Дългото сбогуване

 КОЕТО ВСЪЩНОСТ Е И НЕОБХОДИМО

Дългото сбогуванеФранцузите бяха казали, че всяка раздяла била като една малка смърт.

Но смъртта е не само край на живота. Понякога може да бъде и началото…

А раздялата – дори когато е завинаги – също е едновременно и краят на нещо старо, но и началото на нещо ново. Ново начало. За да продължим по пътя – с поглед напред, а не извърнати назад… към онова, което е било… но няма повече да бъде…

Разделяме се с една отиваща си година, с поредица от отминали събития, може би и с хора, с които пътищата ни повече няма да се преплетат…

Разделяме се и с неща и личности, с които може и да ни е било хубаво – някога – но за да продължим напред, просто трябва да им кажем едно последно „Сбогом!“.

Сбогуването може да бъде различно – като хората. Не е задължително да е драматично, натоварено с отрицателни емоции или пък незабравимо. Аз лично, предпочитам да си тръгна с тихи стъпки, на пръсти, докато всички още спят и не са усетили липсата ми…

Понякога сбогуването може и да не е окончателно. Никой не знае с какво – или с кого – ще ни сблъска отново Съдбата.

Но ако се колебаем – дали да си тръгнем или да останем – това е най-глупавият избор. Защото ще тъпчем на едно място. А част от нас ще иска да е другаде… (И само ще удължим агонията).

Затова – да си тръгнем е най-трудното, но и най-правилно решение.

Не е нужно да изгаряме мостовете след себе си. Не е задължително и да скрием капките кръв, които ще останат след сърцето ни поне в първите няколко километра от новия път…

Единственото условие е да не си тръгваме с наведена глава. Няма смисъл…

Защото няма грешки и поражения. Има само уроци.

И много за учене…

httpv://www.youtube.com/watch?v=E-ve_sgdgZs

They flutter behind you, your possible pasts

Some bright eyed and crazy, some frightened and lost

A warning to anyone still in command

Of their possible future to take care

In derelict sidings the poppies entwine

With cattle trucks lying in wait for the next time

Do you remember me?

How we used to be?

Do you think we should be closer?

She stood in the doorway, the ghost of a smile

Haunting her face like a cheap hotel sign

Her cold eyes imploring the men in their Macs

For the gold in their bags or the knives in their backs

Stepping up boldly one put out his hand

He said, „I was just a child then, now I am only a man“

Do you remember me?

How we used to be?

Do you think we should be closer?

(Closer)

By the cold and religious we were taken in hand

Shown how to feel good and told to feel bad

Strung out behind us the banners and flags

Of our possible pasts lie in tatters and rags

Do you remember me?

How we used to be?

Do you think we should be closer?

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

5 коментара за “Дългото сбогуване”

  1. adart каза:

    Knowing Love I allow all the things to come and go …old indian tale

  2. Людмила Дукова каза:

    Няма успехи и поражения, само уроци…
    Така си е, но някак си предпочитам повече да се уча от успехи, петимна съм да се уча от успехи:)
    Колкото до сбогуването, то наистина винаги е безусловно необходимо – нека страхът от загубата на старите извехтели нещица не ни пречи да посрещнем новото!
    Щастлива Нова година!

  3. Не е страшно да те ударят. Не е страшно да паднеш. Важното е да станеш, и да продължиш. С радост се разделям с тази година. Това, че успях да се вдигна след тежко заболяване, да продължа напред след куп неприятности ме изпълва с увереност в собствените ми сили. Посрещам Новата с надежди. Дано се оправдаят.

  4. pouvoir каза:

    Можеш да се сбогуваш с всичко, освен с мислите си. Което до голяма степен обезсмисля сбогуването.

  5. Ито – сакура каза:

    вратата
    е отворена била,
    но ти си търсил
    ключ във тъмнината

    наместо крачка във нощта
    по-лесно сбогом:
    – хвърляш ги крилата,
    че портата във голото поле
    лъвът я скача
    и приплъзва се змията,
    а преклонена глава
    се връща
    в изродената си стряха
    :)) :)) :)) :)) :))
    БЪДИ

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes