прах.

А тогава даже нямаше плазмени екрани – дори цветните телевизори все още бях рядкост. Но бях само на десетина години – и имаше (все още) много, много магия и вълшебства.

Този магьосник – неговото име бе Карл Сейгън – вече 14 години пътешества в някое друго измерение. Отиде си на 20 декември 1996-та, едва навършил 62 години.

Но след него остана огромно наследство. И споменът от един живот, посветен изцяло на копнежа на Човечеството да открие сродна душа в необятния Космос…

Космос. Точно така се нарича и прочутия научно-популярен сериал, благодарение на който Карл Сейгън се настани не само върху екраните и на нашите съветски телевизионни приемници, но и нашите души. А там – независимо на каква възраст сте – винаги ще се спотайва детската ни мечта за пътуване между звездите. И съм сигурен, че не един или двама от сегашните астронавти са били запалени за своята нелека космическа кариера именно от този усмихнат магьосник на снимката.

Спомням си с какво благоговение разгръщах страниците на една книга за неговия проект CETI (Search for Extra-Terrestrial Intelligence), на която бях попаднал в библиотеката. Тогава вярвах, че много скоро ще открием своите звездни братя. Сега, по-скоро си мисля, че още не сме излезли от космическия си пубертет. И затова мама и татко не ни пускат още да ходим на срещи…

В потвърждение на това – ето и един цитат от самия Карл Сейгън:

„Проектирали сме своята цивилизация на базата на науката и технологията и в същото време сме направили така, че почти никой не разбира въобще от наука и технология. Това е най-прекият път към катастрофа.“

(We have designed our civilization based on science and technology and at the same time arranged things so that almost no one understands anything at all about science and technology. This is a clear prescription for disaster.)

В други негови изказвания можете да откриете и болката му от начина, по който хората третират животните, например. И това също е още едно доказателство, че още не сме дорасли за нещо повече от космическа самота…

Въпреки, че професор Сейгън е човек на науката и автор на поредица от научни книги за Космоса, през 1985 той написва и един научно-фантастичен роман: „Контакт“ („Contact„). В тази своя творба, авторът ни подсказва, че може би религията и науката не са чак толкова противоположни пътища, колкото си мислим. И че може би пътят към истинската хармония е не в противопоставянето им, а в обединяването им в нещо ново и по-истинско…

Малко любопитни факти за самата книга:

  • Четири години преди книгата да излезе на бял свят, прочутото издателство Simon & Schuster връчва на автора чек за 2 милиона долара – като аванс. По това време, това е най-голямата сума предплащана до този момент за написването на книга.
  • Името на главната героиня на романа – Eleanor Arroway – е компилация от името на Eleanor Roosevelt (знаменитата съпруга на президента Рузвелт и една от героините за самия Сейгън) и френския писател и мислител Волтер (чието фамилно име било Arouet).
  • Романът е екранизиран (с моята любимка Джоди Фостър в главната роля), но Карл Сейгън не доживява премиерата му през 1997, нито спечелването от филма на престижната награда Хюго за принос към научната фантастика през 1998.

През 1990 година , малко преди космическият апарат „Вояджър 1“ да напусне завинаги пределите на Слънчевата система, по молба на самия Карл Сейгън, NASA обръщат камерата му в посока на Земята и правят снимка от такова огромно разстояние. На въпросната снимка, нашата планета е само една бледа синя точица…

Вдъхновен от тази фотография, Карл Сейгън пише продължението на книгата си „Космос“ и през 1994 така се появява книгата „Pale Blue Dot: A Vision of the Human Future in Space“ („Бледа синя точица: Една визия за бъдещето на Човечеството в Космоса“).

Тази сутрин една моя скъпа приятелка беше публикувала линк към този клип във FACEBOOK. Аз („случайно“) го видях и от цялата емоция се роди и тази публикация. (Благодаря ти, Мира – за кой ли път!)

Докато събирах оттук-оттам информация за написването на целия този текст, попаднах и на уеб-портал, посветен на Карл Сейгън и неговото наследство: www.carlsagan.com. На първата страница на този уебсайт ще прочетете следната мисъл:

„Ние сме начин за самия Космос да опознае себе си“

Карл Сейгън

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

8 коментара за “Спомен за Карл Сейгън”

  1. Blogatstvo.com News: Спомен за Карл Сейгън http://is.gd/78tKD

  2. RT @blogatstvo: Blogatstvo.com News: Спомен за Карл Сейгън http://is.gd/78tKD

  3. Petya Popova каза:

    Спомням си вълнение което разпали Карл Сейгън в мен с разходките в
    Космос,далечен и непознат,който той доведе сякаш в моя дом.
    Той бе от редките хора,които разпалват в теб огън,който не те оставя спокоен,а все искаш да увеличаваш познанието си.
    Всеки човек заслужава да получи такъв извор на вдъхновение.
    Затова не трябва да се отказва да го търси.

  4. Корнелия каза:

    Аз помня този филм и аз също бях запленена от този човек! Amasing – на английски звучи някак по-адекватно думата за състоянието и спомените, които мисълта за Карл Сейгън събуждат в мен. Аз бях толкова запленена от него и дълго след това мечтах да стана космонафт, да видя всичко, за което той така увлекателно разказваше във филма си.
    Дано да е намерил друг свят и форма – такъв ум и дух не може просто да изчезнат от Вселената.

    • Бях го позабравил…но вчера имах повод да си го припомня и честно казано – изпитах носталгия не само по сериала „Космос“…магията на детството също ми липсва. 🙁

  5. Антон Ранчев каза:

    ДА, просто едно голямо ДА!!
    Това ме върна доста години назад. И с пълна сила потвърждава думите на ФИЛОСОФА- „…АЗ ЗНАМ , ЧЕ НИЩО НЕЗНАМ…“
    Изкачвайки се нагоре по познаниението, човек открива незнанието и желанието си да го опознае.
    Благодаря ти ПЛАМЕНЕ

  6. Ивалина Ташева каза:

    А дали Космосът може да бъде начина Човекът да опознае себе си?

  7. […] Погледнете през илюминатора! Вижте сиянието на малката синя точка! […]

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Най-четените днес:

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes