За еднооките царе на слепците

 БЪДЕТЕ ПО-ДОБРИ ОТ СЕБЕ СИ – ДРУГИТЕ НЕ СА ИСТИНСКОТО ВИ МЕРИЛО!

Нашите деца са нашите най-добри учители. Снощи – за пореден път – се убедих в това. След една, на пръв поглед, незначителна случка…

Историята е почти битова. Отидох да взема сина си от училище и той ме посрещна със сияещ поглед: „Тате, днес получих шестица на контролното по немски!“.

Аз, разбира се, го похвалих за това му постижение. Но в очичките му имаше нещо лукаво и той не закъсня с продължението: „Но има и нещо още по-хубаво от шестицата – всички други деца в класа имат тройки или четворки. И само аз имам шестица!“.

Личеше му колко е горд и щастлив от постигнатото. Но трябваше да го полея със студена вода. И го сторих мигновено…

Признавам, че сега бих подходил малко по-сдържано, но снощи реагирах спонтанно. Изнесох му класическо „конско“ – с класическия (поне за Овните) дидактичен плам.

Говорих му разпалено как трябва да се радва на своите успехи, а не на неуспехите на другите. Още по-малко да злорадства, че другите са се провалили, а той – не.

Обяснявах му на висок глас как трябва да се стреми да е по-добър от самия себе си, а не да надмине другите и да се радва на това, че му „дишат прахта“

И така нататък – независимо дали сте били само дете или вече и родител, знаете със сигурност какво значи да ви „трият сол на главата“.

Синът ми посърна. Но мисля, че осъзна грешката си. (Накарах го и да напише нещо като разсъждение по темата. Какво написа ли? Ами… да кажем, че вече не съм единствения талантлив „драскач“ вкъщи). 😉

И аз се поуспокоих след бурната си тирада. А малко по-късно изведнъж в главата ми нахлу едно упражнение – от скорошния двудневен семинар с Джон Кехоу.

Във въпросното упражнение трябваше да напишем най-дразнещите черти на някой наш близък. И след това да ги анализираме – с мисълта, че най-често ни дразнят у другите именно собствените ни недостатъци.

Упс! Ами сега?! Прав ли е Кехоу?

Потърсих отговорите дълбоко в себе си. Прав беше…

Разпалих се толкова много по темата, защото самият аз също имам понякога такива залитания. Улавял съм се, че – макар и за много кратко – съм изпитвал такова фалшиво задоволство. Че аз съм „много напред с материала“ (в едно или друго отношение) – а другите кретат някъде подире ми, в далечината…

Такива мисли са повече от пагубни. Никога не позволявайте да изпадате в положението на еднооките царе в царството на слепците!

Никога не допускайте да бъдете въвлечени в капана на самодоволството и в илюзията, че сте нещо повече от останалите!

Никога не бъдете от хората, които (умишлено или подсъзнателно) се обграждат с приятели, които са с нещо по-долу от тях (не чак толкова умни, богати или красиви) – за да могат да изпъкват на фона им!

Не познавате ли такива жени, например? Чиито приятелки до една са по-пълнички или по-грозновати – и се скъсват да хвалят „титулярката“ и да я обсипват с комплименти: „Ех, де да бях и аз като тебе!“. Такива хора будят у мен само съжаление… Ако сте от тях – още не е късно да се събудите!

Това е много коварен капан. И ако попаднете в него – ще се лишите сами от възможността наистина да израснете. Да бъдете по-добри от самите себе си – не от някой друг, който да накарате да ви завижда!

Успехът е мерило за личностно израстване – а не за това, колко хора, кариери или съдби сте прекършили или стъпкали по пътя си към мечтаното най-високо стъпало на почетната стълбичка.

Затова – обградете се с хора, които са по-добри от вас! И рано или късно вие ще ги настигнете…

Обратната стратегия е обречена на горчив провал. Просто не си заслужава…

Казали са го и по-умни от мен:

„… оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата!“

Евангелие от Матея 15:14

Има логика, нали?

httpv://www.youtube.com/watch?v=K2h0Df6QBLI

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

16 коментара за “За еднооките царе на слепците”

  1. Майк Рам каза:

    Според мен истината е някъде по средата. Човек трябва да се радва на всеки постигнат успех и да го отпразнува подобаващо. всяко усилие, което е дало резултат, си заслужава похвалата.

    Друг е въпросът, че трябва да се научим да не се възгордяваме от това и да не се главозамайваме. Точно затова смятам, че умението да балансираш чувствата си е най-важното, за да се чувстваш щастлив и успял в живота.

    • Съгласен.

      Кога се пие – трябва и да се мези! Баланс му е майката! Хармония!

      Фън Шуй + гроздова и щастието е пълно! (Поне докато някоя фам не се нашерши…) 😉

  2. камелия каза:

    прав си
    Човек вижда в другите недостатъците, к’ самият той има! И се дразни от това.

  3. Валентина каза:

    Този път не съм съгласна с теб. Нито с разсъжденията ти по темата, нито с конкретния ти подход към детето. “ Говорих му разпалено как трябва да се радва на своите успехи, а не на неуспехите на другите. Още по-малко да злорадства, че другите са се провалили, а той – не.“
    Защо приемаш нещата по този начин? – Фактът, че синът ти е получил единствена 6-ца на фона на ниски оценки на останалите деца в класа, го прави горд не защото ги превъзхожда, а с особената стойност на успеха му. Контролното по немски е било толкова трудно, че 6-цата придобива наистина висока стойност! Тройките на другите са доказателство за трудността на теста, а не че децата са глупави. И този факт е достатъчен за да се изпълни синът ти със ЗАСЛУЖЕНА ГОРДОСТ. Човек може и трябва да се гордее със себе си без да пренебрегва постиженията на другите. Това няма нищо общо със самодоволството на празноглавците, за които говориш във втората част на материала.
    А за таланта на 10-годишния юбиляр (новият „драскач“ в семейството) – време беше да се прояви. Успех и на двама ви!

  4. Петя каза:

    супер, и е хубаво написано…добре е, че се казват тези неща и още по-добре – че се осъзнават от хората..сравнението и надпреварването с другите се е просмукало навсякъде, време е да седнем и да се замислим 🙂

  5. Соня Георгиева каза:

    Мисля, че Пепи е реагирал съвсем нормално! Ние всички май сме позабравили първите успехи( и неуспехи) в училище или извън него, чрез които сме започнали да откриваме себе си и това, на което сме способни, и какви вълнения са предизвиквали в нас.Колкото до твоята реакция – аз също бих реагирала по този начин, но все пак не забравяй, какъв дълъг път си извървял, за да погледнеш на света и на човешките взаимоотношения по този начин, по който гледаш днес! На синът ти тепърва му предстои да го извърви! Бъди малко по-търпелив с него.

    • Опитвам се…

      Разбирам естественото желание на всички жени (особено на тия, дето са му кръвни роднини) да „защитят“ детето, но все пак бих искал да ви обърна внимание, че:

      1. При по-внимателно прочитане ще забележите че сам съм си признал, че реакцията ми не беше най-правилната.
      2. Случката със шестицата на Пепо беше само повода за горните разсъждения – а не е в центъра на историята.

      А отношенията ни с Пепо са си супер. Аз го поучавам – а той ме учи. Какво повече?! 😛

  6. Мартина Иванова каза:

    Ползата от случката е двустранна 🙂 Единствено „овнешното“ разпалване е било малко в повечко, ама то трудно се контролира, когато емоцията е във вихъра си 🙂 Дори детето да е изтъквало успеха си на фона на чуждия неуспех без користни мисли и чувство за превъзходство, хубаво е, че сте го изкоментирали! Ще си знае от малък… А всъщност радостта (искрената) за чуждия успех може единствено да привлече успех и към теб 🙂

  7. Hristina каза:

    Разказът,предизвиква размисъл, несъмнено.И това в каква посока ще потече мисълта зависи може би до голяма степен от това до колко осъзната е ролята ти на родител.
    А истината се съдържа по -скоро в този коментар:
    Аз го поучавам – а той ме учи. Какво повече?! ,че във всяка случка има урок за всички участници в нея.Кой ще го открие и дали ще го научи,зависи най-вече от това, каква част от“ Пътят“ е извървял.
    Вчера дъщеря ми каза : „Мами, знаеш ли кое ми се отдава най- трудно…-да си отказвам сама на себе си“. Ако не познавах достатъчно добре прекрасната душичка на детето си,бих си казала :Това е жив егоизъм,това е вредно и куп подобни глупости,които всъщност не са истина.Истината е че в думите и има повече мъдрост отколкото в каквито и да е бездушни нравоучения.За това пожелавам на себе си и на другите родители(които имат идея за какво иде реч),да запазим близостта между нас и децата ни и да се учим едни от други.Родителството е благословия.

    • Някой беше казал нещо от рода на: „Вижте децата си, вижте на какво ви учат – и ще разберете кои уроци сте пропуснали досега и защо!“ 😉

  8. Елена Петкова каза:

    Много точно! Много актуално (май винаги е актуално)! Много ми се иска да не се сблъсквам ежедневно, ежечасно с „еднооките царе“, защото наистина те са достойни за съжаление, но и много често се поддавам на гнева, който предизвикват у мен! А колко ли често аз самата съм в тази роля, без да се усетя?! Боря се! И в това ежедневно усилие, наистина, най-много ми помага дъщеря ми – „огледалото“ и образа в него – няма по-точен коректив!

    • Не можем да не се сблъскваме с такива хора. Може би не е възможно и ние самите никога да не бъдем такива – поне за миг.
      Важното е да ги (се) разпознаваме навреме. И да реагираме както подобава…

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes