“Ех, как живеят там!” – този израз сме го чували милиони пъти. И това “там” винаги е някъде другаде. На Запад, в Америка, в “белите” държави…

А нашето все не е живот. Даже вече и жизнь не е. А е нещо като живуркане…

И за положението ни винаги е виновен някой друг – държавата, системата, училището, родителите…

Истината обаче е съвсем друга: всеки получава живота, който заслужава.

Независимо от това къде и кога сме родени, къде и какво сме учили, кои са родителите ни, в какъв обществен строй сме израснали…

Не казвам, че всичките тези неща са без значение. Те имат значение, разбира се – но не са нито определящи, нито първостепенни.

Защото – при равни други условия – всеки е ковач на собствената си съдба. И ако си мисли,те че това са само празни приказки – просто така ви е по-удобно. Защото ако не са – това означава да поемете отговорност за собствения си живот. Във всеки негов аспект: здравето си, финансовото си здраве, постигнатите професионални успехи и обществен статут, възпитанието на децата… абсолютно всичко!

И ако не сте доволни от състоянието на който и да е от тези фактори, може би голяма част от причината да не сте това, което искате да сте се корени в онези скрити вярвания, които са загнездени дълбоко в подсъзнанието ни.

Тези миниатюрни на пръв поглед малки парчета “мозъчен софтуер” могат да направят огромни бели. Защото – също като компютърните вируси – тези убеждения пречат на нашата система да функционира нормално и с пълни обороти.

Много от този зловреден мозъчен код е прикрит под формата на всеобщи “истини”. Като например:

• в България не може да се успее по честен начин
• у нас само престъпниците и мошениците са добре
• богатите са натрупали състоянието си за сметка на чуждото нещастие и нищета
• колкото и да си кадърен – не можеш да успееш без връзки и протекции “отгоре”
• честните хора са бедни, но поне не са продали съвестта и морала си
• да си богат е срамно, да си беден е морална гордост
• парите не растат по дърветата
• трябват пари, за да направиш пари
• българите успяват само в чужбина
• бизнесът у нас е само далавера и измами
• ако нямаш заможни родители или роднини – нямаш шанс
• България е тъпа, бедна и неграмотна държава – и винаги ще си остане такава.

Тези истини са нещо като национална доктрина.

Всички възможни медии – телевизии, радиа, вестници, а напоследък и доста блогове – се грижат да ни набиват всекидневно в главата такива простотии…

Да не би някой да успее да се отърси от отровните заблуждения и да надигне глава от блатото…

А ако човек наистина започне да вярва точно в обратното – стой, та гледай!

Веднага ще се намерят доброжелатели (приятели, колеги, роднини, дори брачни партньори или родители), които ще ни убеждават да не правим глупости и ще ни молят и дърпат да се върнем в “правия път”.

Ако не успеят – може и да махнат снизходително с ръка: “Горкичкият! Тези напълно са му промили мозъка…”

В ролята на “тези” обикновено са “американците”, приятелят, който ви е “пуснал мухата” или други ваши вдъхновители или съмишленици.

От тук нататък има само и единствено два варианта.

Първият е да успеят да ви “вразумят”. И да ви върнат в блатото. При другите жаби, които печат коремите си на слънце и квакат доволно когато се налапат с мухи. И ще в се радват като на новородено – защото за тях единственият начин една жаба да полети е… в клюна на някои щъркел…

Вторият вариант не се случва чак толкова често. Той се нарича събуждане – въпреки че не винаги отварянето на очите става рязко и изведнъж.

Но ако успеете да прогледнете – истината ще ви ужаси. Ще осъзнаете, че ако кокошките измътят по някаква случайност орлово яйце – новоизлюпеното орле ще бъде научено да кудкудяка и да се рови в нечистотиите за някое червейче. Също като себеподобните си…

Но проблемът настъпва когато осъзнаете, че орлите са родени за друго.

А истинският ви живот ще започне едва когато се отблъснете от скалата и разперите крила.

…дори и с риск да паднете отвисоко.

Снимки:

1. Blue Sky on Rails by ecstaticist
2. Reflected Frog by RunnerJenny

Няма други текстове по същата тема.

Tags: Life, богатство, живуркане, жизнь