Мол до мола, майно льо…

 НОСТАЛГИЯ ПО ОТКРАДНАТИ ЧЕРЕШИ

Едно ферари с цвят червен...

Преди малко повече от 20 години бях учител по английски (първата ми собствена фирма!) и преподавах по една система, чието име вече не помня, но много добре си спомням как в един от уроците имаше думичката MALL.

Много ми беше трудно да обясня на курсистите си какво точно означава „мол“. По онова време у нас такова животно нямаше и затова задачата ми не беше никак лека.

Моето обяснение беше нещо от рода на: „Представете си един огромен супермаркет – с много магазини вътре. И огромен паркинг отпред. Ето това е мол!“.

Учениците ми кимаха с глава, но по погледите им личеше, че не е станало много ясно. А веднъж, в една от групите имаше жена, която беше виждала мол наживо. Аз още не бях…

Моят почти 13-годишен син ме изгледа с неприкрито съжаление – когато разбра, че в детството ми не е имало нито Интернет, нито дори молове. Сигурен съм, че мислено си е казал, че е голям късметлия. За дето се е родил в по-светли времена…

За сметка на това той никога не се е качвал на дърво, за да краде череши… не е газил бос в калта – докато баба му полива лехите с пиперки… не е играл на фишеци (така по нашия край казват на играта на „фунийки“)… не е правил хилядите, даже стотиците хиляди неща, които аз съм правил в детството си. И от които е изградено цялата магия на моето безинтернетно и безмолово детство… (Благословен съм, че го имах!).

Сега има молове. Много молове. (И Интернет, разбира се!)

По мое време децата играеха около блоковете. Сега там има само паркирани коли. Много коли и почти никакви деца.

Децата са в моловете. Където също е пълно с коли – в подземните паркинги или в лъскавите витрини.

Във всяка от тези лъскави коли има повече електроника, отколкото в първия космически апарат, с който хората кацнаха на Луната. Този факт, според оптимистите, показва колко напред е стигнало Човечеството…

Аз също съм оптимист. И не съм против технологиите, прогреса или промениите.

Просто ми е малко тъжно.

Че моят син никога не е крал череши…

(Вчера ходиме заедно – в мола. На кино – 3D!)

СНИМКА: личен архив

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

2 коментара за “Мол до мола, майно льо…”

  1. Вили казва:

    Пламчо,а как ли ще изглежда „детството“ на внуците ни?!?Научната фантастика не ми е била любима никога и някак си се затруднявам в отговора……….

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes