Corvus albus

 АКО НЯМАТЕ ВРАГОВЕ И ЗАВИСТНИЦИ – ЗНАЧИ НЕ СТЕ НА ПРАВ ПЪТ!

Бялата врана (Corvus albus) всъщност не е чак толкова бяла. По-голяма част от тялото й е черно. Както всеки от нас си има доста „черни“ черти на характера и не винаги сме толкова „бели“, колкото ни се иска на самите нас. Или на околните…

На практика, бялата врана е почти копие на сивата врана. Само че, сивото е заменено с бяло. А това не е никак малко.

Бялата врана винаги бие на очи – повече от сивата. Същото е и в живота: сивото винаги е по-незабележимо, но да се открояваш рязко от тълпата не винаги е много здравословно.

Сивите птици – и сивите хора – не обичат тези с по-ярък цвят от техния. И няма да пропуснат да те клъвнат – при всяка удобна възможност.

Когато белотата ви още не е проличала напълно, те ще ви бъдат дружки. Защото все още сте един от тях. От стадото…

Но тръгнете ли да надигате глава – пригответе се за много крякане срещу вас. И много клюнове. В гръб…

Няма как – да си различен си има своята цена. И тя доста често нагарча.

Не винаги ще ви разбират – дори и най-близките.

Ще се сдобиете не само с нови врагове, но и с тълпа от „доброжелатели“, които ще се постараят – със зъби и нокти – да ви върнат в правия път. Техният прав път, разбира се…

И ако не успеят – ще си покажат зъбките. И ще ви сочат с пръст. Или дуло…

Ако всичко това ви плаши – останете си сива врана! По-безопасно е…

Но ако сте осъзнали, че няма връщане назад, бъдете наясно от самото начало какво ви чака.

Колкото по-бели ставате – толкова по-силен ще е контрастът с голяма част от другите птици. И на повечето от тях това няма никак да им хареса. Ама никак!

Най-лесният начин да очерниш бялото е като го замерваш с кал. И други нечистотии…

Пригответе се и за това. Неизбежно е.

По някаква странна логика, още когато сме били безпомощни бебета, ние сме приели одобрението на другите като мерило за собствената си стойност. И от там почват проблемите…

Ако мама ни се усмихва и ни гушка – ние се възприемаме като добрички и всичко ни е наред.

Обаче ако мама (или тате) са просто идиоти, които ни крещят или ни възпитават предимно с шамари… ние решаваме, че отрепките не са те, а сме ние. И не ни е никак кеф…

Много е трудно – и болезнено – да осъзнаем порочността на този омагьосан кръг и да го разкъсаме. Да престанем да търсим – на всяка цена – одобрението на другите. Да се осмелим да бъдем с различен цвят…

Понякога белите врани просто не издържат. Сами се връщат в тинята и се овъргалват докато белотата им вече не боде чак толкова очите на другите. На сивите врани…

Понякога острите клюнове на сивите врани стигат до сърцето ни. И го пронизват. Фатално…

Но много бели врани успяват да оцелеят. И да съхранят цвета си. Същността си…

Защото птиците са създадени да летят.

Освен ако не са кокошки…

httpv://www.youtube.com/watch?v=7nDSzf6zFPk

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

3 коментара за “Corvus albus”

  1. …434 посещения до моето и нито един коментар? Защо ли?

    Плам, има черни врани, които са си самовнушили, че са бели и …дано по-рядко се вмъкват в пътя ни 😉

  2. Валентина каза:

    Защо няма коментари? – просто няма какво повече да се каже по въпроса. За всеки е ясно, че черните врани, сивите врани са много повече от белите. И никак не е лесно да бяла врана в тази всепоглъщаща сивота. Сивотата в живота ни доминира над ярките краски. Но не трябва да се примиряваме със сивия цвят. В това отношение имаме късмет, че живеем в една много слънчева страна. Природата е с нас. Горките жители на зоните с дълги, дълги нощи, сиво небе и еднообразна растенителност ! А щом имаме слънце, трябва да имаме и слънчево настроение (всеки е подвластен на този космическо светило). Самата Природа ни дава знак да не приемаме сивотата, да я оцветим, да я преодолеем… И не само да оцелеем, но да живеем цветно и щастливо. (Спирам разсъжденията си на този оптимистичен момент, защото песимизмът, нихилизмът, завистта, все компоненти на националната ни характеристика, ще ни отведат в противополжната посока. В зоната на сивотата, в зоната на здрача.)

  3. Любка Лазарава каза:

    Не е лесно да си бяла врана но е достатъчно за съвеста ,която имаме.За себе си да сме щастливи ,защото е трудно да не се съобразяваме със другите и да живеем след тях.

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes