Ако бях котка…

 АКО КОТКИТЕ МОЖЕХА ДА ГОВОРЯТ – ЩЯХА ДА СИ МЪЛЧАТ!

Ако бях котка, щях да се настаня в скута ти. И да се оставя да ме погалиш. Не защото аз имам нужда, а защото ти се нуждаеш от това. Котките са великодушни…

Ако бях котка, щях да те разбирам без да има нужда от разговори и обяснения. Котките винаги знаят как се чувстваме. Не им пука – но все пак знаят!

Ако бях котка щях да се припичам на слънце и да прекарвам по-голяма част от времето си в сладка дрямка. Може би тогава щеше да разбереш, че това, с което си губиш времето не те прави по-щастлива…

Ако бях котка, щях да ти помогна да разпознаеш фалшивите хора сред познатите ти. Винаги бъди подозрителна към хора, които не обичат котки! (В следващия си живот, те ще се преродят като мишки).

Ако бях котка, твоят дом нямаше да има само стаи, мебели и килими. А щеше да има и душа…

Ако бях котка, всяка вечер щях да ти мъркам по една приказка за лека нощ.

Ако бях котка, щеше да бъдеш богоизбрана. Някога хората са почитали котките като богове. И котките никога не са забравили това…

Ако бях котка, нерадостите на живота нямаше да ти тежат толкова много. Защото има само два начина да ги забравиш поне за миг – музиката и… котките.

Ако бях котка, щях да масажирам сърцето ти, всеки път когато имаш нужда от това. С мяукане…

Ако бях котка, щеше да ме имаш завинаги. Дори когато вече нямаше да ме има, в съня ти щяха бродят меки лапички…

Ако бях котка, аз никога нямаше да бъда нечия котка. Но ти завинаги щеше да си мой човек. 😉

httpv://www.youtube.com/watch?v=Qit3ALTelOo

Снимка: Cat photos picture gallery

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

18 коментара за “Ако бях котка…”

  1. Невероятен разказ…
    Много добре си го написал Пламен .Невероятно силен и въздействащ ! Съвършено изпипан отвсякъде.Ръкопляскам ти с възхищение !
    Благодаря ти !

  2. Maria Asenova каза:

    Е, Пламене!
    Няма какво да се добави, чудесно си го написал!
    Моите поздравления!
    … а ако бях котка … :)))))

  3. валерия илиева каза:

    Ако бях котка щях да те науча на съвършенството да прощаваш и отново с гальовно мъркане да те науча да погалиш отново…
    Разказчето кърти миФки.Поздравления!:)

  4. райна каза:

    ех, защо не си котка… 😀

  5. Да, но котките нямат способност да се привързват към хората, а към дома – тяхното обиталище. Ако то се насели от други хора те приемат тях със същото мъркане, каквото са давали на теб. Ако вземеш котката в новия си дом, тя все ще гледа навън в копнеж за ония стени, към които е привързана.
    Виж кучето има друга преданост. Където и да го отведеш, ти си важният за него. Умираш ли и то умира с теб. Предаността му е животохранеща.

    Е, изключения има, както и при хората…

    • Kotishok каза:

      Това не е точно така (както го пише по книгите). Котките също се привързват към хората. Просто не го правят като кучетата а по свой си начин.

  6. Glory каза:

    you know I’m a cat …

  7. Радост Георгиева каза:

    Потресе ме този материал! Аз се чувствам много тъжна и виновна в момента защото моето коте си отиде от този свят -вчера на 25-ти! и вместо да се разделя с него аз го тъпчех до последно с лекарства ! За да живее ,да бъде моят Мишо! Толкова добър и разбиращ,толкова предан! А аз не го разбрах ! Че ще си отиде! не му казах даже и довиждане! Защото той беше повече от приятел,повече от човек! Радост Георгиева!

  8. Таня каза:

    „Винаги бъди подозрителна към хора, които не обичат котки! (В следващия си живот, те ще се преродят като мишки).“ – Страхотно казано! Браво, Пламка!

  9. „Котките винаги знаят как се чувстваме. Не им пука – но все пак знаят!“
    Абсолютна истина! :-))))))))

  10. DonnaRossa каза:

    Най-нежното, най-точното любовно обяснение което съм чела през целия си живот .. ( много чело,много знай)) (!)

    Браво! Брависимо!

  11. DonnaRossa каза:

    Блогът ти ме впечатли , абонирам се!

  12. Антоанета Стайкова каза:

    Разтърси ме жестоко! Преди месец почина моето коте Джеси. Всичко написано по-горе съм го преживявала цели 13 години. Понякога от животните получаваме много повече отколкото от себеподобните.

  13. DonnaRossa каза:

    Да, котките са по умни от хората;)

    И не! Овациите ми са за автора на есето!

  14. spell i'm under каза:

    преди време срещнах подобна котка – много странно голяма и едра за обикновена котка, каквато е (не е расова), чисто черна, с огромни странни, много интензивно ярко зелени очи, гледащи втренчено или присвити, но винаги презрителни към низшите същества, които се мотаеха около нея и понякога си позволяваха нахалството да я свалят от телевизора, върху който обикновено стоеше, за котката Мирзакарим (кръстена в чест на Норбеков) всеки, който е контактувал с нея казва, че му създава усещане за нещо свръхесествено като не особено добронамерен, циничен и ироничен магьосник трансформирал се за удоболствие и за да се питат глупаците колко са размити и къде свършват границите на въображението им, кое и колко е реално и дали тяхната вкопченост във видимото ( което по презумпция сме приели за най-реално) не е излишна, смешна и повтаряща се от много дълго време и неговата – на Мирзакарим задача е да ги постресне поне за миг да излязат от оковите на видимото и станат свободни ..поне докато са му на гости

  15. Nelly каза:

    Plamene , blagodarja ti ! pogelavam ti da aadesh kotkata na lubimija si chovek i da se naslagdavash na vseki mig

  16. Мартина каза:

    О, как я обичам тази котешка публикация… 🙂

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes