Тайните на професионалната презентация (част първа)

 

presentation-skills1 Серията от статии под това заглавие са всъщност откъси от презентацията ми „Тайните на професионалната презентация“ направена в Панагюрище през пролетта на 2008 година. Снимките в текста са всъщност слайдове от самата презентация.

ПЪРВА ЧАСТ: За страховете и първия урок по цигулка Когато започнах проучванията си по темата за професионалната презентация, попаднах на едно много любопитно изследване на американски университет за страховете на хората. Анкетираните са били помолени да споделят от какво най-много се страхуват – паяци, змии, от височина и т.н. След това резултатите са били обобщени под формата на класация. На второ място – с 19% от отговорите – хората били посочили страха си от смъртта. Първото място в тази класация било изненада за всички: 41% от анкетирани посочили като свой най-голям страх това да говорят пред публика!
Ако направим подобна анкета в която и да точка на света, най-вероятно резултатите биха били подобни. Хората се страхуват повече от това да ги изправят пред друга група хора и да трябва да придадат външен вид на мислите си…отколкото от това да умрат. Факт. Аз лично познавам доста такива хора, а допреди няколко години сам бях един от тях. В последните 2-3 години обаче се научих да преодолявам този свой (естествен) страх и благодарение на това постигнах не само признание и авторитет, но и повиших самочувствието си и израснах като личност. Започнах с презентации в малки групи от по 10-20 човека (в рамките на системата за обучение на един от моите онлайн бизнеси) и неусетно стигнах до там да не се притеснявам да говоря и пред препълнени зали от по 200, 300 и даже 500-600 души (засега това ми е рекорда, но бройката не е най-важното). може би това е следващата Ванеса Мей

Докато събирах материалите за презентацията, си спомних за нещо, което бях прочел преди време (вече съм забравил къде точно). В една музикална школа по цигулка (за деца) съществува една прелюбопитна традиция. Всеки първи урок започва не в учебната зала, а училището наема голяма концертна зала и кани всички родители и роднини на децата да присъстват. Хлапетата също са облечени тържествено – като за гала-концерт. (Не забравяйте, че те още не са се научили да свирят на цигулка, а повечето от тях даже още не са се докосвали до инструмента). Ето в какво се състои самият първи урок. Всяко от децата излиза на сцената с цигулка в ръка…и се покланя. Все едно току-що е изсвирило виртуозно някоя сложна пиеса. А цялата публика става на крака и започва бурно да го аплодира. След което детето просто се покланя и се прибира зад кулисите. И това е всичко. Целта на този първи урок е, след време – когато децата се изправят отново на сцената за своя първи концерт – да не ги е страх от изявата пред публика, а да се концентрират само върху свиренето си. Просто и гениално! Защо ви разказвам всичко това ли? Защото същият принцип важи и за говоренето пред публика. Нормално е да се притесняваме, да се потим или изчервяваме, да си „гълтаме езика“ или да не можем да намерим място за ръцете си…както и всички други признаци на паника или безпокойство. Никой не се е родил научен! Въпреки, че вече имам зад гърба си буквално стотици презентации, аз и до ден-днешен винаги изпитвам прословутата „сценична треска“. Но ако в началото тя е продължавала почти до края на презентацията ми, то сега съм успял да я „свия“ в рамките на не повече от минута-две. А след това мисълта ми започва да тече по-гладко и нещата си идват на местата… Ще споделя с вас личния си опит в преодоляването на този прословут страх. На първо място, човек трябва да знае защо го прави. Да има основателна причина да се изправи пред аудиторията си и да се пребори със страха си. За мен лично това наистина е най-важното. Знаех, че нещата, които исках да споделя с всички в залата са важни, ценни и могат да променят живота на всеки един от слушателите ми. И се чувствах длъжен (всъщност и досега се чувствам така) да им дам тази информация и да го направя по най-добрия начин, без да се притеснявам за „страничните“ фактори. Под „странични фактори“ разбирам всичко онова, което е в основата на страха ни от говорене пред публика. Страх ни е най-вече от това как ще ни оценят, дали ще се харесаме на аудиторията, как изглеждаме, дали всичко с облеклото ни е наред и други подобни дреболии…Когато знаеш защо си на сцената – тези страхове отпадат напълно или поне стават по-маловажни. И не могат да ви попречат да се изправите лице в лице срещу страха си и да му забиете едно ляво кроше право в мутрата. Друга причина да се притесняваме е страхът, че ще си „забравиме урока“. Също както в училище когато като ни изкарат на дъската и изведнъж всичко научено изчезва от ума ни като дим. Можете да се преборите с този страх по няколко начина:

  • 1. Ако презентацията ви включва визуални средства (Microsoft Office PowerPoint слайдове или каквото и да е друго), постарайте се те да са вашия ориентир и подсказка.
  • 2. Никога не е излишно да имате и разпечатка на самата презентация или просто основните моменти на лист хартия. Дори и да не се наложи да ги използвате, за да се подсетите – самият факт, че имате такъв „спасителен пояс“ (или по-скоро „пищови“) ще ви направи по-уверени и по-спокойни. А това е изключително важно…
  • 3. Репетирайте. Може и насаме – пред огледалото – а може и да помолите някой ваш приятел или член от семейството да изиграе ролята на публиката. (Понякога в тази роля може да влезе и домашния любимец). Колкото повече пъти „проиграете“ на живо презентацията си, толкова по-уверени ще бъдете, че можете да го направите и когато настъпи решителния момент.

Искам да споделя и още нещо, което при мен имаше страхотен резултат: да гледате на аудиторията като на приятел. Нерядко ще виждате пред себе си намръщени лица и недоверчиви физиономии – така е не само на Балканите, но и в много други „бели“ държави. Публиката трябва да бъде спечелена. Но тя винаги усеща когато се опитвате да я надхитрите с евтини трикове или плоски шеги – не го правете! Моят съвет е да бъдете пределно откровени и искрени с тях. Все едно разказвате същата информация пред приятелите си – тогава не би ви пукало за „страничните“ фактори, нали?! Хората усещат и когато сте искрени и добронамерени. И постепенно ще се „разтворят“ за вас – като цветя под нежните лъчи на утринното слънце. Помнете – смелостта не значи липса на страх! Смелостта всъщност е способността ни да се изправим лице в лице със страховете си, да ги победим и да продължим нататък. Защото има много по-важни неща – за нас лично – от страха.

В следващата част ще ви дам няколко полезни съвета за планирането и подготовката на самата презентация. Надявам се всичко това да ви е полезно и да го приложите на практика и ще се радвам да споделите тук резултатите си.

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes