Изтрезняване след „вечното дерби“

 

снимка: Sportal.bg

Минаха почти два дни след поредното издание на „вечното“ дерби Левски-ЦСКА. И сега вече мога да споделя мнението си за двубоя малко по-трезво (и в буквален, и в преносен смисъл), а – надявам се – и по-обективно.
Никога не съм криел пристрастията си към „сините“, но и никога не съм бил със „сини очила“. Освен това не съм от „болните“ фенове, които мразят ЦСКА много повече, отколкото обичат Левски. (Имам доста приятели от този тип, но имам и немалко приятели измежду „нормалните“ цесекари.
Още в първите минути след края на мача споделих мнението си в своя Facebook профил, а по-късно открих, че то съвпада до голяма степен с отзивите на доста по-големи (от мен) футболни капацитети. И така:

1. Мачът определено беше свеж полъх – в сравнение с предишните безлични издания на „вечното дерби“ през последните няколко години. Свикнали бяхме на грозни равенства или мижави победи само с по един гол. Но сега беше друго. Ако Зе Зоарес не се беше полакомил в 76-та минута – щеше да се сбъдне напълно прогнозата на Наско Сираков за 3:0 за „сините“. Статистиката показва, че всъщност това е най-резултатния мач между вечните съперници от…шест и половина години насам. И въпреки това, има много още какво да се желае докато се върне харизмата на паметните мачове между тези два отбора преди десетилетия…
2. Радостно беше и да се видят толкова много фенове на стадиона – пак в сравнение с последните дербита, на които публиката беше обидно малка на брой (но не и на простотии). И пак има мноооого какво да се желае, както по отношение на бройката зрители, така и по отношение на поведението им. За да се върне пак времето когато човек може да заведе и децата си на този мач или да седне спокойно с приятели от другия цвят в сектор „А“ или „В“ – без да с страхува за целостта на черепа си.
3. За футболните достойнства на последното дерби вече се писа достатъчно. С изключение на Любо Пенев – почти всички останали (в това число и трима футболисти на ЦСКА и един от собствениците на отбора) признаха очевидното: Левски беше по-добрият отбор в този мач и победи заслужено. А „червените“ присъстваха на терена само тялом…
4. Гонзо и Йовов. Мнозина твърдят, че пускането им в игра било гениален психологически ход. Аз обаче продължавам да смятам, че беше гениална глупост. Така лишаваш отбора си от поне още две смени в края на мача (дори и за Велев не беше тайна, че и двамата ще издържат най-много по едно полувреме), а за риска за здравето на самите футболисти направо няма какво да се говори. И е изключително несериозно да кажеш после „Ама те много искаха и нямаше как да им откажа!“. Ами нали затова си треньор? То иначе и на мен ми се играеше в този мач, ама…
5. Съдията. Преди мача се изляха кофи със съмнения относно обективността му. Дали това повлия или човека просто си е кадърен, но определено се справи. Да, можеше да даде втори жълт картон на „синия“ Минев, но ако този картон беше 100%, то за Тодор Янчев имаше 300% такъв. Дано и за в бъдеще не съдиите да са главните действащи лица в тези дербита, а и във всички БГ-мачове въобще!
6. Ако има нещо, от което да съм недоволен след мача, то е, е след този резултат Кокала пак отърва кожата. Симпатичен ми е със своя уникален непукизъм (а и все пак е доказан левскар), но въпреки това, продължавам да смятам, че отбор от ранга на Левски заслужава много по-голям специалист начело. А Батков пак ръсеше ехидни коментарчета пред журналистите – с което за пореден път потвърди народната мъдрост „на гол тумбак – чифт пищови“. (Левски заслужава и по-малко сладкодумен собственик и рано или късно и това ще се случи…).

Часове преди началото на „вечното дерби“ ровех в нета за спортните новини преди събитието. И попаднах на една много интересна статия, с цитат от която ми се ще и да завърша:

Един невероятен журналист от вестник „Старт“ ми разказваше за онзи мач на 17 ноември 1968 година. Да, за паметното 7:2 в полза на левскарите. Тогава колегата, лека му пръст, придружил на стадиона един англичанин и непрекъснато му обяснявал, как Левски е много зле в момента и ще падне от великия по онова време ЦСКА с голяма разлика. След мача британецът само промълвил: „Ако това е слаб Левски, то какъв е силния?“

А за това кой ще стане шампион – още е много рано да се говори. Знам обаче кой заслужава да бъде…

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

1 коментар за “Изтрезняване след „вечното дерби“”

  1. Още един интересен цитат след мача (на Мариан Макариев от „Меридиан Мач“):

    ЦСКА пропусна нов златен шанс да нанесе съкрушителен, дори унищожителен удар над големия си опонент и за пореден път му подаде ръка, помагайки му да се изправи на крака в една кошмарно слаба за него година. Но това вече си стана традиция. Когато Левски е в криза, идва мачът с ЦСКА и на „Герена“ настъпва стабилизация, а на „Армията“ се питат ние ли сме най-големите нещастници…

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes