Ако менторът ти е менте…

 КРАТКО УПЪТВАНЕ ЗА ДЪЛГОСРОЧНИ РЕЗУЛТАТИ

Ментор дава акъл на младия Одисей

„Ментор“ не е от най-популярните думи по нашите географски ширини. Нищо, че произходът й е от една наша южна съседка – по точно от нейната древна митология…

Един от най-разпространените митове за нашего брата – тъмния балкански субект – е, че „на мене пари ми трябват – не акъл!“. От там и потребността ни за ментори не е много въпиюща…

Не на последно място и самата дума е една такава – „ментор“ – че мяза прекалено много на „менте“. (По-малко черногледите пък си мислят, че „ментор“ всъщност е щедър човек, който те черпи постоянно с мента… понякога и мастика – да не се бърка с „мистика“!).

Определения за „ментор“ – дал Господ! Колкото щеш…

Аз лично, най-много си харесвам това на неостаряващия Боб Проктър (между другото, за този титан няма нито ред в Уикипедия – а всички наши ментета си имат цели странички):

„Ментор е този, който вижда повече талант и потенциал в теб, отколкото виждаш ти самия – и ти помага да разгърнеш този талант и потенциал“.

Ако това е вярно – всеки от нас има нужда от ментор. Щото когато някой друг те погледне отстрани, винаги ще забележи нещо, което ти може да си пропуснал. Още повече когато има набито око…

В краткия си досегашен житейски път съм имал няколко ментора. Някои от тях се оказаха и ментета… но затова ще кажа малко по-късно.

Много е трудно да не престъпиш тънката линия, която разделя нормалните топли човешки чувства към ментора – от т.нар. „култ към личността“. Почти съм я прекрачвал – но никога не докрай. Затова и мога да си позволя да ви дам една безплатна рецепта срещу това коварно заболяване.

„Лекарството“ е да не забравяме никога, че менторът ни е просто човек. Със всичките си недостатъци и несъвършенства… (Съвършени хора няма – освен в промитите мозъци на някои членове на ДСБ… всъщност, повечето).

Менторът ни е доброволно приет от нас авторитет – но само в определена област. Не във всичко.

Някой, на когото ни се ще да приличаме – но пак не във всичко, а само в конкретна житейска роля или бизнес начинание.

Обратното – да искаме да сме точно копие на своя ментор – води безвъзвратно до „култ към личността“. И горчиво разочарование впоследствие…

И ако някой ден осъзнаете, че менторът ви е менте – не бързайте с вайкането и свалянето на статуята му от пиедестала!

Вместо това, осъзнайте още едно нещо: всеки има такъв ментор, какъвто (в този конкретен момент) заслужава.

Същото важи и за всеки друг човек – с всяка друга роля – в живота ви.

Както и за самия ви живот…

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes