Не-Свободата

 НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НИ ВРАГ СЕ КРИЕ В НАЙ-ТЪМНОТО

Не е трудно да се досетим, че не-свободата е липса на свобода. Но не е и точно робство.

Робството е външна принуда да следваме чужди цели и желания. Вместо своите.

Не-свободата е вътрешна. Нейната утроба е онова място, за което мнозина не са сигурни дали въобще съществува, а според други е нашия добре скрит, истински господар.

Разбира се, иде реч за подсъзнанието.

Последна дефиниция: не-свободата е нашето подсъзнателно робство.

Игото на нашето Его. Донякъде…

И ако всичко това ви се струват само някакви отвлечени разсъждения, нека ви разкрия една от малкото житейски тайни, до които съм стигнал „за своя сметка“. По най-трудният начин…

Слушайте внимателно:

НЕ-СВОБОДАТА Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ВРАГ НА ЛИЧНОТО НИ ЩАСТИЕ.

Ни повече, ни по-малко…

Коварността на този враг се крие в това, че е скрит. Толкова добре скрит, че често дори не подозираме за съществуването му. (Някой беше казал, че най-големият успех на Дявола е, дето е убедил света, че не съществува…).

Не-свободата също е почти незабележима. Слива се като хамелеон с онова, което обикновено наричаме свои житейски принципи. Прониква като паразит в най-основополагащите ни разбирания за живота и изсмуква потенциала ни също като някаква огромна, невидима кучешка тения…

При всеки е различно. При едни ларвите на този паразит за пренесени от родителите. В смисъл, че ние си мислим, че сме се заразили от – или чрез – тях. Но истината може и да е доста по-различна…

Голяма част от моята не-свобода, например, се дължеше на това, че преди да направя нещо винаги си казвах наум: „А какво ще каже за това татко?“. Иронията е, че баща ми никога нищо не ми и каза. Не ми се е бъркал в живота. На практика той ми гласува по-голямо доверие, отколкото аз – на самия себе си.

Още по-ироничното е, че дори днес – когато него вече го няма от години – аз продължавам да се „улавям“, че постъпвам по същия начин. Ограничавам свободата на избора си. В името на една фалшива илюзия…

Колкото и да са различни не-свободите ни, последствията са почти еднакви за всеки. Пропилян живот. Пропуснати възможности. Несъстоял се успех. Неизживяно щастие. Страх по навик. Живот по навик. Илюзорна безопасност. Не-щастие…

ОК. Казахме диагнозата. И последствията. Редно е да кажем сега и нещо за лечението.

В случая, обаче, лекарите сме самите ние. Но също и пациента.

Затова „събличането“ пред доктора всъщност означава да погледнем смело навътре. В най-тъмните кътчета на собствената си душа. Призраците – и паразитите – винаги се крият там. В тъмното.

После трябва просто да изпием горчивата чаша. Докрай.

Ако сме уцелили лекарството (и дозата), само ни трябва малко време. За да подейства.

(Или да разберем, че не сме уцелили).

При всички положения, лечението започва отвътре.

Навън…

 

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes