Събуждане. На работа. Прибиране у дома. На дивана пред телевизора. Заспиване…
И отново: събуждане, на работа, у дома, заспиване…
И пак, и пак, и пак…
От понеделник -- до петък. Свалят ни нашийника за цели два дни и ни оставят да потичаме на свобода.
Но само за малко. После -- пак на въртележката.
И защо е всичко това?! Най-страшното е, че вече даже сме престанали да се питаме.
Работим, за да живеем или живеем, за да (им) работим?! Май вече е само второто…
А въртележката се върти, върти, върти… С до болка познатото ни скърцане.
Само дишането ни става все по-тежко и задъхано, краката ни натежават от умора и един ден просто колелото спира да се върти. И се връщаме при червеите…
СТОП!!! Спрете въртележката -- искам да сляза!
Искам да тръгна по собствен път -- дори той да не е прав, а криволичещ и труден.
Искам сам да открия смисъла.
Не може да няма и нещо друго! Освен тази тъпа въртележка. Не може просто да съм като всички останали…това не ми е достатъчно…
Искам да сляза! И знам, че в началото ще се олюлявам като пиян -- по инерция. Но ми писна да живея по инерция. Баста! Стига толкова!
Не мога да върна навъртяните хиляди километри нахалос. Но мога да измина останалата част от пътя бос и да чувствам тревата под стъпалата си…
…да чувствам че съм Жив.
Трябва да знам какво има там -- отвъд Стената.
…
Тази публикация е част от шести кръг на състезанието BLOG CHALLENGE (темата е определена от трикратния победител в предишните няколко кръга -- Деси Бошнакова). Ако искате да ме подкрепите -- просто оставете тук вашия коментар и гласувайте за популяризане на този текст в Svejo.net (бутоните по-долу).
А може и просто да споделите вашите мисли за въртележката. И за Стената…
Ако нещо от моите мисли и разсъждения ви е харесало -- моля, гласувайте за тази публикация в Svejo.net и TopBloLog. А ако решите, че написаното от мен си струва да бъде прочетено и от друг -- споделете смело линк към публикацията в различните социални мрежи (натиснете сивия бутон "Сподели ме", за да видите опциите)! На всички, които отделиха тези цели 5 секунди време, за да го сторят -- БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ!
Още по темата:
- Моите 10 малки (мръсни) тайни
- Победителят в BLOG CHALLENGE №1 е…
- Едно забравено писмо
- Разкази с неочакван край
- За (не)истинските приятели
- “Вкъщи няма таратор.”
- Ново предизвикателство за блогъри…
- Не си само ти!
- Усещане за… микроскоп
- Цветя за нея
- BLOG CHALLENGE №11: “Изкушението”
- Сън в съня
- Чукане с думи
- Много хубаво е на още по-хубаво
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
И аз слязох от тая въртележка,когато разбрах за пътя си и го поех напълно /и видимо безотговорно за околните/, отговорно за себа си,защото усещах,че неможе така да продължават нещата.Олюлявах се извесни време,но си махнах помошните колелета и се питах дори после закакво ми бяха? Но живота е прекрасен за да се работи само за един човек или институция………Смяна трябва да има.Дори е задължителна според мен веднага!
Не ми пука за състезанието – точно този тип коментари искам да виждам. Искрени и лични!
Честито пробуждане!
Това е много трудно за някои хора, но се радвам, че ти си тръгнал по верния (своя) път. Въртележката е убиец. Затова човек трябва понякога да предприеме категорични действия. “Спри и помисли!” казваме ние
Благодаря! Добрютро и на теб!
Мдааа, наистина е бунтарско, добро, мноого добро. Браво !
А истината е, че не слезем ли сами от въртележката, никой няма да ни свали от нея… И както казва Майк наистина “Спри и помисли!”
Харе Майк – харе Рам! Да се свети името Му и Блоговете Му и Бирата Му да е винаги студена!
БРАВО на Победителят (в твое лице)!
Ето какво бях публикувала на скоро във FaceBook в тази връзка:
“Sometimes doing your best is not good enough. Sometimes, you must do what is required.” – Winston Churchill;
Превод:
“Понякога това, че даваш най-доброто от себе си не е достъчно (добро). Понякога трябва да направиш каквото се изисква” У. Чърчил Вярвайте ми, знам ТОЧНО какво това означава… дори и тогава давайте най-доброто от себеси!
С уважение към всички, които не се страхуват да слязат от “въртележката на хамстера”.
Цветана Търговска
Въртележката те обсебва ден след ден,месец след месец и накрая приемаш самия живот,че е въртележка,че работата е по-важна от теб самия,от твоето здраве,от твоите деца.Въртележката те обгръща като сива мъгла и ти забравяш да различаваш цветните моменти.
Имах шеф,който казваше “фирмата е най-важна “и на моето уточнение ,че е важна след семейството ми отговаряше “да,но няма никой болен” .Не мога да приема ,че която и да е работа е по-важна от семейството ми и от мен самата.Има едно пробуждане и важното е после пак да не заспим. Преди десет годени направих коренна промяна в моя живот,сега искам отново да го променя защото чувствам ,че ако успея ще живея цветно отново и ще имам мигове ,”които спират дъха ми”.
Искам да се събуди и този наш заспал народ за да стане и държавата ни цветна…..
Браво! Много добро, както винаги, понякога е трудно да слезеш от въртележката, но с повечко усилия става.В момента съм точно в този период на слизане от въртележката. Браво още веднъж и успех!
Вдъхваш ни надежда с твоя призив! Но колко от нас могат да го направят?Дано са повече, защото времената са бързи.Благодаря ти Пламене, винаги навреме се появяваш и оставаш в умовете ни нещо, което е част от нашия живот и над което можем да помислим!
Всеки може да го направи, стига достатъчно силно да го пожелае, да преодолее страховете си и да излезе от “зоната си на комфорт” !!! Сигурна съм и вярвам в това
Въртележката е като дрогата… Трудно се слиза, но като слезеш, чувстваш свободата си с всяка фибра. Честито! Важно е, че си пожелал да слезеш! А до къде ще стигнеш след това – зависи от тебе!
Спрете Земята!
Успех!
Аз, благодарение на определен кръг хора, на които съм им много благодарен, разбрах от рано, че тази въртележка не е за мен …
За мен е една права пътека – водеща само напред и нагоре !
Ще ви очаквам всимки по този път и на върха !
Мда… всички минаваме през тази въртележка май
Радвам се, че сме в това състезание и успех!
Темите,които поставяш са винаги провокативни и понякога не спирам да мисля ,часове след като съм прочела написаното.
Преди време бях прочела една история,която си напомням винаги,когато ми е трудно.
Две мишки паднали в една кофа с мляко.Едната мишка се примирила,че не може да излезе и се удавила,а другата мишка скачала,скачала докато разбила млякото на сметана и хоп…излязла.
Това е начина да излезем от въртележката…
Целта се постига не като се бърза ,а като не се спира!
мда – трябва да има и нещо друго освен тази въртележка…
Тоя път много ми хареса.
Браво! 
Понякога въртележката така изцентрофугирва, че човек няма шанс да стои на краката си сам. За съжаление, виждала съм и това.
Пожелавам ти бос до върха
Хареса ми!
Да си призная, това ми беше една от най-силните асоциации с думата “въртележка”, но като видях твоя готин пост, реших да се боря на друг фронт.
Само Пламен!
Да, и аз изпитвам подобни вълнения напоследък. Усещам как животът изтича между уикендите и аз почти нищо не помня от тези 5/7.
И аз искам да поема по свой път, а не да съм маша в чужди ръце – където никога и нищо не зависи от мен, колкото и да се старая.
Хубав пост, браво
Ако желаете честен отговор, това с въртележката е клише. Въртележката е нашето ежедневие. Тя е толкова близо до всеки от нас. Само че има дълбочина на измеренията. Ако не сме в тази въртележка, която пуска кеш на едноседмично или едномесечно завъртане, тогава сме на въртележката за ежедневно оцеляване. Факт е, че идеята да счупим оковите се експлоатира толкова много от лекторите по самоусъвършенстване, защото е близка до хората.
Ето моето мнение за въртележката. Има седем въртележки, които се въртят по отделно или заедно една или повече – това са алчност, завист, гняв, мързел, похотливост, лакомия и суета. Те са толкова по силно завъртяни, в колкото по-голям град живеем. Това са нашите слабости. Човек трябва да се научи да вижда тези слабости в себе си и да ги изкорени, защото ако не дава почва на тях, то те не могат да поникнат.
и още един съвет… правете по едно хубаво нещо всеки ден, след седмица почнете по две, после по три и после елате ми кажете че сте във въртележка. Животът е прекрасен сам по себе си, въпросът е кък какво се стремим и как живеем.
Съгласен съм. Че “това с въртележката е клише”. Клишетата, обаче, не винаги са нещо лошо. Повече по въпроса съм писал тук: http://blogatstvo.com/other/personal/cliche-n-masturbation/
С другото също съм съгласен. Старая се да правя добрини всеки ден. Но не искам да ги броя и да ги осчетоводявам. И така ми е добре…
Благодаря ви за интересния коментар!
След глътка кафе, моите извинения – дам статията всъщност е доста кратка и абстрактно насочена. Това за въртележката е очевиден факт. Тръгнеш ли по твоя път получаваш твоите уроци, които често са по-болезнени отколкото тези, които се получават докато се върви по утъпкана пътека.
Колкото до добрините – никой не те кара да ги осчетоводяваш. Това е моето послание как се опитвам да живея аз, дори не твърдя, че е правилно
Браво, Пламен…Това слизане от собствен опит го знам, че хич не е лесно…8 години се въртях и аз на нея без прекъсване…само, че при мен нямаше нормални уикенди или празници, дори бях намразила по едно време празниците, защото винаги работех /въртях се с пълна сила на тях..докато другите (нормалните) хора почиваха. …писна ми .. и един многооо слънчев ден, си казах стига и аз искам с нормалните…и дотам беше…сега пак започвам от начало, имам надежди, че поне малко ще е по-различно положението и дано да съм с нормалните този път…:)
Понякога трябва да минем през трудности и изпитания – за да оценим правилно – и по достойнство – това, което ни се дава.
Късметлий сме!
Браво, Пачо! Страхотно написано! Лошото е, че понякога не осъзнаваме, че отвъд стената има друг свят, друг живот…и продължаваме да се “въртим” по инерция….
Тези въртележки са най-мощния посредник на енергия. Ние даваме от енергията си за завъртим въртележката, а друг взима тази енергия за да може крушката винаги да свети. В един момент можем да се окажем напразно изгаснали и очакващи светлината на крушката, която ние сме захранили с енергията си или да ни освети, или да изгасне като самите нас. Ако всеки от нас може свети със собствената си енергия, светът ще е едно много по-приятно място.
Постоянно се стремя да сляза, понякога и успявам……. за известно време……… и после пак на въртележката. Но не спирам да опитвам.
В тази въртележка човек губи себе си, а за да го открие трябва да е свободен. За съжаление в днешно време работата е на преден план, несигурността и сметките винаги те приклещват до работното място. Факт! Човек все повече се отдалечава от истинското в живота и се материализира като сам се улавя в капана на живота.
доста борбено.. харесва ми
“БАСТА! Стига толкова! Спрете въртележката — искам да сляза!” …. и слизам ….
Затова трябва да си затрием акаунтите у Фацето и да си поемем по пътя а не да му се въртим по апликацийките безумни… майтап бе… всички драпаме по въртеежката…като чинчили… добро утро на всички подобни :!
Идеята ти, баце Емо, никак не е лоша! Ама никак…
(А моя милост мяза повече на санбернар, не на чинчила…)
Супер отрезвяваща публикация!
страхотна статия,пламене! сложих я на стената си ,но щом тук е важно да ти дадем подкрепата си-винаги ! успех!
http://www.youtube.com/watch?v=WnltLPf8KcM&feature=related
Пламене, добре си го написал, но долокото те познавам, не си от този тип хора, които живеят по инерция и не знае как да погледнaт отвъд стената. Май че без въртележки животът не е възможен – слизаш от една въртележка и …. се качваш на друга. Като слезеш от въртележката, седмицата пак ще има 7 дни, пак ще трябва да ставаш сутрин, пак ще отидеш на работа, пак ще заспиш и отново същият водовъртеж. По-скоро би трябвало да си отговорим на въпроса “На коя въртележка искам да се кача?” Дали това е моята въртележка или чужда. Дали аз определям скоростта на въртележката. Дали аз карам влака или съм само пътник. А колкото до стената – тя е в нас и е толкова висока, колкото си мислиме, че е.
Прав си напълно – за водовъртежа.
А аз тази нощ сънувах, че съм в Чили. И се спусках по някаква река – с водопади…
И на мен ми хареса. Успех!
А кой ни качва на въртележката?
Пък като се завозиш – свикваш и я предпочиташ вместо онзи световъртеж, че даже и болка и многото неизвестни от слизането…
Не сте ли се замисляли как на някои просто им харесва да са на въртележката и едно такова слизане ги плаши, защото е излизане от зоната на комфорта. Живеят си в една рутина както много добре си го казал, Пламене ” …събуждане, на работа, у дома, заспиване…” и това им дава някаква измамна сигурност. Сякаш си прочел мислите, които се въртят в главата ми тези дни. И аз съм решила да сляза от въртележката и след толкова време, през което все работех за някого, ще работя за себе си. Пътят няма да е лесен, но със сигурност си заслужава да се опита. На теб Плам, успех в съвревнованието!
Надявам се повече хора да слязат от въртележката и да поемат по своя личен път. Страхотен пост!
влизам бързо да пусна коментар – не мога да допусна да ти ударя шамар
/ох, кой я измисли тази игра….:)))/
Мазохистът: “Бий ме, бий ме!”
Садистът: “Няма, нямаааа!”
Пожелавам ти най-накрая да спечелиш пустия му Blog Challenge!
Много добре написано, предполага размисъл… Браво, Плами!
Готина статия, давай все така!
За пореден път ще трябва да слеза от въртележката. Май много дълго обмислям обаче накъде да тръгна- иска ми се да не сбъркам, а гаранция за това-няма. Ако наистина ще трябва да плащаме тройно по-големи осигуровки, както се очертава- всички, които имат малки и средни фирми в България бая народ ще се изтърси от Въртележката. Ами кураж на всички смелчаци!:)
Успех Пламка! за върртележката важното е да не ти става лошо, а да се забавляваш
Силно, наистина. Накара ме се замисля, че е възможно никога да не бъда на въртележката Или поне ще се опитам… което е още по-силно твърдение
Аз в момента съм с единия крак извън въртележката (или поне така се надявам) и се каня да сляза, пък ако ще и в движение!
Благодаря!
Ти и един твой сайт също имате заслуги за този ми поглед над нещата Пламене
Гледам какво съм писал преди четири месеца. Слезнах от въртележката преди два и се надявам успешно да се справя по пътя “отвъд стената” ( в прекия и в преносния смисъл, защото първата дестинация е Германия
Успех на всички, които не спират да се опитват.
Тооо публикацията ти и посланието са толкова кристално ясни, че няма какво повече да се добави. Освен да си пожелаем всеки да намери подходящия момент да слезе от въртележката и да намери своя път.
Стискам палци за състезанието
Прав си, въртележката убива, но се иска доста смелост, за да слезе човек от нея. Кураж и успех!
За да победиш системата трябва да си вътре в нея. За да се научиш да етиш пъро трябва да заобичаш да пълзиш.
”
Вярваш ли в нещо друго
или просто се държиш
за крило на пеперуда
и безмислено кръжиш ?
Как е горе – тука долу
със ръце не се лети.
Можеш да му се помолиш,
Помоли му се и ти !” – Хиподил – Като слънце
Всеки трябва да избере да тръгне по своя път, независимо, че е по-труден и криволичещ. Успех!
Докато човек не престане да прави компромиси със себе си, никога няма да има това, което иска и може да има, както и да бъде това, което иска и може да бъде.
Най-голямата и най-жестоката битка е тази, която трябва да водим със себе си всеки ден.
Ако се научим да я печелим всеки ден, очакват ни невероятно хубави неща. Но ако не сме готови да платим цената предварително, не ни очаква нищо толкова хубаво…
Успех на всички!
Някой е написал това което мисля по въпроса………
Благодаря!
Следвай пътя на сърцето си, води се от неговия глас и действай! Защото живота е кратък, по-кратък отколкото си мислим – това е най-големият призив за действие.
Разказвач на истории … Не е мъжко занимание, но Пламен се справя великолепно !
Чета с удоволствие писаното от теб, и ти стискам палци – този път да победиш !!!
Абе хора! Какво не и харесвате на въртележката?!?! Та тя самата може да е много забавна! Работата може да е забавна, а развлеченията досадни. Не ви ли се е случвало никога?
И малко по-нелюбезно заяви, че ако не му ударим рамо, значи сме му ударили шамар 
То не се знае кое ще го изхвърли от въртележката, но днес залагам на рамото 
БАМ! Това беше рамото, което ударих на Пламен, както той любезно ни призова
САМО ТРИ коментара не са ми стигнали за първото място…ебаси!
Първото място е без значение. Важното, че успя да пробудиш толкова хора и да ги накараш да се замислят над това кое е важното в живота. Следвай сърцето си, а първото място само ще те намери следващият път…:)
Ето ти още един коментар от мен: с това състезание хубаво развивате писателските умения у хората, но на мен започва да не ми харесва.
Защото си личи, че пишете само, за да победите. Красиви думи, които излизат от вас с едничката цел да спечелите и да станете известни. И изобщо не е ясно, дали темата всъщност ви вълнува. Вълнуват ви коментарите не за да общувате с хората, а само за да ви правят бройка.
Жалко.
Не е съвсем така…
Идеята е да се забавляваме, да се предизвикваме и да надскачаме себе си. Аз го правя, а смея да твърдя, че и другите участници не са в играта само заради “златото”…
[...] Време. То е безценно. Но ако имате пари, можете да го отдадете на любимите си хора или занимания. Вместо да се въртите — като хамстер — омагьосаната въртележка. [...]