Записки на продавачите на ферари

 НАНО-ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ЕДНО МЕГА-ПРЕЖИВЯВАНЕ С РОБИН ШАРМА

„Червено ферари си търси монах за продавач“. В който и да е сайт за покупко-продажба на автомобили тази обява би звучала абсурдно. Но тези, които вчеря бяха на семинара на Робин Шарма в НДК се досещат за какво става дума…

Преди да продължа с първите си впечатления от това събитие (не смятах да го правя преди чутото да отлежи малко в главата ми, но си промених решението – по молба на някои Фейсбук-приятели), бих искал да кажа нещо, което със сигурност ще прозвучи като дежурно клише. Но всъщност са думи, които идват направо от сърцето…

Искам да изразя своята най-искрена благодарност към „виновниците“ това събитие да се случи – точно тук и точно сега. Защото е много важно нещата да се случват където трябва и когато е нужно. А лично за мен, думите на Робин Шарма дойдоха във възможно най-подходящия момент…

Семинари от този ранг се организират с усилията и помощта на цяла „армия“ от знайни и незнайни герои. Затова моето виртуално ръкопляскане е не само за хората от PROJECTA, но и за всички останали, които по някакъв начин са допринесли това да се случи. (А в личен план – и за Калин Василев от ORM. Той си знае защо…).

А сега и за самото събитие. Нямам намерение да ви правя задочен репортаж в хронологичен ред. Не съм „казионен“ журналист, а обикновен блогър. И бях в Зала 3 на НДК единствено като представител на себе си. Още по-точно – на онази част от мен, която още не си е повярвала, че вече знае всичко. И още търси Пътя и Истината… за Живота…

Облягайки се на част от записките ми от семинара, ще се опитам само да споделя онова, което ме докосна най-силно. А иначе, за всяко късче от тази мозайка си заслужава един ден да напиша по цяла отделна шътокуа. Може и да го сторя… някой ден.

Част от директните цитати дори ще ви подхвърля направо – без излишни коментари и разсъждения. Ако ви уцелят – там, където ме уцелиха и мен – сами ще поразсъждавате за смисъла им. И дали осъзнаването на определени истини може да промени и вашето ежедневие или напротив…

„Да се учиш, означава да си смел!“ („Learning is an act of Courage!“). Това, може би, е малко като качулката след дъжд – за тези, които така и не събират смелост да надскочат себе си. Но докато сме живи – още не е късно.

„Ако се занимавате с някакъв бизнес – вие сте в шоубизнеса!“ („If you are in business – you are in show business!“). Тези думи бяха голямо вдъхновение за мен лично. Защото винаги съм бил добър в правенето на шоу (особено мелодрама), но в повечето случаи не е било истинско шоу – а само сеир. (Все пак, струва ми се, че поне малко задобрявам…).

Според Робин Шарма (не твърдя, че той е измислил топлата вода – а само, че трябва да си взимаме душ редовно), двата най-важни въпроса, които трябва да си зададе всеки човек в края на своя живот са следните:

  1. Как изразих пред другите своите заложби и таланти?
  2. С какво промених света?

Още по-разумно би било, ако си зададем тези въпроси малко по-рано. Преди да е станало прекалено късно…

Друга интересна мисъл на мистър Шарма бе, че – независимо от професията ни – не ни плащат само за това, което работим. А ни плащат и да се страхуваме. Защото страхът е признак, че сме изправени пред нещо ново. Нещо, което може да ни направи по-силни и по-добри. Ако не подвием опашка, а приемем предизвикателството…

Затова – пак според Робин Шарма – всеки ден, в който не сме изпитали този страх е пропилян напразно. В неща, които са ни карали да се чувстваме комфортно… тоест, да не израстваме…

И още нещо: „Когато поемете този риск, вие вече няма да сте същия човек, който сте били преди поемането на риска!“.

Защото: „Лидерството се състои от три неща: Вдъхновение, Влияние и Въздействие!“ („Leadership is about 3 things: Inspiration, Influence, Impact“). И трите, дедо попе! И трите…

Нещо, което винаги съм знаел: „Само посредствените хора са винаги на върха!“ („Only the mediocre are always at their best“). Преводът малко не ми се получи, но се надявам поне някои да ме разберат…

Една поговорка, чийто автор не е Шарма, но си заслужава да се спомене: „Виното и децата казват истината!“ („Wine and children tell the truth!“). Ако не можете да бъдете като деца – ами… наздраве тогава!

Друг цитат, този път от кунг-фу легендата Брус Лий: „Не ме е страх от този, който е тренирал 10 хиляди удара с крак по веднъж, а от този, който е тренирал един ритник – 10 хиляди пъти!“. Всеки да го разбира както намери за добре. И да тренира колкото си иска… или му стиска…

Една изключително важна мисъл (и за нейното авторство не твърдя, че е на Шарма, но това не е от първостепенно значение), която би могла наистина да промени живота на всеки, който успее да я разбере със сърцето си, а не само със ума:

„Начинът, по който правите едно нещо определя начина, по който правите всичко!“ („The way you do one thing determines the way you do everything!“).

Това важи най-вече за хората, които са едни „пред публика“ и под светлините на прожекторите – но са съвсем други „зад сцената“. Или с близките си… (Колкото и да ми е неприятно да си го призная – понякога и аз съм един от тях).

И като заговорихме за най-близките, като родител много ме впечатли това: „Можем да възпитаваме деца, които да бъдат лидери – а не жертви!“ („We can raise children that are Leaders – not Victims!“).

Не само можем – но и сме длъжни!

Защото – пак според думите на Робин Шарма на вчерашния семинар – хората (в това число и собствените ни деца) може да забравят какво сме казали, написали или направили. Но никога няма да забравят начина, по който сме ги накарали да се почувстват!

Би било прекрасно (и достойно) ако тези спомени не са болезнени. А сълзите, които ще предизвикват – когато ние вече ще бъдем само прах по вятъра – да бъдат не сълзи на горест, а на искрена любов…

Мога да напиша още много, но май е време да спра засега. С обещанието, че – ако има желаещи – ще отделя време и за нещо като продължение на тези записки.

За финал си запазих една мисъл на моя любимец Стив Джобс. Не само защото съм (платонично) влюбен в този велик мъж, а и защото същата мисъл на Джобс беше цитирана повече от веднъж от самия Робин Шарма вчера:

„Оставете след себе си поне една малка следа във Вселената!“ („Make a dent in the Universe!“).

Всичко друго е суета. И просто не си заслужава загубата на време…

Колкото до това дали да продадете червеното си ферари – един съвет лично от мен:

Преди да продадете ферарито си, трябва първо да сте го спечелили!

(Разбира се, трябва и да станете монах…)

httpv://www.youtube.com/watch?v=6SvxaNQ6d7M

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

1 коментар за “Записки на продавачите на ферари”

  1. seabank каза:

    Преди да продадете ферарито си, трябва първо да сте го спечелили!

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes