Пеперуди и гъсеници

 ШЪТОКУА ЗА МЕТАМОРФОЗАТА

– Как се става пеперуда?

– Трябва да искаш да полетиш толкова силно… че да се откажеш от това да бъдеш само една гъсеница.

Тази красива притча ми бе припомнена вчера от един много скъп приятел. И си спомних още, че отдавна ми се ще да напиша една специална шътокуа за пеперудите. И за гъсениците.

Повечето хора харесват много пеперудите. Те са изящни, пъстри, красиви, нежни… И летят.

Повечето хора се отвращават от гъсениците. Пищят ако ги полазят. Гнус ги е от късите им влечугоподобни туловища.

Гъсениците пълзят.

Малко хора си дават сметка, че гъсеницата и пеперудата са просто различни форми на едно и също същество. Че всяка красива пеперуда някога е била отвратителна гъсеница…

(От друга страна, истината е, че не всяка гъсеница се превръща в пеперуда. Някои си остават само с пълзенето…)

Има и още един прелюбопитен факт. Той се отнася за процеса на превръщането на гъсеницата в пеперуда.

Когато това време наближи, гъсеницата буквално се затваря в себе си. Прави си пашкул. А след това заспива дълъг сън.

Ако и е писано да се пробуди, гъсеницата се събужда като нещо ново. Което напъва да пробие пашкула си. За да стигне до светлината.

И да полети.

Тук най-после стигаме до нашия прелюбопитен факт.

Ако случайно ви се случи да видите точно този момент – когато новопробудената пеперуда се мъчи да пробие старата си обвивка – не се правете на добри самаряни за нищо на света!

На пръв поглед е парадоксално, но добротата може да убива. Или да осакатява.

Защото ако помогнете на борещата се с преградите си пеперуда – като, примерно, разрежете пашкула й, за да се измъкне по-лесно – тя със сигурност ще загине. Доказан факт.

Пеперудите имат нужда сами да се справят с трудностите си. За да заякнат, докато го правят. И да се появят на света калени в битката. А не наготово…

Същото важи и за хората. Затова и ви разказах тази кратка шътокуа.

Някои от нас все още са само гъсеници. Но утре – може би – ще се превърнат в красиви пеперуди…

Нека не бързаме да се гнусим от тях само защото днес още не могат да летят.

Нека не им предлагаме услужливо помощта си – и така да ги лишим от шанса да извоюват сами собствените си победи.

(Непоисканата помощ винаги е вредна! Повярвайте ми…).

Нека не бързаме с изводите – когато видим, че някой се е затворил в пашкула си. И дреме…

Животът има своите правила. Хилядолетни правила. Които ще бъдат същите дори когато нас вече няма да ни има.

Едно от тези правила е, че светът има нужда и от пеперуди, и от гъсеници.

Освен това, светът има истинска нужда и от метаморфоза.

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes