Като линията на сърцето…

 ПРАВОЛИНЕЙНИТЕ СА ИЛИ ЩАСТЛИВЦИ – ИЛИ ГЛУПАЦИ!

Днес ще ви призная нещо. Всъщност, по-скоро ще ви го споделя – защото признаването е действие, което свързваме обикновено с грехове или грешки. А не смятам, че това е грешка или грях. Даже напротив…

Ето и въпросното ми признание: аз не съм… праволинеен!

И никога не съм бил. В определени моменти от живота ми съм искал (и то доста силно) да съм праволинеен. Да нямам съмнения. Да не подлагам постоянно на проверка собствената си правота и посоката, към която съм се упътил…

Но после осъзнах, че това – поне за мен – е невъзможно. Че съм (и дано винаги да бъда) търсещ и питащ човек. А не човек, който знае всички отговори. Предварително и наготово.

Осъзнах и че праволинейността не е чак толкова голяма добродетел, за каквато съм я смятал. Със сигурност има малцина, за които това наистина е благодат. Визирам хората, които много рано в живота си откриват своето призвание. И го следват неотлъчно до последния си дъх. Тоест, докато го осъществят напълно…

Но си мисля, че дори и тези щастливци не винаги се движат по напълно права линия. Все пак – всички сме само човеци! Колкото и да ни се иска да сме богове… (В това отношение, гръцките богове са ми доста по-симпатични – в сравнение с някои по-късни издания, на които каноните приписват много съмнителна непорочност и безгрешие… но да оставим тази любима тема за някой друг път).

На всичкото отгоре, има едни хора, чиято праволинейност направо ме отвращава: фанатиците.

Религиозните фанатици – независимо от коя религия са – са най-ужасяващата версия на човешки биороботи. Те са почти лишени от процеса наречен „мислене“ и само изпълняват (понякога с ужасяваща безпрекословност) написаното в някоя дебела книга. Без дори за миг да се запитат дали тези, които са го писали не са имали предвид нещо съвсем друго. Нито дали днешните реалности не са леко по-различни от представите ни за добро и зло отпреди две хилядолетия…

Затова и не се срамувам от своята неправолинейност. Не ми е проблем да си променя позицията – когато съм си променил начина на мислене. А да не го промениш е равносилно на това да си кон с капаци. Фанатик.

Приемам нормално и това, че доста често си противореча. Тук вече проявих малко йезуитски прийоми. Реално никога не съм смятал, че си противореча – но други хора са намирали в думите ми някакви несъответствия. По техни си причини… които нямат нищо общо с моите.

В това отношение, винаги съм харесвал много дзен-будизма. Там противоречията не само не са проблем, ами са и нещо като „основно меню“. Защото те карат да се замислиш. (В почти всички останали религии – мисленето е по-скоро проблем).

Така че – иска ми се да си остана неправолинеен.

Напълно съм наясно с това, че пътят ми ще бъде криволичещ. Ту нагоре, ту надолу. С върхове и спадове…

също като линията на сърцето.

(Наясно съм и че все някой ден тази линия ще стане съвсем права. Но дано дотогава да съм си поживял – достатъчно неправолинейно!)

httpv://www.youtube.com/watch?v=NVk4vENObiI

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

15 коментара за “Като линията на сърцето…”

  1. Като чета тия забележителни разсъждения за (не)праволинейността се сещам за най-великото българско научни откритие по въпроса, а именно т.н. „тодорема“ на др. Тодор Живков, която гласи така:

    „Всяка линия, успоредна на Априлската линия, е права линия.“

    Известно е, че за малко Т.Живков за тоя свой принос в геометрията за малко не получил Нобелова премия. За да не я получи причината била, че се явил да кандидатства и с още едно свое откритие, този път в областта на биологията, а именно, че наследствеността се предавала не с ДНК, а с НДК. И като нямало как да го обявят за нобелист в две научнни области, му се разминала наградата, поради което ний, българите, все още си нямаме нобелист. За жалост…

  2. Tania Jordanova каза:

    Хареса ми написаното и ти пожелавам дълги години неправолинейна линия на сърцето!

  3. Цветан каза:

    Правата линия пренебрегва богатството на посоките: напред, назад, ляво, дясно, горе, долу. Остани си богат!

  4. Много ми харесва статията. Днес публикувах във ФБ нещо от Дао Дъ Дзин за гъвкавостта… 🙂

  5. Ин. каза:

    радвам се за теб, много 🙂

  6. Галя каза:

    Знаеш ли кои са праволинейни – точно хората с капаци. При тях се губи хоризонта, а не виждат по-далеч от носа си. Сърцето винаги има нужда от стимул, но в границите на разумното. Прескочиш ли я стимула става навик, а това не е хубаво. Най-хубавото нещо на живота е да го живееш, без да го пропиляваш и да не губиш себе си като човешко същество. Когато цениш някой би трябвало и да отвърне със същото. Жалко ще е наистина праволинейността на някой да му отнеме правото да разбере наистина, че си оценен по човешки, не по кравешки. Има хора толкова вглъбени в собствената си праволинейност, че даже забравят за съществуването на други и забравят, че слънцето освен светлина има и топлина. Типажи разни. Ама ние не сме от тях. Абе друго си е да поздравиш, а не отминеш. Може пък точно в този момент на поздрава на праволинейния живота му е кисел, а точно поздрава да му го подслади. Много обичам да поздравявам, даже и намусените. Това все пак е жест на внимание.

  7. Галя каза:

    „В днешно време да обичаш само с ушите си е грешка. Затова трябва да се научим да се вглеждаме отвъд видимото и повече да усещаме, отколкото да слушаме и гледаме. Съвременният свят е произвел много студени и прикрити хора, които трябва да бъдат преоткрити и разголени душевно от някой, който може да им дари много топли чувства и искреност и да изтрие болезнените спомени, които са ги затворили в черупките им. И всичко това се постига сaмо с любов.“

    Без Пушкин при този цитат не става:
    /Оригинал/
    Я вас любил: любовь еще, быть может,
    В душе моей угасла не совсем;
    Но пусть она вас больше не тревожит;
    Я не хочу печалить вас ничем.

    Я вас любил безмолвно, безнадежно,
    То робостью, то ревностью томим;
    Я вас любил так искренно, так нежно,
    Как дай вам бог любимой быть другим.

    1829
    ……

    /превод/

    Обичах ви и любовта ми може
    да тлее още в моята душа,
    но нека вече тя не ви тревожи,
    не искам с нищо да ви натъжа.

    Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
    със ревност и със свян стаен.
    Обичах ви тъй искрено, тъй нежно –
    дай Бог и друг да ви обича като мен.

    /честно не знам от кой е, но си мисля, че не е от Джагаров/

  8. Mimi каза:

    Аз смятам, че да си праволинеен не е чак толкова добре.Както са казали хората: „Прекален светец и Богу не е драг“.С това обаче не искам да твърдя, че човек не трябва да държи на думата си и да е повърхностен.Но в никакъв случай не подкрепям фанатичното поведение, та било то и „за велики цели“.Жал ми е за тези хора, които безропотно са се вкопчили в някакви кумири и които се оставят да ги манипулират по всякакъв начин.Човек трябва да е свободен да преценява какво е добро за него и кое – лошо, а не някой друг да му налага правила.Пак искам да кажа, че не съм против правилата по принцип, но съм за разумните правила, които ти дават избор!

    • Галя каза:

      И аз съм за РАЗУМНИТЕ ПРАВИЛА, но защо не ме разбират нямам представа. Мисля, че достатъчно съм пораснала, за да знам кое е правилно и кое не, до къде мога да си позволя някоя волност и къде е точката, с която се съобразявам. Жалкото е, че въображението на някои хора е повече отколкото е необходимо. Иначе си имам кумир, но такъв, че не ме манипулира изобщо, а и не е такъв човек. От друга страна вкопчването е за тези, които имат някакви цели, но при мен нещо липсват. Всъщност зависи от целите. Както и това, че има хора и хора. Различни сме.

  9. „Животът не е линеен, а органичен. Ние създаваме нашите животи, докато изследваме талантите си в отношенията си към обстоятелствата, които ни помагат да създаваме себе си. Ние сме обсебени от линейния разказ…….Линейността е проблем.“ – Кен Робинсън

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes