На (из)простяване…

 MERELY A FINAL CUT

keep-calm-cause-i-ll-be-back

Някой ден наистина ще ме загубите… (Което значи, че най-сетне ще съм намерил Свободата… или поне спокойствие).

Сега ме губите само временно. До презареждането на Матрицата.

…или до второ нареждане.

Онези – успелите и прагматични хора – май все пак ще се окажат прави: влагам прекалено много чувства.

(А лихвата на този влог просто е убийствена).

Няма как да съм точно като тях. (А и не съм сигурен, че го искам). Но ще сляза от сцената – поне за мъничко.

Колкото да си повярват, че са (ме) победили…

А може и наистина да са прави. Чувствата винаги пречат. Поне на успешната кариера…

(Аз пък съм толкова неуспял, че още не мога да проумея какво друго би ни правило хора…).

Ама пък те и хората едни… Всеки иска нещо от теб и – докато още го иска – се прави, че си му интересен.

Освен, разбира се, the bleeding hearts and artists… но те са друга бира!

Наздраве.

(…и до скиф!)

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

2 коментара за “На (из)простяване…”

  1. vessi казва:

    Колко точно можеш да сгрешиш, при положение, че даваш *нещо* на хората. И това *нещо* не са пари, а е по-ценно от парите. Едни книги и едни хора разправят, че за тези, които дават нематериално на хората, имало едно хубаво място с много дървета и цветя, и птиченца. За жалост разбираш дали е така прекалено късно. И все пак – не спирай, не се отказвай. You are not alone

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Най-четените днес:

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes