Моркови, яйца или кафе – ти кое си?

 

coffee_smile

Получих тази история от приятел. За източник беше посочено дежурното „някъде от Интернет“. Съжалявам, че не мога да посоча автора, но историята е хубава и затова реших да я публикувам и тук.

Ще ви хареса. Ще ви накара да се замислите. И да решите какво сте – моркови, яйца или кафе? 🙂

Една млада жена посетила майка си и й разказала за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това, колко е изморена да се бори продължително. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място.

Майка й я завела в кухнята. Напълнила три тенджери с вода и ги сложи на котлона да се стоплят. Водата бързо завряла. В първата майката сложила моркови, във втората – яйца, а в третата – смляно кафе. После отново ги върнала на котлона да врят, без да каже и дума.

След десетина минути загасила огъня, отцедила морковите и ги сложила в купа, извадила яйцата и тях сложила в купа, а най-накрая изляла и кафето в чаша.

После се обърнала се към дъщеря си с въпроса: „Кажи ми, какво видя?“

„Моркови, яйца и кафе“ – бил отговорът на момичето. Тогава майката й казала да се приближи до морковите. Когато момичето го направило, забелязало, че морковите са меки. След това майката я помолила да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направило, то установило, че яйцето е станало твърдо. Най-накрая майката помолила дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихнало и с удоволствие опитало от богатия аромат на кафето, а после попитало: „Но, какво всъщност означава това, мамо?“

Тогава майка й й обяснила, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин.

– Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби.

– После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, a след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда.

– Единствено смлените кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили.

„Ти от кои си? – попитала майката. Когато нещастието тропа на твоята врата, как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?“

coffee_bean_singleКой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля, то освобождава своя вкус и аромат.

Ако си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно?

Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива?

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

8 коментара за “Моркови, яйца или кафе – ти кое си?”

  1. Ивалина Ташева каза:

    В заглавието задаваш въпрос „Ти кое си?“, а това лекичко подсказва на читателя да се определи.За някой ще е лесно, но за други не.
    Ако еднозначното определяне за нас е ОК и много лесно отсичаме „аз съм …“, то тогава е нужно да порабитим върху себе си.
    Най-добрият вариант е да можем да бъдем и морков, и яйце, и кафе, което е подсказано в края на статията.
    Устойчив е НЕ твърдият, а гъвкавият.

  2. Ивалина Ташева :


    Устойчив е НЕ твърдият, а гъвкавият.

    Така ще да е! С жени на тази тема не споря… :))))))))))))))))

  3. Валентина Велкова каза:

    Много приятна и любопитна история, Пламене. Накара ме да се позамисля, а и се позабавлявах, докато си пиех … сутрешното кафе.

  4. nela mihova каза:

    mnogo interesna istoria nakarame da se zamislia za sebe si i kato kakvo bih se opredelila.blagodaria ti za publikasciata

  5. lalena12 каза:

    аз открих в спиралата тази история и много ми хареса…самото споменане на думата кафе ме зарежда с ендорфин:) в тази връзка съм попадала на материали за кафето, според които влияе позитивно на женското либидо, има антиоксиданти и изобщо е много полезно…много се изненадах, защото обичам кафе и подобни истории само показват, е има защо, освен аромата и вкуса

  6. Ивайло Динков каза:

    who are you ….ми напомня за The Who …http://www.youtube.com/watch?v=l_FZVD5lsAw …Roger Daltrey и един много впечатляващ филм….Маквикар …..http://www.youtube.com/watch?v=-DOApf05kic

  7. Галя каза:

    Добро утро.

    Три в едно. Обаче понякога така ми потъват гемиите, че моркова ряпа да яде. След това настъпва момент на размисъл, който ми напомня, че състоянието на уж „изчерпана енергия“ е недостатъчно обмислено и се превръща в твърдо решение, което цели излизане от водата и едно самоспасение, което ме кара да устоя на вътрешното ми Аз да запазя същността си каквато и да е тя. Безспорен факт е, че излишните мисли водят до излишни действия и прекалени размисли, а прекаляването не е от полза. Веднъж обаче взел решение или направил извод, решаваш твърдо да запазиш положителното, отколкото отрицателното от даден случай. Ползата винаги е лична, защото всъщност кому е необходимо да бъдеш лош и какво са ти виновни хората за това, че в даден момент от живота ти се случва нещо, което го променя на 180 градуса. Друг е въпроса когато те разпънат на кръста, точно те – хората, но в крайна сметка, само можеш да преминаваш препятствията. Всяко едно е минимум усвояване на житейските проблеми и максимум впечатления. А най-важното е, че въпреки всичко крачиш напред и обръщаш внимание на небето, цветята, дъжда, вятъра, Слънцето, Луната….., нека не изброявам.А това е важно. Човек е свързан с природата, а тя е голям лечител. В общи линии понякога си усложняваме живота сами. И когато разбереш това, половината ти живот е минал. Навремето имах един познат, който много обичаше следната мисъл: „Важно е какъв е бил живота ти в отрязъка между раждането и смъртта. Важно е да не го пропиляваш напразно. Важно е да бъдеш себе си, каквото и да ти струва това. Променяй се, но не попадай в лапите му да те изцеди като кисел лимон. Той може да е по-силен от теб, но само тогава когато твоята слабост те кара да му вървиш по гайдата.“ Готино. И до момента помня тези думи. Между впрочем беше психолог. Жалко е, че се изгуби от полезрението. Зачезна нанякъде, но пък го помня. Приятен ден.

  8. […] като прочетох „Моркови, яйца или кафе – ти кое си?“ на любимия ми блогър (и, смея да твърдя, приятел) […]

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes