Коментари на: Последният ден http://blogatstvo.com/other/personal/the-last-day/#utm_source=feed&utm_medium=feed&utm_campaign=feed шътокуа за богатството, успеха и нещата от живота Sun, 20 May 2012 17:23:20 +0000 hourly 1 http://wordpress.org/?v=3.3.2 От: Галя http://blogatstvo.com/other/personal/the-last-day/#comment-6205 Галя Fri, 18 Feb 2011 20:24:40 +0000 http://blogatstvo.com/?p=2913#comment-6205 За кратко сме на този свят. Защо ли не го живеем по човешки??? За кратко сме на този свят. Защо ли не го живеем по човешки???

]]> От: петя http://blogatstvo.com/other/personal/the-last-day/#comment-1452 петя Tue, 22 Dec 2009 12:44:13 +0000 http://blogatstvo.com/?p=2913#comment-1452 Пътят със сърце е смисълът. Пътят със сърце е смисълът.

]]> От: петя http://blogatstvo.com/other/personal/the-last-day/#comment-1451 петя Tue, 22 Dec 2009 12:42:17 +0000 http://blogatstvo.com/?p=2913#comment-1451 Воинът е буден във всеки момент от пътуването си .Смъртта е наи-добрият съюзник на воина.Наи-добрият приятел. Които иска да живее трбва да обича смъртта.Така или без ценизъм,ние всеки ден умираме помалко.И няма нищо страшно в смъртта,защото тя е живот. Воинът е буден във всеки момент от пътуването си .Смъртта е наи-добрият съюзник на воина.Наи-добрият приятел.
Които иска да живее трбва да обича смъртта.Така или без ценизъм,ние всеки ден умираме помалко.И няма нищо страшно в смъртта,защото тя е живот.

]]> От: radislav http://blogatstvo.com/other/personal/the-last-day/#comment-1336 radislav Fri, 04 Dec 2009 10:33:24 +0000 http://blogatstvo.com/?p=2913#comment-1336 "Може би е добре, че не знаем кога точно ще умрем" - напълно съм съгласен с Майк. Пламене, благодаря за материала. “Може би е добре, че не знаем кога точно ще умрем” – напълно съм съгласен с Майк. Пламене, благодаря за материала.

]]> От: Пламен Петров http://blogatstvo.com/other/personal/the-last-day/#comment-1335 Пламен Петров Fri, 04 Dec 2009 07:48:00 +0000 http://blogatstvo.com/?p=2913#comment-1335 <a href="http://www.vbox7.com/play:cae001f1" rel="nofollow">http://www.vbox7.com/play:cae001f1</a> http://www.vbox7.com/play:cae001f1

]]> От: Майк Рам http://blogatstvo.com/other/personal/the-last-day/#comment-1334 Майк Рам Thu, 03 Dec 2009 22:22:52 +0000 http://blogatstvo.com/?p=2913#comment-1334 Аз станах много суеверен след като зададох този въпрос. Точно месец по-късно почина майка ми и това ме наведе на много размисли. Например, че общувайки с другите, не намираме време да общуваме с близките си. Може би е добре, че не знаем кога точно ще умрем и може би точно заради това трябва да живеем всеки ден от живота си, сякаш е последния ни. Аз станах много суеверен след като зададох този въпрос. Точно месец по-късно почина майка ми и това ме наведе на много размисли. Например, че общувайки с другите, не намираме време да общуваме с близките си. Може би е добре, че не знаем кога точно ще умрем и може би точно заради това трябва да живеем всеки ден от живота си, сякаш е последния ни.

]]> От: Корнелия http://blogatstvo.com/other/personal/the-last-day/#comment-1333 Корнелия Thu, 03 Dec 2009 18:48:10 +0000 http://blogatstvo.com/?p=2913#comment-1333 Аз обичам четвъртъците.Аз съм "Дете, родено в четвъртък" -имаше някаква сладникава книжка с това име. Но - по въпроса : не бива така лекомислено да се жонглира с понятието "смърт".Сигурна съм, че в живота на Карбовски не е имало кой-знае какви драми ( за да въздига в култ така милосърдието), малцина през живота си виждат смъртта и след това продължават.Аз бях в кома 17 дни и не искам да си мисля, че животът може да спре за мен.Но какво толкова необичайно има в смъртта? След нея вече просто не те интересува какво е, не сте ли съгласни, че всички тези високопарни думи за "наследството", оставено от нас са само израз на животинския страх=егоизъм=инстинкт за самосъхранение? Хората искат просто да продължат да живеят чрез създаденото от тях, но само се заблуждават че ще го направят : истината е много по-прозаична. Слагат те в продълговата кутия и те прибират в земята, където просто се разлагаш.Това е смисълът на последния ден, т.е. - няма смисъл.По-страшното е какво се случва с хората около теб, семейството и приятели, случайни познати.За тях има занчение последният ти ден, не за теб самия.За теб вече просто нищо няма значение...Пламен, сещаш се за "Металика" и техния ней-велик навремето хит в този случай, нали Аз обичам четвъртъците.Аз съм “Дете, родено в четвъртък” -имаше някаква сладникава книжка с това име.
Но – по въпроса : не бива така лекомислено да се жонглира с понятието “смърт”.Сигурна съм, че в живота на Карбовски не е имало кой-знае какви драми ( за да въздига в култ така милосърдието), малцина през живота си виждат смъртта и след това продължават.Аз бях в кома 17 дни и не искам да си мисля, че животът може да спре за мен.Но какво толкова необичайно има в смъртта? След нея вече просто не те интересува какво е, не сте ли съгласни, че всички тези високопарни думи за “наследството”, оставено от нас са само израз на животинския страх=егоизъм=инстинкт за самосъхранение? Хората искат просто да продължат да живеят чрез създаденото от тях, но само се заблуждават че ще го направят : истината е много по-прозаична. Слагат те в продълговата кутия и те прибират в земята, където просто се разлагаш.Това е смисълът на последния ден, т.е. – няма смисъл.По-страшното е какво се случва с хората около теб, семейството и приятели, случайни познати.За тях има занчение последният ти ден, не за теб самия.За теб вече просто нищо няма значение…Пламен, сещаш се за “Металика” и техния ней-велик навремето хит в този случай, нали

]]> От: Ивалина Ташева http://blogatstvo.com/other/personal/the-last-day/#comment-1332 Ивалина Ташева Thu, 03 Dec 2009 15:50:32 +0000 http://blogatstvo.com/?p=2913#comment-1332 Пламене, фактът, че все още няма нито един коментар по статията ти, доказва, че ние човеците бягаме от смъртта, нито разговаряме за нея както за раждането, нито сме я приели, така както сме приели раждането си. Ето това е парадоксът и отстъплението от Живота. Ако не се научим да умираме всеки ден, няма как да заживеем истински, защото Животът и Смъртта са като деня и нощта, които образуват денонощието -цялото. "Бягайки", не приемайки смъртта, ние не живеем в цялото, а стоим в половината и затова все нещо ни куца. И това не е само със смъртта. Не приемаме слабостта, не приемаме неуспеха, не приемаме смирението. Държим главите си високо, държим сърцата си под ключ и се изживяваме като вечни, устремени да държим всичко под контрол. Скоро Мартин Карбовски каза, че за да бъдем човеци е нужно веднъж в месеца да ходим на гробища и в социален дом. Защо ли? Аз няма да отговоря! Посетете тези места, но се опитайте да пребивавате там със сърцата си, а не с главата си! Преживейте последния си ден, вижте се тогава и визуализирайте всичко, което искате да сторите в него. Сигурна съм, че той-последният, няма да е последна битка, а последна Благодарност. Пламене, само Бог знае деня на нашата смърт. Онзи глас може би ти е подсказал, че в ден четвъртък ти ще случиш поредната малка "смърт" в живота си. Може би в някой четвъртък назад или в някой предстоящ си "погребал" нещо, което вече е изживяно, нещо, което е изиграло своята роля в живота ти. Погребал си го с благодарност, за да дадеш възможност на ново раждане. Вървял си към планина. Как ще я изкатериш, ако носиш един агонизиращ товар, та той тежи и ти не можеш да крачиш под него...Ето го и ден четвъртък - време да случиш смъртта. Тя е крачката към истинското живеене. Благодаря ти! Пламене, фактът, че все още няма нито един коментар по статията ти, доказва, че ние човеците бягаме от смъртта, нито разговаряме за нея както за раждането, нито сме я приели, така както сме приели раждането си. Ето това е парадоксът и отстъплението от Живота. Ако не се научим да умираме всеки ден, няма как да заживеем истински, защото Животът и Смъртта са като деня и нощта, които образуват денонощието -цялото. “Бягайки”, не приемайки смъртта, ние не живеем в цялото, а стоим в половината и затова все нещо ни куца. И това не е само със смъртта. Не приемаме слабостта, не приемаме неуспеха, не приемаме смирението. Държим главите си високо, държим сърцата си под ключ и се изживяваме като вечни, устремени да държим всичко под контрол.
Скоро Мартин Карбовски каза, че за да бъдем човеци е нужно веднъж в месеца да ходим на гробища и в социален дом. Защо ли? Аз няма да отговоря! Посетете тези места, но се опитайте да пребивавате там със сърцата си, а не с главата си!
Преживейте последния си ден, вижте се тогава и визуализирайте всичко, което искате да сторите в него. Сигурна съм, че той-последният, няма да е последна битка, а последна Благодарност.
Пламене, само Бог знае деня на нашата смърт. Онзи глас може би ти е подсказал, че в ден четвъртък ти ще случиш поредната малка “смърт” в живота си. Може би в някой четвъртък назад или в някой предстоящ си “погребал” нещо, което вече е изживяно, нещо, което е изиграло своята роля в живота ти. Погребал си го с благодарност, за да дадеш възможност на ново раждане. Вървял си към планина. Как ще я изкатериш, ако носиш един агонизиращ товар, та той тежи и ти не можеш да крачиш под него…Ето го и ден четвъртък – време да случиш смъртта. Тя е крачката към истинското живеене.
Благодаря ти!

]]> От: Yanko http://blogatstvo.com/other/personal/the-last-day/#comment-1331 Yanko Thu, 03 Dec 2009 13:20:10 +0000 http://blogatstvo.com/?p=2913#comment-1331 Мартин Лутър Кинг(1929 - 1968) Ако човек не открие нещо, за което си струва да умре, той не заслужава да живее. Журналистически въпрос: „Има ли алтернатива страхът, който е обхванал американското общество — страхът от убийства, изнасилвания, безработица?“ Мартин Лутър Кинг: „Да, има. И тази алтернатива се казва вяра.“ „Направи първата стъпка с вяра. Пътят ти напред няма да е осветен, ти само направи първата стъпка.“ Взето от http://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%9B%D1%83%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D0%B3 Мартин Лутър Кинг(1929 – 1968)

Ако човек не открие нещо, за което си струва да умре, той не заслужава да живее.

Журналистически въпрос:
„Има ли алтернатива страхът, който е обхванал американското общество — страхът от убийства, изнасилвания, безработица?“

Мартин Лутър Кинг:
„Да, има. И тази алтернатива се казва вяра.“
„Направи първата стъпка с вяра. Пътят ти напред няма да е осветен, ти само направи първата стъпка.“

Взето от http://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%9B%D1%83%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D0%B3

]]>