IN MEMORIAM: Спомен за Галя…

 

Galina ToshevaТелефонно позвъняване… И в миг – утрото вече не е добро. А ужасно тъжно…

Плачещият глас на една майка… която ти съобщава, че дъщеря й е починала. В болницата. През последните години – всъщност, близо четвърт век – болниците бяха нейният дом…

В мъки… Болката също беше неин постоянен спътник от доста време насам. Нейно ежедневие…

Преди 24 години й откриват страшна болест. Мозъчен тумор (ретробулбарен минингиом). И започва ходенето по мъките…

Хората обичат да разказват за живота си. Галя разказваше само за болестта си. За ужасната участ да бъдеш болен в държава като нашата…

Наслушал съм се от нея на какви ли не безумства. Когато си здрав – и не ти е идвало до главата – е много трудно да повярваш, че в системата, която уж е създадена да лекува болестите ни и да облекчава страданията ни, може да има толкова безчовечност, бездушие и цинизъм. И толкова корупция, печалбарство и уродливост…

(Историите, които знам от нея и от майка й – Мина – са толкова ужасяващи, че ще ви е трудно да повярвате, че такива неща са възможни. В една европейска държава – през 21-ви век…)

Преди време, беше успяла да замине за Германия. Не с помощта на шибаната ни държава, разбира се. Семейството й беше продало всичко (имот, кола, заеми от роднини…), за да може да й даде още един шанс. И там – макар и за кратко – беше успяла да види разликата. Какво е да си пациент в „бяла държава“

За съжаление, тази операция – може би седма или осма по ред – не можа да победи докрай тумора. И отново – ходене по клиничната пътека на обикновения български пациент. Трябва да си клинично луд, за да се лекуваш в България. Но и това не помага…

phoca_thumb_l_galina7_20071106_1450576766След операцията в Германия, немските доктори й бяха предписали скъпо лекарство, което трябваше да пие редовно, за да продължи лечението си. Българската държава отказа (уж конституционното й право) да плаща за това лекарство. С поредният абсурден аргумент – някой „умник“ беше съставил официален списък на лекарствата, за които държавата плаща. И в него, това лекарство фигурираше – но беше определено за съвсем различно заболяване. (А бе, какво ти разбират разните му немски доктори? И какъв шанс имат те срещу родният чиновник, чийто дебел задник топли някой стол в някое министерство? Никакъв…)

Галя беше принудена да търси по-евтин заместител. Намери го в съседна държава – и приятели й го носеха от там. Тайно, като че ли вършеха контрабанда на наркотици…

После – нови операции. В една болница, която – на хартия – е елитна, престижна… храм на човешкото милосърдие…

phoca_thumb_l_galina1_20071106_1552548624В действителност обаче е само едно търговско дружество. В което се търгува с човешката мъка, болка и страдание. Да – това са тежки думи. Но са напълно заслужени. Бях страничен свидетел на „грижите“ в тази болница. А по един или друг начин, нееднократно получих други свидетелства, че Галя съвсем не е единствената пациентка в тази болница, на която се гледа като на умряло куче. Поне докато не се даде каквото трябва  – на когото трябва…

И за ужас на всички останали, тази болница съвсем не е единственото такова търгашко-престъпно дружество под прикритие на болнично заведение. То има ли въобще друг модел у нас?! Май не…

Галя си отиде… Светла й памет! Но стотиците хиляди болни остават. А системата продължава да е същата. Защото ги търпим. Защото позволяваме да бъдем стригани, доени и клани – като овци…

И продължаваме да мълчим – за да не стане по-лошо. Че има ли по-лошо от това?! Май не…

Майната им на търгашите в бели престилки! Да горят в Ада, дано! И да им подклаждат огъня под казана с пачките, които са смъкнали от гърба на нещастните си пациенти…

phoca_thumb_l_galina5_20071106_1262557023А Галя вече се отърва от мъките си. Напусна ни… Отлетя…

И остави след себе си толкова много празнота и болка. Защото болестта не успя да победи човешкото в нея.

Беше много усмихнат и лъчезарен човек. С невероятно чувство за хумор и самоирония…

(След всяка операция се шегувахме да оздравява по-бързо – за да ме води на дискотека…)

Беше грижовна майка, баба, дъщеря,  сестра…

Беше човек, който оставя светлинка в душата ти…

СБОГОМ, ГАЛЯ!

.

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

21 коментара за “IN MEMORIAM: Спомен за Галя…”

  1. P.S. Искам да се знае едно: Галя остави много след себе си! Без Галя – и без отчаяният призив на нейната дъщеря Мая в един форум преди години: „Помогнете ми да спася мама!“ – сайтове като http://www.save-darina.org и http://www.koleda365.org също нямаше да ги има…

  2. Райна каза:

    Почивай в мир, Галя!

  3. Ивалина Ташева каза:

    Не познавам Галя, но това няма значение, защото всички сме ЕДНО…Кожите разграничаващи телата са условност. Човешкото у човека отдавна е загубило стойност.Днес повече се идентифицираме с предметите и техниката, отколкото със земята, на която принадлежим.
    В наша свидна Родина траура и безхаберието са се хванали ръка за ръка…Тъжно е, споделям болката на близките и…., както и протеста в душата на Пламен.Но това нито ще върне Галя, нито ще помогне на други като нея, докато всеки от нас, сам не потърси своето спасение в ДОБРОТО, в ЛЮБОВТА ЧОВЕШКА, в БЛАГОДАРНОСТТА към ЖИВОТА.
    Дълбоко съм убедена, че днешната световна криза е резултата от дълбоката човешка криза, която сами си сътворихме и преживяваме последствията и.

    Дъщеря ми е медицинска сестра в САЩ. В първия учебен час по медицински английски преподавателката казва на аудиторията „ако за вас грижата за човека не е начин на живот, а само работа не бихте могли да практикувате в САЩ”…
    Мисля, че коментарът е излишен!

    Тялото на Галя вече е бездиханно, но душата и е с нас и в нас, а животът и урок за оставащите тук.Нека го изучим в най-добрия му вариант!

  4. Не знам какво друго да кажа освен „Бог да я простим“ – живеем в някакъв абсурд и не знам изобщо има ли някаква светлина в тунела или просто се „радваме“ на идващия насреща ни влак 🙁

    Почивай в мир, Гале!

  5. Соня каза:

    Сбогом, Галке! Почивай в мир!

  6. Яна каза:

    Лека и пръст и лек път нагоре…
    Светлината в тунела я създаваме ние сами.Нека бъдем честни със себе си и останалите и стъпка по стъпка да преобразуваме света в това,което искаме да бъде.Не е невъзможно.Трудно е само началото.

  7. Нека бъде Мир и Светлина на Душата й! Дано онзи, другият свят,Галя, наистина е по-добър!

  8. инж.Емил Бърдарски каза:

    Когато един ден свърша земния си път,когато изнасят останките от дома ми ще искам да звучи тази песен на Ищар.Живеем 65 години в най-красивата и най нещастната страна в света-не можахме да се противопоставим,да се защитим,нас децата ни и внуците ни.Сега отново имаме надежда,за кой ли път!Измежду нас има малко, но лоши хора,които не виждат нито красотата на държавата ни,нито таланта на нацията ни,нито достоинството и.Тези хора купуват и продават,хранят се от кръвта на нацията ни,те и техните поколения управляват страната ни със силата на престъпността си и ние не можем да се противопоставим!Умират хора,защото нямат пари за лекарства,защото онова,което заделяме от залъка си за здравеопазване,вече е похарчено,за розови коли,за самолети,за яхти и луксове на тези малцина.Има корупция,има престъпност,има грабеж от всички нас…но не може да се докаже,защото доказателствата,трябва да се признаят от престъпниците.Защото измежду нас има и бедни,които поколения никога не са работили,нито са учили,нито са желали някога да правят това,направо могат да получават наготово всичко ,което обществото създава,включително и по престъпен начин безнаказано!Не можем да се противопоставим!!Остава ни да скърбим,да плачем за свидните жертви,които дъжавата ни дава ежедневно по болниците и по пътищата.
    Бог да те прости Галя!Със сигурност си била достойна българка,щом оставаш измежду нас дете, семейство,родители…Слушам песента на Ищар,мисля си за теб и за всички които имат нужда от държавата ни и са все още живи и неволно се просълзявам.

  9. По-често трябва да говорим за това, повече! А дали има кой да чуе?

  10. Евелина Атанасова каза:

    Тази вечер си дадох сметка колко безчувствени оставаме за чуждата болка понякога. Някак свикнахме с нея, приехме я за част от ежедневието ни. Някой се ражда, друг си отива от този свят … Спомних си един спор с мой познат, когато беше обявен национален траур следствие тежка катастрофа. Той смяташе, че това е несправедливо; да се изпращат с особено внимание и почести едни хора, само защото са загинали по определен начин, а ежедневно умират…(тук се замислих за стастистика, която не зная. Колко хора умират ежедневно на планетата?!) толкова много хора, за които не подозираме; не сме чували нищо за тях, не знаем имената им, болката на майките, децата, близките, приятелите им. Болката на едно дете, загубило баща си (или майка си), по-малка или по-голяма е в зависимост от това колко известен (известна) е той/тя в публичното пространсво?! А болката на майката, загубила детето си?! Тръгнах в тази посока на мисли, опитвайки се да оправдая безразличието си днес. Едва в края на деня, оттърсвайки се от суетата на ежедневието, си спомних за съобщението на Пламен на обяд, когато само изразих моите съболезнования. Не познавах Галя. Вярвам, че е била един прекрасен човек, но аз никога не съм срещала погледа и, не съм чувала гласа и… Когато сега отново се върнах към съобщението, тъгата се стовари на плещите ми. Усетих онова познато чувство, страданието от загубата на близък човек. Много години минаха оттогава, усмивката се върна отново на лицата ни… Лечителят Време…
    Много книги съм прочела за позитивното мислене, за силата на подсъзнанието… Това ми помогна да променя ракурса, гледната точка на случващото се около мен, в мен… Научих се да избирам светлите, ярки петна от палитрата, върху които да задържам погледа си. Затова и днес не отказах да се видя с приятелите, да чуя смеха на децата си, да се порадвам на светлината… Знам колко тежка е тази загуба за близките на Галя, за хората, които са имали щастието да я познават. Аз не я познавах, но страдам за едно добро същество, което си отиде и се моля за душата и. Дано намери покой! Дано това е едно по-добро място за нея! Почивай в мир, Галя!
    Твоя непозната приятелка

  11. Да си призная, написах всичко това под влиянието на много силни емоции. И въобще не очаквах такава реакция.

    Само за един ден това стана най-четената публикация в този блог (прочетена повече пъти, отколкото предишната най-четена статия за 4 месеца)…

    Благодаря на всички за коментарите и за „вирусното“ разпространение на информцията! Галя го заслужава…

    Погребението й ще е днес от 11 ч. на гробищния парк на „Рогошко шосе“ в Пловдив.

    Нямам възможност да отида, но пък ще я запомня усмихната…

  12. Gill каза:

    Научих с ден закъснение, че още еднин борбен, усмихнат и силен дух е отишъл, както пише в книгата на д-р М. Нютън „Най-после у дома!” (Д-р Майкъл Нютън „Пътят на душите”).
    За нас, оставащите на красивата планета Земя това е изключително тежък момент. Трудно е да се съгласиш, че духът на любим човек няма да те озарява с чара на усмивката си, с топлотата на очите си, със загрижеността в думите си… Трудно е, но и успокоително. Зная го, защото го преживях лично…
    Не познавам Галя – всъщност мога да кажа, че я опознах от една от публикуваните снимки, от която струи лъчезарие и се усеща голямото й сърце. И искам с искрено съпричастие да изкажа съболезнование на близките й, но и да им кажа – тя е там, откъдето всички заминали казват: „Ние сме добре… вие сте зле – мислете за вас и не плачете…”
    За Галя безумната борба с търгашите на здраве в държавата ни е приключила. За жалост не така, както всички сме искали… Защото тези, които със сълзи и разкъсваща болка са изпращали тялото й, са имали нужда тя да е още тук, сред тях.
    Преди три години аз също преживях много тежко и болезнено загубата на близък човек. За първи път, макар вече да знаех за връзката на духа с Вселената, не можех да си представя, че повече няма да го виждам. Благодаря на съдбата, че на третия ден след погребението му ми даде да видя как се освобождава от тежкото чувство на раздяла със Земята и си отиде спокоен, леко усмихнат и вече без тъга от раздялата.
    Казвам всичко това, заради хората, които силно обичат и са привързани към Галя. Може да е някакво утешение и за тях, както тогава беше и за мен… Желая им го от все сърце.
    А колкото до търговията със здраве в нашите географски ширини – за нея просто думите са излишни… Уви, това е действителността ни. В известна степен съм от щастливците, които имат алтернатива и от доста години не стъпвам в т.н. поликлиники, а когато аз или близките ми имат проблем, се обръщам към хората, които ползват по-надеждни, по-честни и по-съвършени методи.
    Преди няколко месеца се запознах и с човек, занимащ се с източномедицински методи, който удиви всички около себе си с максимата: „Аз не искам да направя една диагностика, да кажа на човека какъв му е проблема и той да плати за това толкова, че после да няма с какво да си плати лечението…”
    Успокоително е, че има и такива хора. И аз дълбоко им се възхищавам. Поводът да споделя това е за съжаление болезнен. И затова още веднъж искам да пожелая на Галя – Нека е лек пътя ти, Галя!
    А на близките й… кураж да преодолеят непреодолимото – болката от тази загуба на физическо ниво. Защото духът на Галя е вечен и ще бъде винаги с тях, ако те го допуснат до себе си…
    Аз съм Галина, приятелите също ме наричат Галя…

  13. ЕМИЛИЯ каза:

    ПОЗНАВАМ ГАЛЯ ОТКАКТО СЕ ПОМНЯ.ЗА ДА ИЗЖИВЕЕШ ЖИВОТ КАТО НЕЙНИЯ Е ТРУДНО,НЕПОНОСИМО И НЕЧОВЕШКО.ТЯ ГО ИЗЖИВЯ ПО-ВЪЗМОЖНО НАЙ-ДОБРИЯТ НАЧИН,НА КОЙТО БЕШЕ СПОСОБНА.ПЪТЯТ И НЕ БЕШЕ ЛЕК.НО ПЪК ТЯ ВИНАГИ,НЕЗНАЙНО ЗА МЕН КАК,СЪУМЯВАШЕ ДА ПРОДЪЛЖИ,МОБИЛИЗИРАЙКИ ВСИЧКИТЕ СИ СИЛИ,ПСИХИЧЕСКИ И ФИЗИЧЕСКИ.ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА НЕ Я НАПУСНАХА.КАКВОТО ЗАВИСЕШЕ ОТ НЕЯ И БЛИЗКИТЕ И БЕ НАПРАВЕНО.НО ИМА НЕЩА,КОИТО СА ИЗВЪН ЧОВЕШКИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ.ГАЛЯ СИ ОТИДЕ.МЪКИТЕ И СВЪРШИХА.ВЯРВАМ,ЧЕ ТАМ КЪДЕТО Е,Е ДОБРЕ.НИЕ СМЕ ОЩЕ ТУК И ИМАМЕ РАБОТА ДА ВЪРШИМ.КАТО НАПРИМЕР КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИ ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС,ЗА ДА ПРЕДОТВРАТИМ СЛУЧАИ КАТО НА ГАЛЯ ДА ИМАТ СЪЩИЯТ ТРАГИЧЕН ЗАВЪРШЕК.УТРЕ ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС МОЖЕ ДА Е ПОДЛОЖЕН НА ГАЛИНИТЕ ИЗПИТАНИЯТА.И КАКВО ЩЕ СТАНЕ АКО СИ ПАСУВАМЕ,МИСЛЕЙКИ СИ,ЧЕ „СЛУЧАЯТ ГАЛЯ“ НЯМА НАЧИН ДА СПОХОДИ И НАШИЯТ ДОМ.ПО МОЕ МНЕНИЕ,НАБЛЮДАВАЙКИ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ЕДНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ/ВИЗИРАМ НАПРАВЕНОТО ОТ ИНСТАНЦИИТЕ В КОНКРЕТНИЯТ СЛУЧАЙ/,НЕ ТЕ ОСВОБОЖДАВА ОТ ОТГОВОРНОСТ.ПАСИВНОСТТА Е НАКАЗУЕМА.ВРЕМЕ Е ДА ПРОУМЕЕМ,4Е НЕ НЯКАКВА ИНСТАНЦИЯ ЩЕ НИ ХВАНЕ В ПРЕСТЪПНО БЕЗХАБЕРИЕ И БЕЗУЧАСТНОСТ КЪМ ЧУЖДАТА БОЛКА И ЩЕ НИ НАКАЖЕ.НИЕ САМИ СЕБЕ СИ НАКАЗВАМЕ,ЗАБРАВЯЙКИ,ЧЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО.УТРЕ МОЖЕ ДА СЪМ АЗ,МОЖЕ ДА СИ ТИ,НЯКОЙ ОТ МОИТЕ ИЛИ ТВОИТЕ БЛИЗКИ,ПРИЯТЕЛИ…КОГАТО МОЯТА БОЛКА СТАНЕ ТВОЯ И ТВОЯТА МОЯ,НЯМА ДА ИМА СЛУЧАИ КАТО НА ГАЛЯ И ТЯ БИ МОГЛА И ОЩЕ ДА Е СРЕД НАС.ВСЕКИ САМ ЩЕ ИЗБЕРЕ ЗА СЕБЕ СИ КАК ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ЖИВОТА СИ СЛЕД „СЛУЧАЯ ГАЛЯ“ И ДОКОЛКО ЩЕ ПРОЯВЯВА ТЪРПИМОСТ КЪМ РЕАЛНОСТТА В КОЯТО ЖИВЕЕМ И С КАКВИ СРЕДСТВА ЩЕ ИЗРАЗЯВА ПОЗИЦИЯТА СИ.ЗА СЕБЕ СИ ЗНАЯ,ЧЕ ГАЛЯ И ВСИЧКИ ХОРА ИМАЛИ НЕЙНИЯТ МАЛШАНС,ВИНАГИ ЩЕ МЕ ДЪРЖАТ БУДНА И АКТИВНА,ЗА ДА МОГА ПОНЕ ДА НАМАЛЯ АКО НЕ МОГА НАПЪЛНО ДА СПРА ПОДОБНИ ТРАГЕДИИ.
    ПОЧИВАЙ В МИР,ГАЛЯ!

  14. СТАСИ каза:

    НЕКА ДУШАТА ТИ ПОЧИВА В МИР

  15. Maia каза:

    Gorda sym,4e be6e moq maika! Edva li nqkoga 6te poznavam po-silen 4ovek vav vsqko edno otno6enie! Leka no6t,mami! Obi4am te!

  16. bgbox.info каза:

    В шибана държава живеем.В държава в която болните хора измират като мухи но на бездушниците от които зависиме не им пука.В държава в която явно хипократовата клетва има съвсем друго значение а не спасяването на човешки животи.В държава в която е по важно здравната каса да съгради дворци от метал и стъкло струващи милиони левове все едно на бюрократичния разплут задник/чиновник/ ще му върви повече работата.Плюя аз на такива доктори на които не им пука че умира човек а му претеглят джоба с обигран поглед и се държат като лечители шарлатани…

  17. […] започна със сайта за Галя, после (преди точно 3 години) създадох и сайта save-darina.org, […]

  18. lalena12 каза:

    …през 2003 висококомпетентни специалсисти ми казаха, че имам злокачествен тумор в мозъка и че със изли без операции ми остава една година, имаха наглостта да кажат на родителите ми, че след като съм болна съм и луда и не мога да решавам сама за себе си…тогава бях студентка и казах на докторите просто да… и продължих да уча, но въпреки това заради многото изпити и курсови работи главоболието и припадъците, двойното виждане и всички други дискомфортни симптоми пак се появиха и се наложи да ми направят операция, след нея се възтанових много бързо и оттогава не ходя на лекари, нямам дори главоболие и ми е все едно кой какво ми казва, след операцията всички ме гледаха странно, задавайки нелепия въпрос:“защо не се оплакваш, че не ти е добре“?…аз просто ЗНАЕХ, че това е изпитание и нито за момент не вярвах, хората следват клишетата си и не са виновни, защото често не го осъзнават…знам само, че ако бях вярвала на негативните нагласи на лекарите около мен(нито един от тях не е чел“Едно“ на Ричард Бах например) сега нямаше да ви пиша
    знам, че благодарение на книгите, които много педи това бях чела и предпочитала промених нещата лично за себе си и поради това, че НАИСТИНА не вярвам на лекарите…мисля, че е въпрос и на избор, от опит …

  19. lalena12 каза:

    знам само, че „Тайните“-всички онези неща, които усещаме с духа си не са красиви нереални приказки…

  20. Галя каза:

    Това сега го прочетох и ме разтърси. Името ми е наистина Галя, а ника ми по форуми е Мая. Съвпадение.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes