Навремето Тодор Колев имаше един лаф (по повод на общуването си с родната милиция): “Те и без да ме питат -- аз всичко си казвам!”.
И аз бързам да си кажа -- преди някой да ме е попитал (макар, че вече имаше някои коментари, че само ви разправям врели-некипели -- без никаква практическа стойност). Относно общуването ми -- чрез този блог -- с останалата част от целокупното Човечество.
Упълномощен съм от най-високо място (намира се точно под темето ми, а то е най-високата ми точка… когато съм без шапка), да заявя най-безотговорно следното:
- Не се изживявам като гуру, вселенски спасител или проповедник. (Макар че, като се замисля, имам качества и за трите…)
- Не се имам за нещо повече от другите. Аз просто съм уникален -- като всички останали…
- Нямам амбицията да ви давам акъл как да живеете живота си и как да си решавате проблемите. Моят живот и собствените ми проблеми са ми предостатъчни…
- Не знам тайната или смисъла на живота. Но това не е причина да спря търсенето…
- Нямам готови решения и отговори. Понякога даже и въпроси нямам…
- Не мога да угодя на всеки. Още повече, че даже не се и опитвам…
- Не ми пука за всяко мнение относно мен или блога ми. Само за някои…
- Не ме приемайте прекалено на сериозно! Дори и аз не си го позволявам…
Това е само един постоянно нарастващ списък от шътокуа. Ако не ви допада -- има толкова други места в Мрежата!
Това е моят блог -- не моята крепост. Затова няма нужда от обсадни машини и гюлета…
Това беше от мен.
Засега…
P.S. По традиция ще завърша и тази шътокуа с един музикален поздрав. Смятам, че “Татко, не ме поучавай!” е много подходяща за случая:
Photo: Akolyt
Ако нещо от моите мисли и разсъждения ви е харесало -- моля, гласувайте за тази публикация в Svejo.net и TopBloLog. А ако решите, че написаното от мен си струва да бъде прочетено и от друг -- споделете смело линк към публикацията в различните социални мрежи (натиснете сивия бутон "Сподели ме", за да видите опциите)! На всички, които отделиха тези цели 5 секунди време, за да го сторят -- БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ!
Още по темата:
Tags: блог, настроение, уроци, щастие
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
и аз така разбирам блогаруването
…
Станахме двама…
Доста време си отделил за обяснения. Очевидно уважаваш читателите си, дори и тези, които не ти отвръщат със същото.:)
Разбира се, че ги уважавам! Редовно…
Много точно казано. Не съм блогър (все още, само чета и коментирам по блоговете
), но съм напълно съгласна с позицията ти. Много свежо ми подейства, ще използвам споделеното от теб за наръчник за справяне с недоволници, критикари и дървени философи, ако позволиш, защото много ми хареса.
Ползвай го – точно това му е целта!
Много правилно
да не ти пука обикновено е най-добрата стратегия…
Пука ми – кокалчето на един от пръстите на ръката. Когато го показвам – гордо изпънат – срещу критиците и мърморковците…
(Нали се сещаш кой пръст точно?!)
Станахме Трима
Още сме малко (като за парламентарна група)…но пък за сметка на това сме отбрани хора!
На мен пък, макар и от доста скоро, много ми харесваш……
И аз съм така…но от по-отдавна.
СЪГЛАСНА САМ НАПЪЛНО С ТЕБЕ
Аз понякога не съм… (съгласен със себе си)
Моля, ако имате познати психиатри – не им казвайте такива неща за мене! Ще отричам!
Понеже те познавам и съм те слушал, когато говориш.
- Има, има хляб в теб
За тези, които не приемат и не се интересуват, а само хейтват – имаш пръст (сещаш се кой).
Имам такива мигове…но (сравнително) бързо ми минава…
Пламене, не знам кой си го е потърсил… сам таковането, но статията ме забавлява наистина
За мене е чест, че те познавам лично. Поздрав!
“Потърсването” беше само повод…
А може би и точно така е трябвало да стане?!
Здравей и от мен. Браво и само така. Много добър отговор за всички хейтърски попълзновения. Разбирам те напълно. Съгласна съм на 100% с всичките точки, те припокриват напълно и моите разбирания. Напълно. Четох и интервюто ти. Всичките ти доводи за това да пишеш, да имаш блог, абсолютно са и мои. Всичко се прави защото ти носи удовлетворение и ти харесва, и с вдъхновение. В момента в който не ти носи вече удоволсвие-край. Дали можеш да си представиш, че такива обвинения започнах да получавам и аз, където имам блог от няма 1 месец. И не натрапвам възгледите си на никой, нито имам амбиции да съм гуру / но и в това ме обвиниха/. Но не ми пука, на мен ми харесва да пиша и пиша така, който иска чете. Не зная с какво дразни това някои. Ако имаш идея сподели ми я. Лека и усмихната вечер:)))
“И аз съм като совите”… Дерзай!
Как ги измисляш тези интересни теми! – Браво!
Сладкодумен ,задържащ вниманието със нови и впечатляващи житейски въпроси.С удоволствие следя всичко.Успех!