Ако ви кажат, че сте луди…

 

einsteinСлучвало ли ви се е да споделите с приятели или пред началника си някоя своя идея и да получите в отговор репликата: „Това е пълна лудост!“?.

Ако отговорът ви е не – значи ви липсва или фантазия и креативност… или смелост (да признаете „лудите“ си идеи пред останалия свят).

А ако ви се е случвало – и то не веднъж и дваж – знайте, че не сте сами!

И дори може да не сте съвсем луд, а направо гениален!

(Разбира се, границата между лудостта и гениалността е много тънка и понякога е дори труднозабележима. Но все пак – човек никога не знае!) 😉

Днешният ми разказ е точно за няколко „луди“ хора. Имената им са известни – както и плодовете на тяхната „лудост“.

Част от тях са заплатили за „лудостта“ си с живота си, но ако нямаше такива „луди“ – този свят щеше да бъде едно сиво, скучно и прекалено „нормално“ място за живеене. Пък и без поне мъничко лудост – животът просто е едно оцеляване. Живуркане…

В човешката история, примерите за „лудост“, която впоследствие променя хода на същата тази човешка история не са един или два. Много са – и слава богу!

Със сигурност могат да бъдат споменати още много такива „луди“, но аз ще напиша само за част от тях. И ще се радвам ако в коментарите си към моя текст напишете и за други такива „луди“, които са ви впечатлили.

Ще се опитам да подредя моята „луда колекция“ в хронологичен вид:

Bruno_GiordanoВ края на ХVІ век един доминикански монах обикаля Европа и разпространява своите философски идеи за организираното познание. Днес наричаме такива хора „ренесансова личност“ – освен духовно лице, въпросният неаполитанец е и философ, астроном, математик, окултист…

Благодарение на научните си занимания той развива убеждението, че „Вселената е безкрайна и в нея има безкрайно много светове“. Нещо повече – той дори се осмелява да твърди, че не Земята е център на вселената (нещо, в което по това време са вярвали всички „нормални“ хора), а че нашата планета обикаля около Слънцето. (Луда работа, нали? Всяко дете може да види, че е точно обратното – всяка сутрин слънцето обикаля небосклона и това не би трябвало да подлежи на съмнение…)

Въпреки духовния си сан, човекът от снимката не се спасява от институцията, която по това време (и още векове наред) е Главният Доктор, отговорен за лечението на всички „луди“. Светата Римо-католическа църква.

Лечението е драстично – Инквизицията обявява този пациент за непоправимо луд и го изгаря на клада. Така, както се постъпвало и с труповете на болните от холера или чума… в ония години.

Името на този „луд“ е Джордано Бруно.

А „лечението“ на Божията църква е било напразно. Днес идеите му са живи и всеки нормален човек знае истината. Благодарение и на тази лудост, днес хората пътуват към звездите…

GandhiМохандас Карамчанд Ганди се ражда в края на ХІХ-ти век (ако сте родени след 1989-та – това значи 19), в заможно индийско семейство. (На практика, баща му е бил на два пъти министър-председател на два отделни индийски щата).

За жертвите на българската образователна система – ще припомня, че по това време Индия не е била независима държава, а част от Британската империя.

През 1888 г. младият Ганди става студент по право не къде да е, а в самия Лондон. А няколко години след това приема чиновнически пост в Южна Африка. Където за първи път осъзнава, че въпреки потеклото си – за повечето бели хора той е просто… същество с доста по-тъмен цвят на кожата.

Следва завръщане в родината и дълги години на политическа борба за независимостта на Индия. По онова време, тази идея е била повече от лудост. А когато Ганди обявява и начина, чрез който смята да катурне Империята – с ненасилие – дори голяма част от близките му считат, че силното слънце е оказало пагубно влияние върху неговия разсъдък.

Но и тази лудост се оказва гениална. На 3 юни 1947 година Индия получава своята независимост. А доста преди това – след многобройни арести и какви ли не премеждия  – Ганди получава още една добавка към името си: Махатма.  Това име му е дадено от индийския народ. И означава „велика душа“.

Великата душа на Махатма Ганди се отправя към небето на 30 януари 1948 – само година и нещо след постигнатата победа. Ганди също заплаща с живота си за своята „лудост“ – застрелян е от свой сънародник.

В човешката история Ганди остава не като луд, а като пример за огромната сила и непоколебимост на човешкия дух, скрит в едно крехко човешко тяло. Много от думите му се цитират по най-различни поводи, но моят любим цитат от него е свързан пряко с днешната тема:

Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая победител!

Спомнете си тези думи – когато някой ви каже, че сте луди!


434px-Martin-Luther-KingТретият герой на нашия разказ за „луди“ хора има много общи черти с предишните двама.

Мартин Лутър Кинг младши – също както и Ганди – е с доста по-смугъл тен, отколкото е цветът на кожата на хората, които управляват (по онова време!) неговата родина.

Има общо и с Джордано Бруно – д-р Кинг е баптистки пастор. (За негово щастие, в средата на ХХ век Светата Инквизиция вече е осъзнала, че публичните барбекюта не са най-добрата PR кампания). Освен това – пак както и известния неаполитанец – Мартин Лутър Кинг получава докторска титла по философия. Но и на него това – впоследствие – ще му струва главата…

На 1 декември 1953 година Кинг организира т.нар. автобусен бойкот в Монтгомъри (след като друга чернокожа – Роза Паркс – е арестувана заради отказа си да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж). Голяма част от самите тъмнокожи американци тогава все още считат, че това (да се протестира публично против дискриминацията) само ще влоши положението им. И че е чиста лудост.

Бойкотът продължава цели 381 дни. Докато Върховният съд на САЩ не отменя законите за сегрегация в обществения транспорт.

През 1959 година Мартин Лутър Кинг заминава за Индия. Сетихте ли се защо?! За да се срещне с… Ганди. Тази среща оказва огромно влияние върху възгледите му и той възприема изцяло борбата чрез ненасилие.

На 28 август 1963 г. започва историческият Поход към Вашингтон, на който Мартин Лутър Кинг произнася своите най-прочути думи:

„….Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където няма да бъдат преценявани по цвета на кожата им, а според техния характер.“

(Ако темата не ви е безинтересна – можете да изгледате документален запис от тази реч,  с превод на български език като кликнете на тази връзка).

През 1964 г. Мартин Лутър Кинг става най-младият носител на Нобелова награда за мир за усилията му да спре расизма, сегрегацията и дискриминацията. Четири години по-късно – на 4-ти април, в 19:05 часа – той умира в болницата на град Мемфис, Тенеси. Около час преди това го е застигнала съдбата на Ганди – застрелян е на балкона на мотела, в който бил отседнал…

Дали неговата мечта е била само лудост?! Едва ли…

200px-Official_portrait_of_Barack_Obama44 години след смъртта на Мартин Лутър Кинг,  неговата родина –  Америка – избира своят 44-ти президент.

Неговото име е леко стряскащо за много от хората, които са празнували убийството на д-р Кинг: Барак Хюсеин Обама II

Още по-стряскащ е цветът на кожата му.

И със сигурност… когато младият афро-американец е споделил за първи път с някого идеята си да се кандидатира за президент на САЩ – първата реакция най-вероятно е била:

„Това е истинска лудост!“

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

6 коментара за “Ако ви кажат, че сте луди…”

  1. yanko nedelchev каза:

    Pozdravlenia za statiata!!!

  2. […] нещо, което за времето си сигурно е изглеждало като поредната лудост. Но всички ние трябва да сме му изключително […]

  3. Billytoo каза:

    Наистина, във всяка лудост има малко гениалност.При някой случай гениалността е много повече от лудостта.
    Малко хора я признават (гениалността), но мн са готови да се присмеят на лудостта, било то по-малката или по-голямата част.
    Невероятна статия, ще чакам и продължението, ако още не е излязло.

  4. […] хората, от които наистина си заслужава да се поучим – Махатма Ганди – навремето е казал: “Един грам практикуване струва […]

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes