За колебанието

 АКО ТРАЕ ПРЕКАЛЕНО ДЪЛГО – ВРЕДИ!

"Кой път да избера?!"Колебанието е доста често срещано състояние, а при някои хора, то е и най-често срещаното им състояние. И тогава е почти болест…

Има една друга хубава българска дума за същото явление: двоумение.

Това буквално означава „да имаш два ума“ и единият да ти казва едно, а другият – съвсем друго. (Нещо като предшественик на шизофренията…) 😉

Да се колебаеш е да застанеш на кръстопътя и да не знаеш в коя от всичките посоки да поемеш. А животът ни е пълен с кръстопътища, разклонения и отбивки. И постоянно сме изправени пред избора: „А сега накъде?!“.

Как ще се развият нещата за нас по-нататък (и буквално по кой път ще тръгне съдбата ни), зависи точно от този избор. И най-лошото, което можем да си причиним е да стоим отчаяни на този кръстопът, да кършим ръце и да не можем да вземем нито едно от многото възможни решения. Да се колебаем докато вече стане късно и всяко от решенията е погрешно…

Сър Уолтър Скот е казал, че: „За плахият и колебаещия се всичко е невъзможно, защото му изглежда така.“

И е напълно прав. Всеки човек изпитва това чувство – колебанието – но успешните хора не му позволяват да властва над тях по-дълго от необходимото.

Да се колебаеш е естествено. Стига колебанието ти да не надхвърли определени (времеви и психически) граници и да те лиши от истински пълноценен живот. Включително и от грешките, които могат да бъдат и доста ценни уроци…

Има много разлики между успешните и неуспешните хора, но всички те могат да бъдат обобщени само до едно: разликата е в начина, по който едните или другите се справят с ежеминутните предизвикателства на живота. (Обърнете внимание – „предизвикателства“, а не „трудности“! С коя от двете думи ги наричате също определя в коя от двете категории попадате).

Успешните хора също се колебаят. Но не за дълго. Те взимат решение и тръгват по един от двата (или повече) възможни пътя. Защото нямат време за губене – животът е кратък и ни чакат още толкова много грешки, но и уроци… по пътя.

Успешните хора не взимат бързо решение на база (само) на емоциите. Те преценяват наличната информация (чувствата не са информация, а само гъсти или по-рехави облаци, които ви пречат да видите същината на проблема) и правят избор. С ясното съзнание, че не е задължително изборът им да е най-правилният. Но липсата на решение е най-лошото решение от всички…

Всеки избор – и всяко колебание – са като сигнални лампички: предстои ни някакъв урок!

Ако направим крачка в едната посока, може би урокът ще е много ценен и ще ни помогне да израснем още повече. А ако преди това се направили друг погрешен избор – напълно възможно е този урок да ни бъде преподаден за пореден път… просто защото предишните път не сме разбрали въобще, че това всъщност е урок. А не можем да „преминем“ в по-горен клас докато не си вземем изпита…

А ако се колебаете – това означава, че просто ви е страх да влезете в клас. Страх ви е да бъдете изпитани на дъската. Страх ви е, че ще ви скъсат или оценката ще е много ниска…

В крайна сметка, този страх не е нищо повече от липса на вяра в собствените си сили.

А много често е и още нещо – просто не знаем какво искаме! Липсват ни цели, липсва ни посока… и тогава всяка посока вече е погрешната.

Пример от живота (може би не най-подходящият, но си мислех за това тази сутрин и от там ми дойде и идеята за цялата тази филипика). В началото на седмицата ви поканих на един семинар. Събитието ще е утре, а утре е празник – Никулден.

Дори и да не беше такъв голям празник, все пак е неделя. Нормално е човек да иска да се поизлежава до по-късно в един от двата си почивни дни (особено ако съботната вечер е била по-бурна) и да не му се става, за да ходи на някакъв си семинар за личностно и професионално развитие.

Ако това не е толкова важно за вас – просто си останете в леглото! Това би било по-правилното решение…поне за определен тип хора…

В същото време, много от поканените изпитват колебание: да дойда или да си прекарам неделята по по-приятен начин?!

Тук стигаме до класическото противопоставяне на приятното и полезното. Ще ви споделя една тайна: това взаимно отричане не е задължително!

Аз участвам в тези семинари – и като организатор, и като лектор, но и като „редови“ участник и слушател в лекциите и обученията на колегите ми – не само защото така трябва и това е полезно за моето развитие в личен или професионален план. Правя го – и то преди всичко – защото наистина се забавлявам!

Успех или...колебание?И наистина ми е приятно (а не само полезно) да прекарам няколко часа във виртуалната компания на най-добрите учители по успех в света… и реалната компания на българи, които се стремят към подобен успех и самореализация.

Това беше само един пример. Но може да ви улесни и да облекчи мъките по взимането на решение. На избор…

Защото всеки избор определя в коя от двете посоки ще потегли съдбата ни по-нататък.

И всеки избор си е само наше задължение. Дълг…

Пожелавам ви изборът ви да е мъдър!

И до утре! На семинара… 🙂

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes