За събличането

 (Love Is Blindness)

за събличането

Да се обяснява поезията е едно от най-долните и излишни занимания на света. То е като да се чертае графика на фазите на оргазма. Може и да има някаква научна цел, но и поезията – и оргазмите – са ни дадени за чувстване. И съпреживяване… (А не за излишни обяснения).

Другата най-честа грешка е да се търси под воле теле. По-точно – да се идентифицира „лирическия герой“ (или героиня) с някой конкретен човек, а чувствата от въпросната поетична творба – с някоя конкретна случка.

Поетите никога не пишат за конкретни хора. За това понякога стиховете им са божествени…

(Сега вече – с присъщата ми скромност – мога да продължа. По същество…)

Събличам те, душата ти събличам

във пурпурната тишина на мрака.

Събличам те – наум – и се заричам,

че повече не мога да те чакам.

 

Събличам те, душата ти събличам.

Но само с поглед. Или със въздишка.

И нищо, че съм смешен и приличам

на стар герой от много стара книжка.

 

Събличам те, душата ти събличам.

За тялото не ще ми стигне воля.

Щом мога и така да те обичам,

за повече аз няма да те моля.

 

                                                         П.П.

                                      София, 29.08.2013

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

1 коментар за “За събличането”

  1. Звездата казва:

    аз пиша все за конкретни хора и пак става божествено 🙂

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes