Как тръгнах за Лондон, а се върнах от Йерусалим

 ТРИ ДНИ, СЛЕД КОИТО ЖИВОТЪТ МИ НИКОГА НЯМА ДА Е СЪЩИЯ

Точно преди три седмици заявих публично пред света, че искам да посетя едно събитие. И успях да си удържа на думата – въпреки всеки и всичко, които се опитаха да ми попречат. И не съжалявам. Меко казано…

За пореден път се убедих в могъществото на вселенските закони. И особено на този, че когато наистина желаеш нещо – Вселената ще ти помогне да сбъднеш мечтата си. По неведоми пътища…

Имах хиляди причини да не бъда в огромната зала на лондонския ExCel конгресен център. Но реших, че нито една от тези причини не е достатъчно уважителна. Пред желанието ми да съм точно там, точно по това време и точно с тези хора.

Писането, горе-долу ми се отдава. Но няма дори да направя и опит да ви предам с думи какво точно изпитах през тези 3 дни. Това е като да се опиташ да опишеш какво е дъгата на слепец…

С последното изречение нямам за цел да обидя никого. Всеки сам може да избира къде и кога да бъде. Или да избере да предостави този избор изцяло в ръцете на други хора… на Съдбата… на обстоятелствата…

Но наистина няма как да ви опиша какво точно чувствах в първите минути когато на сцената – само на няколко метра от мен – се появи човекът, на когото се възхищавам от поне 6-7 години. (От разстояние…).

Чел съм неговите книги – както много други са ги чели и сигурно доста от тях са ги харесали.

Гледал съм уроците му на DVD или в YouTube – също като десетки, всъщност стотици хиляди други хора.

Но в онази зала не бяхме стотици хиляди. Бяхме не повече от 2-3 хиляди. И един от тези „избраници“ бях аз.

Защото отказах да повярвам, че заслужавам нещо по-малко освен най-доброто.

Защото отказах да се примиря, че парите или липсата им трябва да управляват живота ми.

Защото отказах да изрека дори наум репликата „Не мога да си го позволя“.

Вместо това – намерих начин мечтата ми да не умре като морска звезда изхвърлена на пясъка…

Пари се печелят и се губят. Но няма сума на света, която да може да върне дори и един миг, който вече е отлетял. И дори най-богатият човек на света не може да плати това събитие да се повтори.

Между другото, през всичките три дни на National Achievers Congress 2010 се говореше не за пари – а за богатство.

Сега вече и аз знам разликата.

Защото се уча от най-добрите.

Всичко останало е компромис…

… за хора, които са се примирили със средностатистическата си съдба.

Аз никога няма да съм (отново) един от тях!

Защото за мен това пътуване до Лондон беше толкова ценно, колкото пътуването до Йерусалим за всеки вярващ.

И едното и другото няма как да бъдат предадени само с думи.

Тези неща са извън понятията, с които борави „здравия разум“.

Затова и за мнозина от вас всичко това ще са само празни приказки… глупости на търкалета… бръщолевения на някакъв умопобъркан…

На тези, които ще побързат да злорадстват, че „тия американци са ти промили мозъка“ мога само да отвърна, че са абсолютно прави. Ще добавя също, че непромитите мозъци – също като непромитите рани – са изложени на много сериозен риск от гноясване, от тежка зараза…

А каква по-тежка болест от това да вярваш, че животът е само едно блъскане за насъщния от сутрин до вечер?!

„Промивам“ има и едно друго значение. Промива се и златоносния пясък в реките.

За да се отсеят ценните зрънца от милионите обикновени песъчинки…

Ако думите ми ви замиришат на високомерие – така да бъде!

Аз предпочитам високото. Там където се лети

В ниското има само пълзене.

Лондон-София

10-15 Юни, 2010 г.

P.S. Това пътуване – и всичко свързано с него – нямаше да бъде възможно без подкрепата на двама души: Борислав Сапунов и моята съпруга Глория. Благодаря и на двамата – най-вече за това, че знаеха предварително, че заслужавам само най-доброто!

А също и че имам една мечта…

httpv://www.youtube.com/watch?v=FNqM_cXsdXs

I have a dream, a fantasy
To help me through reality
And my destination makes it worth the while
Pushing through the darkness still another mile
I believe in angels
Something good in everything I see
I believe in angels
When I know the time is right for me
I’ll cross the stream – I have a dream

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

31 коментара за “Как тръгнах за Лондон, а се върнах от Йерусалим”

  1. Blogatstvo.com News: Как тръгнах за Лондон, а се върнах от http://is.gd/cPVTc

  2. Дай Боже такова промиване всеки му, разбира се, който би го оценил. 🙂 Хората получават в живота си точно това, от което имат нужда и в това, което вярват. Успех!

    • Абсолютно си прав! Хората получават от живота точно толкова, колкото самите те смятат, че заслужават. За едни това е най-голямата трагедия, а за други – най-големия шанс.

      • Сев каза:

        защото хората забравят да заменят думичката „трябва“ с „искам“ и защото непременно държат да „заслужават“, без да си дават сметка, че това няма нищо общо с осъществяването на тяхната мечта или така да кажем с желеното.

  3. Милена Радева каза:

    Хубаво е човек да има мечти и цели. От прочетеното си личи, че това което си чул , нучил, разбрал, открил и т.н.е много повече като придобивка за теб, отколкото инвестицията направена за въпросното пътуване и мероприятие в Лондон. Много ми хареса:
    „Пари се печелят и се губят. Но няма сума на света, която да може да върне дори и един миг, който вече е отлетял. И дори най-богатият човек на света не може да плати това събитие да се повтори.“
    Ако ми позволиш ще си го „копна“ цитирайки теб разбира се.
    Желая ти успех! Дерзай!

  4. Borislav Sapunov каза:

    It’s my greatest pleasure! Any time!
    There are NO accidents in life. It’s an equal playing field for everyone. The BIG difference is that you decide to BECOME, while 99% chose to find just another EXCUSE… that’s life 🙂
    As T.Harv Eker say: „How You Do Anything Is How You Do Everything!“

    Nothing can make me happier, but to see you on your way, to richer and more fulfilling life as you are now part of this 1%. You are part of the ELITE and you truly deserve to be there!… See more

  5. Tania Jordanova каза:

    Поздравления!Всяка сбъдната мечта ,колкото и дребна и маловажна в очите на околните да е, ни дава вяра в собствените сили,получаваме увереност да погледнем не само в настоящето,а и в бъдещето,да заявим пред себе си,че ако сме тук и сега-така сме избрали ние, и че във всеки един момент можеш да промениш нещата ,защото цялата Вселена ще ти помогне да изпълниш желанията си!Сбъдването на една мечта не се измерва с парите,които си вложил за да я осъществиш.
    Не приемам думите ти като високомерие,а по-скоро като думи на човек,който дълго време е бил със затворени очи и сега ,когато ги е отворил се радва ,че може да види всички цветове на дъгата. Мозъците ни бяха дълго време промивани,очите ни бяха затваряни,и когато някой ни учи как да живеем и обичаме “ с широко отворени очи“
    /Хорхе Букай/ще има хора,които ще казват,че ни промиват мозъците,а дали техните не са промити всъщност?

    • Има неща, които ни се случват, но чак след време оценяваме истинската им стойност. За мен тези три дни бяха точно от този тип…

  6. Milena Eneva каза:

    I believe like you that we are the captains of our lives and only our mind, imagination and determination limit the places we can go and the things we can do and the people we can be. I have walked 16 long years in my spiritual journey and have discovered and seen many things:good and bad. I am happy for you Plamene for where you are. Out of the wisdom I have gathered I want to send you just a small „correction“- following others no matter how great they are is living their dream, not yours. They are inspiration but don’t let them be your final goal. To Be LIKE somebody is simply and immitation-to be YOURSELF -100% realized, in abundance of life is CREATION. GO AND CREATE SOMETHING OUT OF YOURSELF.

  7. Ognyan Chipev каза:

    Привет Пламен! Радвам се и ценя това, което споделяш и си преживял!
    PS: Вече Хаджипетров ли да те наричаме? 🙂

  8. Valeria каза:

    Толкова вдъхновение и радост лъха от думите ти, че не мога да се сдържа да ти кажа:“Браво Пламене-ти остана верен на себе си“. Ти си един пример и то чудесен, споделен с тези, които обичат да те четат. Бъди щастлив!

    • Точно такива неща ме правят щастлив – да съм в средата на хора, които не оставят съдбата си в чужди ръце и не мрънкат колко много неща или други хора им пречат да са истински успешни.

  9. Макс каза:

    Бравос брат, бравос 🙂 🙂

  10. Всички можем да летим, всички имаме крила, но не всеки иска и може да ги разтвори!
    Обичам летящите хора 🙂 Нооо! Тези, които умеят както добре да се справят в полет, така и здраво да стъпват по земята :)))
    Поздравления Плам! Така усетих полета ти, че и аз се отлепих :)))

    • В това отношение аз май съм като майския бръмбар. Крилцата му са толкова малки – в сравнение с огромното туловище – че (поне според всички правила на аеродинамиката) той не би трябвало да може да лети…

      Ама си лети!

      Щото е голям кеф да гледаш учудените физиономии на „учените“ хора, дето са твърдяли, че това е невъзможно… 😉

  11. Гергана каза:

    Прекрасно казано! Плам, личи си, че си се заредил с много положителна енергия и ентусиазъм! Продължавай все така само напред!

  12. Соня Георгиева каза:

    Без думи! Няма какво да се махне, няма какво да се добави, няма какво да се коментира! Възхищавам ти се!

  13. Dimiter K каза:

    Pozdravi i za sudurjanieto i za oformlenieto-edva li bi moglo da se napi6e ne6to tolkova vajno i cenno po tolkova dostupen na4in na tolkova razbiraem ezik.A za sudurjanieto-kojto ima ne6to pove4e ot pajajina v 4erepa si-redno e da se pozamisli…S pozdrav i pojelnie za novi uspehi

  14. Тони Стефанова каза:

    Знаеш, че винаги съм ти се възхищавала, наистина се радвам, че си щастлив да имаш подкрепата на най-близките си хора и да направиш мечтите си реалност, нещо, за което мога само да те аплодирам, защото ти показваш, че нещата са възможни, ако решиш да ги направиш такива. Възхищавам се на таланта ти да пишеш и да разчупваш рамките – така повече хора ще се почувстват по-уверени в себе си. Което е още един повод да ти благодаря 🙂

    Поздрави, Пламка.

  15. Тюркян Канак каза:

    Хей, човек,
    аз чета тези публикации месеци след събитията, за които пишеш, но имам да ти кажа няколко думи. Приветствам те, поздравявам те за страстта, с която пишеш, за искреността, с която действаш, за вярата, с която ходиш, за заразата, която носиш и разпространяваш. И благодаря. Аз в момента се лекувам с Кийосаки и макар да съм чела почти всичките му книги, днес ги чета отново за първи път. И стига си мислил за невежите, нека ги наречем с истинските им имена, защото и аз бях и все още може би съм невежа. Фокусирай се върху 10% Говори на нас, не на тях. И продължавай!

  16. Диана Йовчева каза:

    • Където и да отиваш, отивай с цялото си сърце. ~ Конфуций
    Точно това сте направили!

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes