Дула и документи: смяна на международен паспорт в БГ

 РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ЧЕТВЪРТО РАЙОННО И ЧЕТВЪРТИ КИЛОМЕТЪР

България е всичко друго, но не и СКУЧНА държава! Екшънът, трилърът и съспенсът са не на всеки километър, а по два на всяка педя земя (включително и плочките).

В края на месеца ми предстои пътуване до Будапеща (свързано е пряко с тайнствения ми семинар довечера) и понеже оня Мърфи не е бил случаен човек – почти в последния момент забелязах, че паспортът ми е изтекъл през март. А междувременно братята сърби хлопнаха кепенците на авантата с личните карти. Кака се ожени, както се казва в такива случаи!

Подплашен от фалстарта на новата система за документи и надъхан от медийните плашила по темата, аз си взех чинно един ден отпуска и станах в ранни зори. И поех към Четвърто районно с предварителното усещане, че ще си загубя поне половин ден по опашки и в размяна на любезности с държавни служителки зад гишетата.

Преди това чинно бях прочел предварителните изисквания в сайта на МВР – с ясното съзнание, че „на място“ ще се окаже, че половината от написаното в Интернет не е баш така… и никой не го е грижа какво пише някъде си, щом зад гишето ТОЙ или ТЯ командват парада. Свикнал съм на това – все пак живея в милата ни татковина не от вчера…

Обаче работата излезе друга. Въпреки, че съм почти убеден, че съм извадил късмет и че наистина на много места тази процедура отнема и време и нерви. Няма начин да не е така – нали сме от специалните европейци, генно-модифицираните!

Но все пак съм длъжен да си го вадя и да го размахвам (перото бе, засрамете се от това мръснишко подсъзнание!) не само когато имам кого и какво да критикувам. А и в обратните случаи – когато нещата все пак се случват сравнително безболезнено. По европейски…

И така – истината и само истината:

  1. Бях пред районното точно в 06:55 часа. Четирима-петима мъже дремеха в чакалнята и пазеха списъка по-добре от тримата братя и златната ябълка. Записах се и аз – №15.
  2. Гишетата отвориха точно в 08.30 часа. В 09:05 вече бях минал и трите стъпки на процедурата (първо на едно гише попълваш молбата, после плащаш на касата и накрая те снимат, взимат ти отпечатъци и подпис и те пращат да си ходиш с талонче за получаването на паспорта). Направо не ми се вярваше!
  3. И на трите гишета служителките бяха неочаквано вежливи и любезни – не само с мен, а с всички останали граждани. Поне това видяха и чуха очите и ушите ми. (Не гарантирам че след 4-5 часа работа европейското няма малко да се изпари).

С две думи: браво на служителите от паспортния отдел към Четвърто районно!

Често казано – хубаво ми стана и се почувствах „бял човек„.

А после ми стана гузно. Щото предварително бях решил, че ще ме мотаят и че ще се държат грубо и селяндурски – както много пъти досега. А те хората – тези на най-долното ниво, дето са всеки ден очи в очи с вечно недоволните и мрънкащи българо-европейци – нямат кой знае каква вина. Нито за тъпите закони, нито за неработещите машини и системи…

Надявам се с настоящата (неплатена!) публикация да съм си изкупил греха, че им лепнах етикет предварително.

Обаче, знаете ли кое е най-гадничкото? Че поне три пъти сядах да го напиша всичко това – и се разколебавах.

Щото едно мазничко гласче ми нашепваше в ушенцето:

„Не бързай да ги хвалиш! Ще ти излезе през носа! Ще ти се върне тъпкано! Ще видиш ти следващия път като се изправиш пред гише – ще видиш тогава какви „европейци“ има!“

Не знам що сме такива?! Не знам как да му извия вратлето – на мазното гласче.

И много ми се иска това гласче да не излезе право.

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

16 коментара за “Дула и документи: смяна на международен паспорт в БГ”

  1. Филип каза:

    и мен ми предстои подобна процедура …
    ама проблема ми е, че май съм си затрил предния изтекъл доста отдавна межд. паспорт …

  2. Хващам се на бас, че поне 90% от хората, прочели заглавието са очаквали да се оплаквам от дежурното „ходене по мъките“ в страната на абсурдите!

  3. Браво Пламене! Вярваш или не – Една от най-Хубавите ти публикации (при толкова скучна тема като „Отидох да си сменя паспорта“), а КАКВА „храна за размисъл“… не само по конкретната случка.

  4. Явор каза:

    Винаги съм вярвал че ще се оправиме и този ти пост показва че вървиме в правилната посока

  5. Valeria каза:

    Присъединявам се към всички добри чувства, които споделяш Пламене,защото аз в Първо районно управление по същия начин успях вече да си взема паспорта , да пътувам за една седмица и вече съм тук.Имах даже шанса облакът от Исландия д а не ми попречи. Ние най-добре си се знаем, но понякога е хубаво сами да си даваме шанс. Не сме по-лоши от другите, ама понякога чертите на Андрешко,кой знае защо, лъсват оголени. Иначе да продължим да се надяваме… Благодаря ти за хубавата тема и успех в твоите прекрасни начинания!

  6. Кремена каза:

    Късметлия! Само се чудя в кой член и алинея се вмества в Закона за привличането тази хубава случка. 🙂

    • Хвана ме! Истината е, че всичките ми притеснения бяха само първосигнални. После се взех в ръце и реално тръгнах към Районното с твърдата убеденост, че вскичко ще мине по възможно най-добрия начин. Ще ти призная и още нещо – в моите най-оптимистични очаквания, щях да съм приключил в 10 часа. Реално стана с почти час по-рано… 😉

    • Бармалей каза:

      В членовете и алинеите за позитивното настроение, препоръчващи да не се вярва безусловно на всички телевизионни репортажи и на всяко споделяне на личен опит в различните форуми.
      И аз имам своите примери, но понеже са професионални, може би няма да са ви интересни.

  7. Svyatoslav Sybchev каза:

    Аз също минах през същата процедура миналата седмица в Плевен и също останах изключително изненадан от отношението на служителката, която ме обслужи ( прие ми документите, не друго:) , че когато си тръгнах се чух да казвам : Благодаря ви, бяхте много любезна. Казах го съвсем без да се насиля, то само излезе. Аз също не очаквах такова отношение. Все си мисля че тандема ББ-ЦЦ имат пръст в тая работа.

  8. Валентина каза:

    И аз имам свои изненадващо добри преживявания при контактите си с хора от т.н. обслужваща сфера. Засега са доста по-малко от тези, които ти опъват нервите и разстройват деня ти, но факт е, че вече не са изключение. А когато свикнем с подобно вежливо обслужване дотолкова, че няма да му обръщаме внимание (камо ли да посвещаваме блог-дискусия на тази тема) – тогава нещата наистина ще бъдат „европейски“, ще сме станали по- добри и човечни.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes