Черен хумор, бели хора и сиви делници

 

Понякога лошите новини те застигат в най-неподходящите дни. Но пък има доста ирония в това да разбереш за нечия Смърт – точно когато празнуваш нечие Възкресение…

А иронията не му беше чужда.

Нито пък Смъртта. Тя за него беше просто занаят…

Може би това обяснява произхода на прословутия му черен хумор… но аз все си мисля, че си го е имал и отпреди.

Можеш ли да скърбиш за някого, когото на практика не си познавал?

Никога не си срещал – в реалния живот – а само сте делили заедно (и за кратко) едно късче от виртуалното пространство, в което всеки е изливал полу-анонимно душата си на всеослушание…

Преди няколко седмици получих поредната Facebook-покана за приятелство – от човек, чието име и снимка нищо не ми говореха. Потвърдих приятелството ни и междувременно попитах един от общите ни приятели кой е този човек. Отговорът беше само една дума – прякора (ника) на моят нов/стар приятел в един форум, от който някога бях част и аз.

Зарадвах се – обичах да чета постовете му, защото обичам различните хора, особено когато имат черно чувство за хумор. Но същевременно с това се и изненадах. Нямах обяснение… и още нямам. Но това вече е без значение…

Вчера се видях с друго бойно другарче – с което също сме съфорумничели даже не в един, а в два (бивши – поне за мен) виртуални кръчми. И тя ми каза…

Завидях му – беше решил да си отиде точно на първи април! Каква по-подходяща дата за човек като него?!

Когато бях юноша (тогава си нямахме идея какво е това „тийнейджър“) често се подигравах на некролозите. С присъщата си младежка прибързаност и непоносимост към статуквото, се гневях на това, че на всички жалейки умрелите бяха все някакви „бели и добри“ хора. И се питах къде ли са некролозите на мръсниците, гаднярите и лошите хора…

Сега не бих бил чак толкова циничен. А и може би дори и най-големите гадняри са били скъпи и непрежалими за някого…

Никак не си падам по цветущите, „партийни“ надгробни слова. И радостта и мъката са твърде интимни преживявания и има нещо курвенско в това да ги превръщаш в масови хепънинги (мероприятия).

Затова и не споменавам имена или други конкретности.

Но това също не е най-важното…

… когато вятърът разпръсне прахта по пътищата.

Днес няма вятър.

И е някак си пусто…

Без тъжната усмивка на един гробар…

httpv://www.youtube.com/watch?v=1qxSwJC3Ly0

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

6 коментара за “Черен хумор, бели хора и сиви делници”

  1. Blogatstvo.com News: Черен хумор, бели хора и сиви делници http://is.gd/bdJ2x

  2. valeriya ilieva каза:

    Трудно се пише коментар след този тъжен прочит.Помислих си ,тогава , когато този непознат за мен човек е умрял , аз на първи април , Велика сряда се бях замислила за този Ииуда, който е продал Иисус за тридесет сребърника и за това, че историята се повтаря и в днешно време, за скапаният ни живот и други не толкова бели мисли до момента в който колегата ми каза : „Виж , има небесна дъга!.Той, колегата не си пада по разни сантименти , набляга на повечко на бира я беше забелязал! Аз погледнах небето и усещането ми беше страхотно , но същевременно и гузно- задълбана в собствените си мисли щях да пропусна тази чудна гледка.Не, не искам да изпускам тези хубави мигове, искам да съм цветна и когато ми дойде времето (а то неизбежно ще дойде) т. е. когато вече няма да ме има във вид така удобен за любов ще се радвам ако Бог ми е отредил такава значима дата.
    Исках да кажа :“Бог да го прости твоят приятел Пламене, а за нас живот и здраве“

  3. Валентина каза:

    Казват, че на „лични дати“ умират галениците на Съдбата. А какво по-добро време за преместване в отвъдното от Деня на хумора и шегата. И твоят анонимен приятел, макар и любител на черния хумор, е бил човек широко скроен, с голяма душа. (Защото в днешното време много хора загубиха чувството си за хумор.) Ако има нещо там, горе, дано намери сродни души… Мир на праха му. И да почетем паметта му с усмивка.

    • bakumba каза:

      Най-тъпото е, че тоз починал приятел, евентуално съм аз. Първоначално замисълът ми бе като първоаприлска шега, ама се превърна в неква простотия. Мислех да кажа, че не съм искал да се случи така, но истината е че исках да видя реакциите на различни хора докрай. Крайният резултат е, изгубих доверието на доста народ, но всъщност какво точно са очаквали от мен? Нали съм само една виртуална личност, нямаща бизнес или др. отношения с др. виртуални личности! Явно, черният хумор ми дойде в повече, ама свят широк, хора разни! В крайна сметка, аз съм си аз, и никой не може да промени този факт.

  4. Галя каза:

    Животът продължава…

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes