За петата скорост и „случайните“ случки

 

b22aВчера по време на обедната почивка на семинара в Хилтън реших да се поразходя в парка зад хотела. Слънцето печеше доста силно (а аз все пак бях с костюм и вратовръзка) и не след дълго реших да поседна на сянка на една пейка. Докато зяпах насам-натам безгрижно, видях как към мен по алеята приближават две велосипедистки – млада жена и момиченце на около 9-10 години. Като стигнаха съвсем близо до, мен момиченцето помоли майка си да починат за малко и те слязоха от колелетата и поспряха точно на сенчестото място непосредствено до „моята“ пейка. Това ми позволи и да стана неволен свидетел на следния разговор:

Момичето: „Мамо, а за какво е тази пета скорост?“.
Майката: „Ами тя най-трудно се включва, но пък на нея се кара с най-голямо ускорение!“.

На пръв поглед – обикновен диалог на велосипедна тематика. Да, ама не! Щото като чух тези думи се почувствах крайно необикновено (нещо като прословутото сатори). Все едно небесата се разтвориха и някой ми намигна закачливо отгоре. (Не съм имал много такива моменти в живота си, но определено в такива мигове усещаш присъствието на сила, много по-голяма от самите нас. И определено не вярвам в случайности…).
Броени минути преди да подслушам „случайно“ този диалог, беше завършила и моята лекция, в която – индиректно – се говореше за същото. За тази „пета скорост“, на която много трудно се „включва“, но която ни дава и най-доброто ускорение…
В такива моменти разбираш, че си на прав път. Че не трябва да се отказваш. Че си получил още един ценен урок…
Усмихнах се. Погледнах нагоре. И намигнах… 😉

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes