Огънят отвътре

 BURN, BABY, BURN! ;)

Няма човек, който да не се е чувствал поне веднъж в живота си обезверен. Безпътен. Загубил вярната посока. Лутащ се в тъмното – без светлина, която да му покаже Пътя…

Това е нещо естествено. Всеки от нас понякога стига до някакъв метафоричен кръстопът и не знае в коя от всичките посоки да поеме.

Лошото е когато просто си стоим там – на кръстопътя – и кършим ръце. И не поемаме наникъде…

И се оправдаваме – пред другите и дори пред себе си – че нещо ни липсва. Нямаме достатъчно (пари, време, енергия, желание, знания, квалификация, увереност… you name it).

Чувстваме се като пещ (камина, двигател), в която огънят е изгаснал. Или едвам-едвам тлее..

Това – с тлеещия огън – също е нормално. Донякъде…

Проблемът е когато сме убедени, че някой друг е отговорен за този огън.

Че друг е длъжен да донесе дърва или да сипе гориво…

Истината е по-различна: ние и само ние сме „огнярите“ на собствената си душа.

И докато не го осъзнаем… докато не си вдигнем Д-то и не отидем да нацепим сами дърва – все ще страдаме от липса на топлина. И ще зъзнем…

Ако сте готови да спорите, че не е толкова просто – по-добре се откажете! Просто е…

Имаш крава – пиеш мляко! Но само ако пасеш всеки ден кравата, поиш я и се грижиш да е добре. (Включително и да я издоиш навреме).

А ако искаш да имаш огън, искрата за първото пламъче можеш и да я вземеш от другаде (книга, филм, песен, лекция, семинар, разговор с приятел… и още хиляди места), но дървата за този огън наистина трябва да осигурим сами.

И да поддържаме огъня с ново и ново гориво…

Така е било, така е – и така ще бъде!

Защото… така и трябва.

Всичко друго е илюзия. Фалш. Самозаблуда.

В крайна сметка, този огън не е нищо друго, а… ЛЮБОВ.

Любов към живота. Но и любов към себе си. В най-малко егоистичния смисъл…

(Ако ние самите не се обичаме – как да очакваме това от който и да е друг човек?!)

А любовта е горене…

Още ли ви е студено? Ето нещо за разгряване:

httpv://www.youtube.com/watch?v=LCnebZnysmI

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

7 коментара за “Огънят отвътре”

  1. Борил каза:

    Ей, Пламене, поздравления за тази статия – съгласен 100%. А и точно такова четиво ми трябваше днес. :)))

  2. Стопли ме…отново! Благодаря!

  3. Галя каза:

    Изобщо няма за какво да споря. Истината си я писал сам излязла от капацитета ти: И докато не го осъзнаем… докато не си вдигнем Д-то и не отидем да нацепим сами дърва – все ще страдаме от липса на топлина. И ще зъзнем…

    Много хора чакат Неволята, ама ядец. Ще има да си я чакат во веки веков, ако наистина ги мързи и не направят нещо за себе си и изгубят посоката. Да вървят бе…. Какво ще застават на кръстопътя. Каква им е файдата. Понякога се греши и то много. Само, че колкото и човек да се учи от грешките си, явно изводите не са най-точните които прави. Във връзка с това: http://www.vbox7.com/play:8649c4d3 }}}

  4. Любка Лазарава каза:

    Много точно и вярно.На всеки рано или късно му се случва да се загуби ,да се разочарова от живота и хората,но хубавото е,че отново намира пътя, преоткрива себе си и най-вече намира причината.

  5. bboydev каза:

    И аз, като останалите, съм напълно съгласен с нещата в статията. Особено това за искрата. Веднъж бях изпаднал в дупка (онези моменти, когато нищо не върви) и решението (или вдъхновението) дойде от… статия за покер. Просто в онзи момент направих аналогия с живота си и ми се стори изключително лесно решението 🙂
    А между другото, песимистичния вариант на поговорката за кравата е: „Имаш крава – ринеш л@йна“ 😉

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes