Нека ти разкажа.
За тъмната си страна.
Тя е тази, която не вярва в твоята любов.
Тя не може да приеме, че Любовта може да върви ръка за ръка със Съмнението и Страха.
Тя плаче тихо в тъмното всеки път когато си тръгваш.
Тя шепне в ухото ми, че не си достойна за любовта ми.
Тя ме спира да надбягам себе си и всеки път когато потегля към хоризонта – ме връща в пещерата.
И тя е тази, в която също трябва да се влюбиш…
…когато избереш да обичаш мен.
Tags: истина, любов, страх, съмнение
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Подсеща ме за Шекспир… „Добро и зло, зло-добро – от едно са потекло“.. 🙂