Благодаря за огъня

 РАЗМИСЛИ СЛЕД ПРОБУЖДАНЕ

winter_morning

Обикновено почти веднага след като се събудя започвам да мисля за нещата, които трябва да свърша през този ден. Но тази сутрин не беше точно така. Беше по-различно…

Събудих се с едно странно, почти непознато усещане.

Усещане, което (дори на мен) ми е трудно да изразя с думи…

Може би една от думите, които се доближават до това чувство е „съдбовност“. Но и само тя не стига. Не го описва достатъчно добре и пълноценно…

Донякъде, усещането беше свързано и с това, че животът ми не е безкраен. Че не е даденост. Че не знам колко – и какво – още „ми е писано“. Не знам – и няма как да знам – колко време имам още.

(Знам само, че колкото и да е то – никога няма да ми е достатъчно).

Почувствах, че времето ми е малко. И няма да ми стигне, за да мога да изразя напълно себе си. Да дам достатъчно от себе си. От любовта си… (Веднага съжалих, че я „складирам“ толкова надълбоко и не я показвам достатъчно – на тези, които наистина я заслужават).

Не ме разбирайте погрешно – това не беше някакво фатално чувство на обреченост. Поне не и в негативния смисъл на тази дума…

Тъкмо напротив. Чувството беше не само силно – но и светло. (Ако бях вярващ, може би бих използвал силни изрази като „Божествена любов“… или нещо подобно).

Със сигурност, преобладаващата „съставка“ на това странно чувство беше благодарността.

Почувствах се истински благодарен – за това, че все пак съм се родил. И съм имал толкова много възможности да дам и да получа любов. (Въпреки, че съм и пропилял не малко такива възможности…).

Изпитах някаква съвсем простичка – но и много мощна – благодарност към всички онези хора в живота ми, които, по един или друг начин, са ми дали частичка от своята обич. От своята благодат

Хората, които са успели да ме накарат да се почувствам истински, обичан, значим, важен… и разбран.

Хората, които са ми дали шанса да проявя своята вътрешна, изначална доброта

Това не са само най-близките ми хора, семейството и тесния кръг приятели. Понякога това са се оказвали просто непознати, „случайни“ хора… хора, с които животът ме е срещал съвсем за кратко. И после всеки е продължил по пътя си – с едно особено приятно чувство в сърцето. (Чувство, което много скоро след това съм забравял… но сега, по някаква си причина, успях да си припомня).

И точно тогава ми се прииска да мога някак си да се обърна едновременно към всичките тези хора и да им кажа едно простичко „Благодаря!“.

Благодаря за огъня!

Благодаря за Любовта!

Благодаря за това, че ви има!

И за всичко, което съм…

(Без вас, то едва ли би било възможно).

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

2 коментара за “Благодаря за огъня”

  1. Леля ти казва:

    Уникално усещане с благотворен ефект, някак си лекуващо и отпускащо чувство, позволяващо на душата ни да диша по-леко. Откакто си подсигурих вълшебните камъчета по джобовете, това усещане за благодарност не ме напуска. А може би аз не го пускам. За мен, „практичната и логичната“, да благодаря значи има защо и за какво, а ето на това до скоро даже и не се замислях.

  2. Божана казва:

    Благодаря за енигмата на звуци и думи!
    За мен е радостно, че непрекъснато се увеличават съжденията около „благодаря“ и това носи надежда.
    Светът е прекрасен заради енергийните послания на много хора!
    Убедена съм, Пламен е един от тях!
    Прекрасен ден с пожелание за генериране на радост!

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Най-четените днес:

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes