Някои са по-дискретни. И само ми го намекват. С любезен гласец…
Други са по-безцеремонни и директни. И ми го казват направо:
“Трябва да спреш с тези несериозни глупости! Не ти отиват!”.
Разбира се, под “глупости” всеки разбира различни неща, но в случая доброжелателите ми визират едно или повече от долуизброените.
Не ми отивало да пиша в блога си за цици, задници и други думички от този калибър. Думички, които почтените хора никога не биха произнесли… даже ни биха си и помислили.
(И вие ли се чудите откъде акат почтените хора? А дали като пръцнат мирише на скъп парфюм?)
Не ми отивало да пиша – във Фейсбук профила си – цинизми и неуместни шеги с неприкрит сексуален намек. Това вредяло на имиджа ми на сериозен човек. Финансов консултант, все пак…
(Ако не знаете – финансовите консултанти не само не мислят за секс, но даже не го правят. Те се размножават чрез пъпкуване… ако наблизо няма ксерокс…).
Текстовете и писанията ми ги дразнят, без съмнение. Но това, което наистина ги вбесява са картинките.
“Мръсните” думи са, все пак, малко или много незабележими – в текста. Докато “мръсните” снимки, които публикувам тук и там, няма как да не ги забележиш. Тези голи женски гърди – или апетитни дупета – просто сякаш ти крещят директно в очите:
“НЕМОРАЛНОООООО!!! БЕЗБОЖНОООО!!! САТАНА!!!”
(Моралните хора са толкова богоугодни, че за тях дори target=”_blank”>китарните сола на Сантана са са(н)танински…).
Стигна се дотам, че ме посъветваха (най-приятелски, естествено) да затворя блога си и да си закрия профила във Facebook.
Но това НЕ Е най-страшното…
Най-страшното е, че аз почти им повярвах. Че съм тръгнал по лош път. И че техният е правилния…
И почти щях да го направя – това с обрязването на социалния си живот. В името на личния ми морален възход и успех в кариерата…
Но злите сили пак се намесиха и ме отклониха от пътя на светец – в последния момент.
Оказва се, че моралното ми разложение е необратим процес. (Надявам се).
И че най-правилният път за мен е target=”_blank”>my way.
Такъв съм си. И се харесвам точно такъв…
(И ми дреме на блогосферата, дали някой друг ме харесва такъв – или получава уртикария от “мръсното” ми подсъзнание и публичните му проявления).
Ще си кретам по този път, защото иначе ще изменя на себе си. И няма да съм аз – а някое морализирано зомби.
Засега смятам да продължа напред. По същия този път.
Поне докато не ме блъсне някой камион…*
* а на вас – дупе да ви е яко!
Няма други текстове по същата тема.
Tags: блог, зомби, кариера, морал, почтени задници, светци, успех, Фейсбук, цинизми, цици
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Доволна съм, че първа ще коментирам по темата, щото и аз вчера имах същия “сблъсък” с “високо морални” душици, дето се възмутиха на първомартенската ми шегичка – “не ми отивало на имиджа”, разбиаш ли…
Само за миг ми мина мисълта – дали все пак не са прави ?!?!?! Обачеееее…..после пък я измести като КАМИОН другата мисъл – какво пък ги бърка тях МОЯ имидж. Или може би оценяват себе си чрез МОЯ имидж – че са ми познати, приятели, близки и т.н. В крайна сметка по-голям проблем ще ми е, ако се взема твърде насериозно и реша, че сексът е под достойнството ми. Ама как да го реша, като нищо човешко не ми е чуждо
И при мен сексът е под достойнството ми. Мъжкото ми достойнство…
Е да, достойнството винаги се намира над секса
Независимо какъв ти е имиджът, все ще се намери някой, който да не го хареса, така че – да не ти пука!
Ако си платиш данъка хорско мнение в срок ще ти направят отстъпка
така, че споко 
сигурен ли си, че не си се пренесъл с машина времени 30 години назад в беснеещия вандалски комсомол и там не са ти казали тези неща? много съм любопитна кой ти е казал да си закриеш блога. макаренко ли? или маккарти?
Аз чак сега виждам тази публикация
Хах, аман от “доброжелателни” съвети. Пламски, ако вземеш да станеш “сериозен”, ще се притесня за теб, сериозно! 
) Иначе тези съвети .. нали знаеш къде да им кажеш да си ги заврат? С най-приличен и уместен тон, разбира се.
Лелеле, ама как не те е срам….Хората най-добросъвестно са те помолили нещо, а ти да не ги послушаш, ей тези добри хора, дето си нямат друга работа, а се месят в чуждата……
Свиркай си, такива “доброжелатели” под път и над път …….на мен пък ми се чете интересни материали, затова стой си и си пиши
Ха ха, давай Пламка! То, който не може да бъде себе си, направо изкукуригва при мисълта че други си позволяват тоз лукс! Таквиз пишман моралисти, са толко плоски и низки, че спокойно мож да ги прекрачваш при некоя житейска среща. Хе хе, дори и да ги закачиш с некое мъдо, освен ошашавени, ше им дадеш чудесна тема за размисъл: – “Какво аджеба представлява реално живота, и що така ненадейно ги шляпка през лицето?!”…:))) Аз па изкудкудяквам, кат чуя таквиз пендели да ми дават акъл кое как да си го изживея или мисля! Тея като пръднат, сигурно изодзад не се чува “пръц”, а “excuse me”!
…и мирише на нафталин.