Когато си казал “А” – рано или късно идва време и за “Б”…
Днес ще изровя още стихове от пожълтелите тетрадки. И то не какви, а любовни… (Какво би била поезията без любовната лирика?! )
Реших да озаглавя импровизираната си виртуална стихосбирка “Любовни мемоари” неслучайно. В нея съм събрал парчета любов – също като парчетата от някоя скъпа ваза, която се е разбила с трясък на пода поради нечия небрежност…
Вазата не може да бъде сглобена наново – дори и да съберем и залепим заедно всички парчета.
А и вазата не е толкова от значение. Споменът за цветята, които са били в нея е по-важен.
И така: “Любовни мемоари”.
Няма други текстове по същата тема.
Tags: лирика, любов, мемоари, стихове
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Много добро, Пламене!
Било е…някога.
къде ни върна стова?Имашели го това време въобще?
Много ми харесаха стиховете, върнаха ме най-вече към ученическите ми години и разбира се ме развълнуваха дотолкова ,че и аз ще извадя старите архиви след малко.