Жестоката истина

 ЖИВОТЪТ Е КРАТЪК – НЕ ГО ПРОПИЛЯВАЙТЕ НАПРАЗНО!

Илюстрацията по-горе, всъщност е плакат от кампания против разхищението на водата. Избрах точно нея, защото днешната ми шътокуа е за нещо още по-ценно от водата. Което също разхищаваме с прекалено лека ръка…

Времето. Нашето време. Времето на нашия живот…

Както водата от този аквариум, така и нашето време изтича – капка по капка, секунда по секунда, миг след миг…

БЕЗВЪЗВРАТНО!

За разлика от водата, която се изпарява и после отново пада обратно на земята като дъжд или сняг, нашето време няма способността да се регенерира. Неговото изтичане е безвъзвратно, окончателно и необратимо.

Това е жестоката истина.

И въпреки, че уж всеки зрял човек би трябвало да я знае – ние продължаваме да „харчим“ времето си с пълни шепи. За глупости. Все едно няма свършване…

А сега искам да си представите, че годините в човешкия живот са разпределени на равни порции – в рамките на една седмица. Като всеки един „ден“ от тази седмица се състои от 12 години от нашия живот. Ето така:

Ако вие, например, в момента сте на 20 години, значи се намирате някъде във Вторник по обяд. И ви чакат още половин Вторник и цели Сряда, Четвъртък, Петък, Събота, Неделя…

ОБАЧЕ – това е в най-добрият случай. Защото – за съжаление – никой не може да ви ГАРАНТИРА, че Неделята ви е гарантирана. Или, че ще получите като бонус още един Понеделник…

Ако не сте на 20 години, тази концепция може никак да не ви хареса. Аз, например, вече съм в утрото на своя Четвъртък. И уикендът наближава…

Всичко това не е просто някаква измислена теория.

Всичко това са факти. Това е положението…

Независимо в кой ден от Седмицата на живота си се намирате – не можете да върнете нито една секунда от времето си назад.

Можете единствено да се замислите над това как и защо пилеете времето си.

И да затегнете кранчето на аквариума…

А после – можете да помолите златната рибка за едно-единствено желание.

Моето е лесно. Искам в Неделя вечер (или следващия Понеделник) да мога да изпея тази песен – без да излъжа…

… себе си:

httpv://www.youtube.com/watch?v=t6Lp4w8wyy0

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

20 коментара за “Жестоката истина”

  1. lilia каза:

    Тази истина съм я осъзнала преди около 20 години.Затова с пълна сила съм вървяла досега и продължавам по този начин.Независимо на колко си, щом виждаш колко неща имаш за вършене времето никога не стига.

  2. Jivka Petrova каза:

    В утрото на своя четвъртък… Добре звучи. Значи, най-хубавите дни тепърва предстоят! 🙂

  3. lubimo каза:

    „Пестенето е майка на мизерията“, а страничния ефект от мизерията е това, че хората не могат да си позволят да бъдат практични!!! Може би схващате идеята, че на бедния човек съдбата е същата като тази на рибката в аквариума и едва ли му е до проблемите с изтичането.

  4. presly каза:

    Аз явно още спя и сънувам в ноща между Сряда и Четвъртък. 🙂

  5. Поздравления за хубавия текст! Дано повече хора го прочетат и схванат истината, съдържаща се в него. Моя милост е автор на книгата ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО с подзаглавие „Изкуството на свободата“, излязла през 2004 година, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, така че тия проблеми са ми твърде близки. Желая Ви успехи!

  6. Ognyan Chipev каза:

    Благодаря, Пламене! Много простичко, силно и отрезвяващо!
    Ние сме във времето и времето е в нас – и то работи за нас или против нас, с наше съгласие…
    Но има само Един, Който е извън и над времето. Той е от вечността и до вечността, Началото и Краят, Алфа и Омега, Вечният и Всемогъщият.
    И аз, както всеки друг човек, в края на своя земен седмичен уикенд, вярвам, че ще съм ИЗПРАВЕН пред Него, за да вляза в нещо много по-голямо и реално – вечния живот с него, във вечността.
    Всичко тук на земята бледнее пред това, което ме очаква с Него! Старая се да правя най-доброто от себе си през земната си седмица, но за мен прицелната ми точка е това, което следва след нея.
    (…и това не е привилетия само за мен, а е за всеки човек на тази земя, понеже Той е снабдил всичко – и Пътя, и Истината и Живота, а за нас остава само смирено да Го приемем и да се наслаждаваме.)

    • И аз благодаря, Оги! Както неведнъж съм ти казвал, искрено – и благородно – ти завиждам за това, че си намерил своята Истина.

      Аз още търся…

  7. Г-н Петров, в новата, октомврийска книжка на сп. ИДЕИ (хартиения вариант) се намира и Вашия текст за (Не)истинските приятели. Пишете ми на имейла адрес, на който да Ви пратя екземпляр(и) от нея. Това е нещо като „хонорар“ за авторите в списанието…

  8. Аз най-коректно тогава Ви мополих за разрешение да публикувам оня текст, Вие ми го дадохте, в резултат текстът Ви се появява в новата книжка на списанието. Най-вероятно сте забравил за ония наши разговори по тази тема, та затова сега се изненадвате. Ще Ви изпратя тия дни списанието на указания адрес.

  9. „помолих“ исках да напиша…

  10. Моника каза:

    Хорхе Букай в „Да се обичамес отворени очи“ : Да си губиш времето – как може да загубиш нещо, което не притежаваш? Как можеш да запазиш нещо, което е невъзможно да се задържи? Ако можех да избирам – какво бих искал да направя, ако разполагах с един излишен час?
    Според мен ключът е в последния въпрос – Ако можех да избирам… Можем ли да избираме?

  11. ikaria каза:

    За мен все още е вторник вечер, и тази статия е още един полезен и звънтящ шамар да не си хабя времето за излишни неща. Ще ми се да имах повече време за всичко, което искам да направя и науча, но човек трябва да се радва на това, което има, нали? И да го използва, а не да си мечтае… „Ех, ами ако бях безсмъртен.“

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes