В древността хората се прекланяли пред Богинята. Точно така – в женски род.
Защото само една жена може да предизвика в теб преклонение. (Мъжете не ставаме и за богове – защото винаги искаме само подчинение).
Когато коленичили пред статуята на Богинята, древните хора оставяли в краката й своите дарове.
Ако аз сведа глава в нозете й, мога да оставя там само своите стихове…
***
ПРИЛИВ НА НЕЖНОСТ
Изправен пред бариерата на времето
и сепнат от едно момиче,
на нежността поемам пак от бремето.
И пак се уча.
Да обичам…
След цели векове от проза
и въпреки че иде тежка зима,
пак стихове разцъфват като рози
в душата ми.
За да ме има.
Застанал на ръба на бездната,
на себе си отново заприличал,
отскачам и политам без да знам
дали сънувам.
Или съм обичан.
…






Tags: бездна, богиня, дарове, любов, нежност, обич, прилив
Можете да коментирате чрез:
Вашият коментар