Оценка на самооценката

 ЕДНА ИСТОРИЯ С ПАЛТО…И ОЩЕ НЕЩО

История с палтоСлучката е отпреди доста години, но поуката ми остана за цял живот. Трябваше да си купувам ново зимно палто и обикалях магазините точно с тази цел. Обикновено – като всеки мъж – не обичам да избирам прекалено дълго и взимам първото нещо, което ми стане и в което не изглеждам като плашило… но този път имах и достатъчно свободно време и подходящо настроение, за да избирам по-внимателно.

В един от магазините намерих точно това, което търсех – прекрасно мъжко зимно палто, което ми стоеше доста добре.  Чувствах се много удобно в него, харесваше ми кройката, материята, многото джобове, подплатата, която можеше да се сваля… всичко…

Докато не чух цената.

В миг посърнах – точно в онзи момент тази сума беше доста извън лимита ми за такава покупка. Съблякох палтото почти срамувайки се и го подадох обратно на продавачката, без да посмея дори да я погледна в очите. А после тихо се сбогувах и излязох на улицата.

Повървях малко – с наведена глава – и си мислех за това, че от години си изкарвам сам прехраната, а не мога да си позволя дори едно прилично зимно палто.

Осъзнах много неща и едно от тях беше, че всъщност имам в джоба си толкова пари, колкото струваше хубавото палто и реално мога да го купя веднага. Но се притеснявах, че според близките ми това ще бъде неразумна покупка. Страхувах се от тяхната оценка и от мълчаливата присъда, че харча неразумно в тези нелеки времена. Че се „изхвърлям“… (Никога не съм си падал особено по „лъскавите“ неща, но в интерес на истината съм доста широк не само в ханша, но и между пръстите).

И изведнъж осъзнах, че нито съпругата ми, нито който и да е друг все още не ми казал нищо по въпроса и че всички негативни реакции засега са само в главата ми. И си дадох сметка, че това е собствената ми самооценка: това палто не е за мене!

Тогава нещата си дойдоха на мястото. Беше един от онези моменти, в които осъзнаваш, че си изправен пред избор и че от решението ти ще зависи в каква посока ще поеме живота ти от тук нататък.

Върнах се в магазина и купих палтото. С нескрита гордост. Защото вече знаех не само че го заслужавам, но и че заслужавам много повече.

Знаех и нещо по-важно: заслужавам точно толкова, колкото е цената ми в собствените ми очи.

Ако сами се оценяваме евтино – едва ли другите хора ще сметнат, че струваме много повече.

Ако базираме самооценката си само на провалите в миналото – сами се лишаваме от успехите на настоящето и великите дела в бъдещето.

Един мъдър мъж беше казал, че ниското самочувствие е като да караш кола с вдигната ръчна спирачка. Това е не само глупаво и мъчително – то е и ненужно!

Никой не може да ни нарани, обиди или засегне – ако вътре в себе си знаем и вярваме безрезервно, че ние сме много повече от това, което мислят за нас критиците и недоброжелателите ни. И тук не става въпрос за неподплатено с нищо самочувствие, а за вяра в собствените си сили и потенциал.

Всеки от великите мъже и жени, на които сега се възхищаваме, някога, на някакъв ранен етап от живота си е бил изправен пред този въпрос: колко струвам? И ако отговорът им би бил „Прекалено малко“ – днес те нямаше да са това, което са.

Ако не сте си задавали този въпрос досега – направете го! Намерете време да помислите за това как оценявате себе си и дали истинската ви цена не е с много повече нули отзад. Вярвайте не в това, което сте сега, в този настоящ момент – а в това, което можете да бъдете утре!

Обичайте себе си – защото най-голямата самота е когато не се чувстваме комфортно дори насаме със себе си!

Вярвайте в себе си – и рано или късно и другите ще ви повярват!

Направете необходимото утре да струвате много повече! И започнете още днес…

httpv://www.youtube.com/watch?v=0lTTZQwQgAE

P.S. Написах всичко това, тъй като днес ми предстои още едно специално ходене по магазините и не ми се ще довечера като се прибера със скъпата покупка, половинката ми да ме посрещне с вдигната лява вежда и ръце на кръста… 😉

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

17 коментара за “Оценка на самооценката”

  1. radislav каза:

    Благодаря ти, че сподели тази история, тя е една прекрасна илюстрация и урок. Всяко знание има смисъл само когато се прилага на практика, в реалния живот.

    • „Accept that you are enough. You don’t need to be anything that you are not“ . Your Sacred Self: Making the Decision to Be Free. Wayne W. Dyer.

      „Why compare yourself with others? No one in the entire world can do a better job of being you than you“. – Unknown.

      „To establish true self esteem we must concentrate on our successes and forget about the failures and the negatives in our lives“. – Denis Waitley

  2. Благодаря ти, Пламене, за страхотната статия. Имах нужда да прочета нещо подобно. Статията ти ми повлия доста положително и ме мотивира.

    За себе си ще кажа :

    Аз вярвам в собствените си сили и знам, че съм страхотен. Винаги правя най-доброто, на което съм способен.

    За всеки, който чете този коментар ще кажа :

    Вярвайте в себе си и не позволявайте, на който и да било да ви казва какъв не може да станете.
    Вие решавате какво може да постигнете. Вие имате силите да направите всичко, което пожелаете.

    Харесвайте се такива, каквито сте. Променяйте и развивайте себе си. Утре ще бъдете по-добър от днес.
    Така ще се превърните в това, което най-много желаете. Това ще ви помогне да постигнете всичко, което сте си поставили за цел.

    • Така е, Тодор! Историята е пълна с примери на велики личности, които са били убеждавани от своите учители, родители, критици…че не стават за нищо. Но днес никой не помни имената на тези „разбирачи“, а талантът на великите ще свети на още много поколения и занапред.

      Успехът е и въпрос на самооценка! 🙂

  3. Ивалина Ташева каза:

    Снощи с моя близка приятелка имахме разговор, който много точно се връзва с днешната ти „изповед“ – до колко поведението на хората, които обичаме може да ни нарани. Спомних си и мисъл на Виктор Франкл (психиатър, психотерапевт) . „Никой не може да ти причини нещо, ако ти не му позволиш“. Не да го спрем с наставления, с поставянето на условия и забрани, с очаквания и вменяване на дълг, а просто да не допуснем да се почувстваме малки, унижени, обидени, и стъпкани от действията му. Тези усещания са в главата ни, в мислите ни, а твърде често живеем и във въображаем свят – сами си задаваме реакциите и поведението на другите и предприемаме действия съобразно въображението, а не релността, защото уж сме сигурни, че така ще се случи. Както е и с твоето палто – ти само си мислил че похарчената сума ще предизвика неодобрението на близките ти, без това някога да се е случвало. Когато се приемем за заслужаващи, по-малко или изобщо няма да допуснем да се чувстваме наранени, защото ще знаем, че не го заслужаваме!
    Преплетох две фундаментални за душевния ни комфорт убеждения и дано да съм била разбрана, защото и двете ги „видях“ в историята и съжденията ти и защото са свързани, както всичко и всички!

    • Аз не искам да дадвам рецепти – като от последна инстанция.

      Но дори и само да се замислим за миг – пак си заслужава!

      (А най-добре е да се замислим за повече време. И по-надълбоко…)

  4. Emil каза:

    Пламене, видя ли сега, като подхвърляш такива теми, какъв мухабет стана във ФБК. Бях го позабравил целия този случай с балтона.

  5. nela mihova каза:

    ПЛАМЕНЕ както винаги чудесна статия винаги публикувасх нещата които ме заеждат много;много е правилен въпросът ти които трябва да си зададем КОЛКО ЗАСЛУЖАВАМ и да се настроим и да вярваме че заслужаваме много и че след като ние вярваме в себе в себе си и другите ще повярват във вас .вярваите в себе си че заслужавате много и ще намерите одобрение в очите на другите

  6. Майк Рам каза:

    Аз, като адвокат на дявола, пак ще задам гаден въпрос: Ами ако все пак тези пари са всичко, което имаш? Ако въпросът не е в това, че не заслужаваш такава покупка – аз знам, че заслужавам едно ново BMW, – а в това, че ако си позволиш ТАЗИ покупка, няма да имаш пари за други, може би по-важни неща?

    Аз съм изправен пред подобна дилема, но спирачката не е в мен, а в семейството, което ще ме гледа с тъжни очи, че съм профукал парите за лично удоволствие. Та, въпросът е какво да направиш, когато парите наистина не стигат за всичко, което искаш да си купиш?

    • Не, не става въпрос да с купиш БМВ и после „да го отгладуваш“, нито да лишаваш семейството си от ежедневните му нужди за сметка на някакви глезотии…

      Аз имах предвид друго – когато собствената ни самооценка ни пречи да разгърнем криле и да имаме ова, което заслужаваме и можем да имаме ако само мъничко си повярваме.

      Понякога може и да е fake it until you make it, т.е. може и да се „изхвърлим“ малко или повече…но сичко е въпрос на личен избор и преценка.

      Имам и други интересни случки по тази тема- освен с палтото – но за тях ще разкажа друг път…

      А въпросното палто, междувременно, остаря, скъса се тук-таме и вече не го нося. Но урокът си остана… 😉

  7. Галина каза:

    Пак съм аз Пламене. При мен бутона „сподели ме“ не иска да работи… Може би аз не правя несто както трябва.

  8. bgbox каза:

    Статията наистина е страхотна и позитивна.Истина е че когато човек има самочувствие то личи и в излъчването и в поведението му и това неминуемо води до успехи в живота.Не може един смачкан човечец с ниско самочувствие да ти вдъхне доверие.

    Поздравления за новото лице на блога.Страхотен е.

    P.S. И ти благодаря че споделяш в моята социална мрежа.

  9. Свилен каза:

    Имах нужда да прочета това, благодаря ти Пламене!
    Колко много неща, в които твърдо вярваме и все пак често неуспяваме да правим…

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes