Училището на живота

 НЕЩО КАТО ИСТОРИЯ С ИЗВЪНЗЕМНИ…АМА НЕ СЪВСЕМ

Случвало ли ви се е някой тлъст доктор, с огромни торбички под кръвясалите си от систематично прекаляване с алкохола очички, да ви обяснява как да живеете здравословно? С цигара в устата…

Или родител, който ви чете конско как трябва да си дадете количката и на Пешко да си поиграе – 5 минути, след като е отказал категорично да даде ладичката си на комшията Пешо…

Може да се пофилософства надълго и нашироко дали това е само лицемерие или нещо още по-страшно. Ама нЕма нужда…

Замисляли ли сте се някога, че днешния свят (тоя, „цивилизования“, за разлика от простичкия живот на индианците в джунглата на Амазонка) е пропит със същото лицемерие и лъжа още в началото. И сега иде ред на посочването с пръст на главния заподозрян: училището.

На родното даскало и родните даскали (не всички са за критика, но тия, дето са за уважение наистина са по-скоро изключение) съм посветил не една и две тухли в стената. Ама днеска ми се ще да погледнем на всичко това от друга гледна точка. Извънземна

Представете си, че пред НДК (или на стадион „Българска армия“ – ако така ще ви е по-драматично) кацне извънземен космически кораб. С форма на бидон за кисело зеле…

Но от него – вместо зелки – изскочат някакви странни същества. (За да не изпадам в конкретика – ще оставя външния им вид на собственото ви въображение. Лично аз си ги представям едновременно страшни, но и всяващи респект – нещо като Лили Иванова без грим. Рано сутрин…).

И едното от тия извънземни същества се изтъпанчи на импровизираната трибуна (наш’те власти никога не реагират овреме на събитията, но по една случайност на същото място вече е имало подготовка за реч на Премиера – поводи все ще се намерят). Засуче пипала пред микрофона, прокашля се като партиен лидер преди предизборна конференция пък току зачете с равен глас (копирали са дикцията на говорителка от БНТ) от някакво блестящо листче със странни йероглифи по него:

„Скъпи земляни,

Ние, цивилизацията от съзвездието Кентавър, ви наблюдаваме дискретно от почти 20 години.

Много от нещата  – като удоволствието от това да си бъркаш в носа, а и на някои други места – успяхме да си изясним сами.

Но много други неща си останаха за нас загадка.

Затова решихме да ви попитаме в прав текст следното:

  • Защо в училище пишете 1-ца на децата си за подсказване – а когато пораснат ги учите, че никой не е успял в живота сам и без помощта на другите?!
  • Защо в училище наказвате грешките на учениците и ги карате да се страхуват от това да сгрешат и да се изложат… а най-великите ви умове до един повтарят, че са се учили от многобройните си грешки и неуспехи?
  • Защо само на 0,1% от хората им се налага да ползват дори само 0,1% от знанията, които им давате във вашите училища – а в същото време 99,99% от наистина важните неща, които са им необходими да знаят, те научават извън училище (или никога не научават)?!

Ние вярваме, че ако успеем да получим отговорите на тези три простички въпроса, ще успеем да разберем и вашата цивилизация много по-добре.

Защото иначе, ще трябва да приемем теорията на един от нашите учени, които твърди, че Земята е нещо като санаториум. За хора с тежка мозъчна повреда…“

В този момент извънземното се покланя учтиво и прибира сребристото листче с речта си в някакъв таен джоб. Понеже не чува никакви ръкопляскания от занемялата импровизирана тълпа, съществото – леко обидено – се отправя към космическия си бидон…

…междувременно, един човек от навалицата вече се е окопитил и с характерен жест изпраща извънземни посланик с думите:

„Абе, що не си…. майката!“

Чак сега тълпата започва бурно да ръкопляска.

httpv://www.youtube.com/watch?v=PjK1TRbc7bw

Снимка: liese-lotta

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

9 коментара за “Училището на живота”

  1. Евала за добре представеният проблем … Това, на което ни учи обществото е извратено, честно казано.

    Един преподавател в университета повтаряше: „Колегите ви са конкуренти, не им помагайте“, а цялата група бяхме много добро community и кажи речи заедно си взимахме изпитите.

    Екипната работа я няма в училище, нито в университетите.

    Относно индианците, те са върховната социална структура за мен – имат вожд, шаман, мъжете имат ясно определени задължения, жените също. Какво му трябва на едно общество? Лидер, лечител и учител. И разбира се хора, които да ги следват.

    И да кажа нещо за стила ти да пишеш в притчи – това е възможно най – ефективният и труден начин да се пише. Те се разбират от хората най – добре, достигат до най – закърнелият ум. Затова и библията е написана в притчи, всеки да извлече ползата сам за себе си. Затова и Хорхе Букай и Пауло Куелю станаха световноизвестни с мъдростите си 😉

  2. Ива каза:

    много добре казано… но за съжаление няма как да не си пратим децата на училище.. докато не се появи достоен заместител

  3. Антон каза:

    Решението е наше, никой насила не ни кара да стоим в санаториума.
    Аз излезнах!
    А ВИЕ?

  4. Радион Радионов каза:

    С риск да се изложа искам да направя едно кратко изложение по темата :). Първо започвам с една изтъркана до баналност фраза, но мисля, че точно тук и е мястото:“Демокрацията е нещо много лошо, но за съжаление никой не е измислил друго, по-добро от нея”. Моето скромно мнение е, че първата дума може да се замени с образователната система, но за това ще пиша после. Сега искам да попитам какво лошо има в това, че някой доктор пуши или пие. Той ти дава здравословни съвети, а тук чета някакъв опит за сарказъм, при който като че ли лекаря те кара да се тровиш.
    Да приемем, че съм от онези хора, които са слушали речта на извънземното. Без да се замислям отговарям и на трите въпроса:
    1. Защото целта на образованието е да се октрият личните качества на учениците, а не някой да получава удобрение и похвали на чужд гръб. Целта е да се изгради една самостоятелна и отговорна личност, а не някоя посредствена особа, която не може сама да си избърше сополите. И второ всеки преуспял е постигнал всичко сам, а другите са му помагали защото са имали интерес от това. Трудно да го признаем но истината боли все пак.
    2. Защото бихейвиоризма, макар доста от идеите му да биват охвърляни сега има много елементарна схема за наградите и наказанията. Щом се използва, значи има положителен ефект. Втората част от въпроса е двусмислена и мисля, че няма място във това изречение. Ако съм учител според Вас какво трябва да направя с ученик, който не си знае урока.

    – Иване, учи се от грешките си! Другия път вместо да бягаш от час, за да пушиш цигари и пиеш кафе в някое заведение, ще влизаш в час, ще внимаваш, а няма да си гледаш facebook профила и след това ще учиш вкъщи, но дотогава оценката ти е 2.
    3. Процента на неграмотните в началото на 20 век е бил много висок. Слушал съм доста от старите хора каква мизерия е била, как вместо бял хляб са се хранели с нещо наречено „моруз“. Хората не са знаели как да си напишат името, как да пресметнат колко пари ще им трябват за месеца, а когато ги е болял стомаха сигурно са си мислели, че ги е боляло сърцето. А сега чета колко зле е образованието. Че живота е най-добрия учител и че практиката учи най-много това е 100% сигурно, но едно от най-големите постижения на съвременното общество, това е достъпа до образованието.
    Искам да попитам Вие каква система на образование предлагате? Какво трябва да се направи и щом е толкова кофти, колкото го описвате? Защо всички образователни системи в по-голямата си част си приличат. Според мен всичко е до възпитание и воля на личността, но на всеки трябва да му се даде старт наравно с другите, а това става в училищата. Че има тъпи даскали има ги, но винаги трябва да погледнем себе си преди да критикуваме другите.
    Манол Трендафилов ще попитам какво разбира под екипна работа? Аз да пиша домашно, а той да го преписва от мен? Щом харесва толкова индианците нека да отиде да живее при тях. И Пауло Коелю, ех Пауло, ех Коелю! Все пак е хубаво човек да чете!
    P.S. със сигурност съм допуснал правописни и пунктоационни грешки, във тази неразбория от думи, но пък какво от това. Все пак трябваше да задоволя графоманската си потребност.

  5. Галя каза:

    Училището на живота? Това не е книга, а мисъл, преработена в лявото или дясното полукълбо на човешкия мозък. Колкото повече мислиш, обикновено повече се оглупява. Мисълта не е за манипулиране на общественото мнение, а е източник на добър психоклимат. Тълпата обикновено изкарва на бис хора, които изобщо си нямат на представа от изкуство и рядко тези, които наистина са талантливи.

    – Войнико запомни !!! Когато ти спиш, врагът не мигва. Спи повече, измъчвай врага с безсъние.

  6. Галя каза:

    Сетих се нещо: Предполагам, сте чували за Марко Тотев, един от куцузлиите в България. С извинение това което ще напиша, но той има следната реплика: „“Не е от значение какво е лайното; от значение е чиьо е лайното.“ Много важен житейски принцип. Е, не е задължително да я приемате лично, но си ми е кумир, не като куцузлия, а като човек, който всъщност е бил добър варненски адвокат доколкото ми е известно е спечелил всичките си дела. И мисля да спра, защото ще изляза извън рамките на темата.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes