Пак дойде време да извадим прашните стихове от пожълтелите тетрадки. Със смесени чувства – някаква страна амалгама от ексхибиционизъм и мазохизъм…

А може би и още нещо. Жалба за младост?! Може би…

Всички парчета от младостта ми, които реших да отделя в стихосбирката “Всичко ще изпитаме” са написани точно по времето когато и аз съм бил на възрастта, за която няма невъзможни неща. И слънцето едва изгрява…

Сега времето е по-есенно… За добро или за лошо – вече не съм (чак) толкова наивен. Но все пак малка част от онова момче с блеснал поглед все още живее някъде дълбоко в мен…

… или поне ми се иска да вярвам, че е така. И че не всичко вече е само проза…

Стига мисли на глас! Време е за присъдата на читателя: “Всичко ще изпитаме”

Ако нещо от моите мисли и разсъждения ви е харесало -- моля, гласувайте за тази публикация в Svejo.net и TopBloLog. А ако решите, че написаното от мен си струва да бъде прочетено и от друг -- споделете смело линк към публикацията в различните социални мрежи (натиснете сивия бутон "Сподели ме", за да видите опциите)! На всички, които отделиха тези цели 5 секунди време, за да го сторят -- БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ!

Бутон за споделяне

Още по темата:

1. Самиздат: “Почти Зен”
2. Самиздат: “Любовни мемоари”
3. Самиздат: “Нескрити вопли”
4. Пеперудени сънища