За котките и хората

 ИЛИ КАКВО НЕ НИ НАУЧИХА В УЧИЛИЩЕ

of cats and men

Повечето от вас знаят, че съм виден котколюб – но не подозират, че от 13 години нямам домашна котка. Което не ми пречи да обичам тези прекрасни животни, въпреки подмятанията на разни хора във Facebook…

Формално, поводът да седна зад клавиатурата и да ви занимавам със собствените си мисли и чувства е една котка – тази на видеото в края на този текст. Но истинската причина не са котките – а хората.

Подозирам, че немалка част от читателите ми не са много на „ти“ с руския – та затова ще преразкажа много накратко историята от клипа.

Няма значение кой точно е града, даже и това, че случката става в Русия също не е от кой знае какво значение – такива неща стават навсякъде около нас. Всеки ден… (Но рядко ги забелязваме).

Една ранна сутрин до автобусната спирка спира един автомобил и оставя там едно коте – по-скоро го изхвърля. (Каква е причината за това „човешко“ действие – можем само да гадаем).

И оттогава котето стои неуморно на своя пост – на същото място, където е било зарязано от „господаря“ си. Чакайки колата пак да спре – и да си го прибере. У дома.

Добри хора на два пъти са правили опити да го приберат в домовете си – и двата пъти котето бяга и се връща пак на спирката.

Да чака – онзи или онези, в чиято доброта безрезервно вярва, с цялото простодушие на котешката си душа. (Не вярвате, че котките имат душа ли? Имат, имат… за разлика от повечето хора).

Иска ми се да вярвам, че неизвестния „стопанин“ на котето по някаква случайност е видял този репортаж по телевизията. И се е засрамил от себе си…

Но – както вече казах – тук не става въпрос за котките.

Или поне не само…

Покрай тази котешка история (която – няма да скрия – ме просълзи) се замислих и за хората.

Замислих се колко сложен е животът ни… както и колко прост всъщност може да бъде.

Замислих се и за парадокса – да оставаме без дъх от гонене и преследване на постове и кариери, пари и предмети…

… когато всички – независимо от обществения ни статут и банковата ни сметка – всъщност искаме само едно:

ДА ОБИЧАМЕ И ДА БЪДЕМ ОБИЧАНИ.

Нищо повече. (Колкото и да се самозаблуждаваме, че имало и „по-важни неща“… Няма.)

И за още един парадокс се замислих: повечето хора са нещастни именно защото не знаят или как да обичат – или как да приемат обичта на другите. И въпреки това, тези две най-важни умения не се преподават в училище!

Учат ни да намираме лицето на триъгълника – но не и как да разпознаем любовта по лицето на човека, с когото се разминаваме всеки ден.

Учат ни как се прави литературен разбор на написаното от великите поети – но не и как да опазим онова крехко чувство, което кара самите нас да пропишем стихове.

Учат ни на хиляди безполезни глупости – но не и на най-важните неща.

Ако в това има някакъв смисъл, аз поне не успявам да го открия…

Но да се върнем на котките. И хората…

Хората сме свикнали бързо да теглим присъди – на другите. Примерно, като видим някой, който се грижи за коте или куче – да просъскаме наум (някои го правят и на глас): „По-добре да гледа някое дете! Вместо това животно…“.

Чували сте тази реплика, нали? Може би дори сте я изричали…

А любовта – и към котето, и към кучето, и към детето – не е много различна. (Не бързайте да просъсквате и по мой адрес – а простото прочетете написаното докрай!).

Защото – въпреки захаросаните филми и романчета – любовта е преди всичко отговорност.

Особено когато този, когото някога си обичал, няма как да се справи „навън“ без твоите грижи и защита…

Не става въпрос да „чета морал“ на който и да е. Просто историята на това коте наистина ми „бръкна“ някъде много надълбоко…

Толкова надълбоко, че се запитах и кое ни прави хора…

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

2 коментара за “За котките и хората”

  1. Ох, Плам. И аз още въздишам по тази история. Седи и чака клетото..
    И не ще и да чуе за други хора и друг дом,
    Кой знае колко обиди и грубости е преживяло животинчето, преди да се стигне до изхвърлянето му…
    И въпреки това, въпреки всичко – то продължава да е вярно в сърцето си.
    Животните могат само да ни бъдат учители по безусловна любов.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Най-четените днес:

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes