“Да разгледаме обикновения майски бръмбар — според изчисленията на учените той изобщо не трябва да лети. С такова тегло и конструкция на крилата, за да излети, той трябва да има коефициент на подемна сила от 2 до 3, а фактически неговият коефициент е по-малък от единица. Бръмбарът обаче не само че лесно се вдига от земята, но и лети много добре.”
Из “Движението при животните” в zoomania.org
Може би сте чували и преди историята с майският бръмбар, но той, горкичкият, явно не е разбрал, че науката го е обявила за негоден за летене. И си лети…
По същият начин – и по абсолютно същият модел – много хора правят на пръв поглед невъзможните неща. Просто защото не знаят – или не вярват – че са невъзможни. По-скоро второто – не вярват.
Вярата е много съществен елемент в постигането на невъзможните и невероятни неща. Ако вярвате в това, в което вярват повечето други хора – че нещо не може да бъде направено или постигнато – със сигурност няма да успеете да го създадете или да го постигнете.
Ако вярвате, че сте това, за което ви смятат другите (недостатъчно умен, недостатъчно способен, недостатъчно красив… списъкът може да бъде безкраен) – значи сте им подарили живота си и сте се отказали доброволно от потенциалната възможност да творите чудеса.
Да, точно чудеса! Чудесата са невероятни – за разлика от човешките предразсъдъци, страхове и опасения. Те са си съвсем вероятни и често срещани. Но не са въодушевяващи – като чудесата…
В самото начало на миналия век, двама майстори на велосипеди решават да построят апарат, с чиято помощ хората могат да летят. По онова време науката е “открила” вече законите за гравитацията и е “доказала”, че летенето е за птиците, вълшебните килимчета от приказките и цветовете на глухарчето – но не и за хората.
Е, братята Райт не повярвали на тогавашната “наука”. Нито на всичките хола около тях, които им се присмивали, обявявали ги за луди, а заниманията им – за тотална загуба на време и средства.
Първият полет на конструираният от братята първи самолет трае само 12 секунди. Прелетени са едва 37 метра. Но те не се отказват…
Един век по-късно, тяхното откритие не се счита за невероятно. Самолетите изминават огромни разстояние и летят във въздуха с часове. Всичко това някога е било считано за фантасмагория, за непостижима мечта…
Може би всеки от нас има (или е имал някога) по една такава невероятна мечта. И сме се страхували да я споделим пред света, защото света може да ни се изсмее в лицето. Но този страх ни е лишил от това да полетим. И да постигнем още цял куп невероятни неща…
Каквито и да са днес мечтите ви, каквато и съпротива и присмех да срещате – спомнете си за братята Райт!
Или за обикновеният майски бръмбар…
И не се страхувайте да полетите!
(Според Теорията на невероятностите – човекът е роден да лети, а не да пълзи).
P.S. Самият аз много скоро ще се престраша и ще споделя с вас една такава невероятна мечта… 
Ако нещо от моите мисли и разсъждения ви е харесало -- моля, гласувайте за тази публикация в Svejo.net и TopBloLog. А ако решите, че написаното от мен си струва да бъде прочетено и от друг -- споделете смело линк към публикацията в различните социални мрежи (натиснете сивия бутон "Сподели ме", за да видите опциите)! На всички, които отделиха тези цели 5 секунди време, за да го сторят -- БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ!
Няма други текстове по същата тема.
Tags: братята Райт, бръмбар, летене, мечти, невероятности, полет, теория
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Интересна и полезна статия Пламене.Първо искам да те поздравя за страхотния ти блог,аз досега съм се изявявала само в любимите ми форуми
и тук е първия блог,където пиша.Та по темата :
)
И аз мисля,че причината да не можем да постигнем това,което искаме не е в това,че няма пари,няма време,нямаме достатъчно знания и умения или че не сме достатъчно способни.Причината е в нашите стари убеждения,в това ,че мислим желаното за невъзможно.А ако мислиш,че можеш или мислиш ,че не можеш -и в двата случая си прав-защото в което вярваме-се превръща в наша реалност.Ние сами си слагаме окови и граници,а си търсим оправдания.Често мнението на другите ни разколебава.Сещам се за една история с едно жабче:
Имало едно време едно жабче. То гледало братята си жабоци ,които си стояли все в блатото и нищо ново и интересно не правили..И един ден то решило да изкачи близкия връх на планината. Тръгнало то и по пътя всички му се присмивали и му казвали че няма начин да стигне до горе.Но жабчето стигнало.. И знаете ли защо стигнало? Защото било глухо и не чувало хорските приказки..:)Така че и ние трябва да бъдем “глухи” за хорските приказки и да вярваме в себе си .
Много често ни плаши неизвестността,иска ни се да видим цялата картина ,да сме сигурни по какви пътища трябва да минем ,да сме сигурни,че имаме средствата,че имаме шанс,искаме някаква гаранция,а ако я нямаме …се отказваме..
Но от своя опит съм се убедила,че не е необходимо да знаеш как ще стане всичко в детайли,не е необходимо да знаеш точно как ще го направиш..Нужно ти е просто да направиш първата крачка с вяра,нужна ти е просто решимост.И когато ти си решен и вярваш,Вселената няма избор:) и ще реализира замисъла ти.:)Любимите ми мисли са:
“Не е неоходимо да виждаш цялото стълбище ,просто направи първата крачка с ВЯРА”
“Скочи и мрежата ще се появи”
Убедила съм се ,че когато направя първата крачка,когато съм решена и съм готова,винаги се появява нещо или някой ,който ми помага,сякаш наистина Вселена се стреми всичко да стане както искам.Защото “Когато ученикът е готов-учителят се появява”
Така че няма невъзможни неща за човешкия потенциал-щом нещо се е зародило в главата ти и го искаш,значи съществува начин да го постигнеш -Остава само да направиш първата крачка с ВЯРА
Роси…не знам какво да кажа…
Ще ми се всички коментиращи да бяха толкова изчерпателни и задълбочени!
Страхотна статия
Няма по-добро вдъхновение от това
е началот на работния ден!
Много добра статия и също толкова добър коментар на Роси. Благодаря Ви!
@Роси … Наистина ценни неща се написала и то по особено добър начин ! Поздравления и успехи !!
Стискам палци на всимки да се докоснат с пълна сила до теорията на невероятностите
))
Филип,благодаря
Пламен засяга “моите” теми и няма как да не ме вдъхнови да пиша 