Пак дойде време да извадим прашните стихове от пожълтелите тетрадки. Със смесени чувства – някаква страна амалгама от ексхибиционизъм и мазохизъм…
А може би и още нещо. Жалба за младост?! Може би…
Всички парчета от младостта ми, които реших да отделя в стихосбирката “Всичко ще изпитаме” са написани точно по времето когато и аз съм бил на възрастта, за която няма невъзможни неща. И слънцето едва изгрява…
Сега времето е по-есенно… За добро или за лошо – вече не съм (чак) толкова наивен. Но все пак малка част от онова момче с блеснал поглед все още живее някъде дълбоко в мен…
… или поне ми се иска да вярвам, че е така. И че не всичко вече е само проза…
Стига мисли на глас! Време е за присъдата на читателя: “Всичко ще изпитаме”
Още по темата:
Tags: младост, поезия, самиздат, стихове, стихосбирка
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Благодаря з присъдата
Есента е сезон на мъдростта и това е прекрасно, защото сме по-наясно!
Онова момче или момиче винаги живее в нас, независимо дали общуваме с него или не. Есента в живота е истинска есен и носи наслада само, ако държим разговора с него/нея жив