За цензорите и техните сексапилни майки

 

kiss-my-assНавън ръми, мъгливо е и в такова време обикновено ми се спи на поразия. Има обаче няколко неща, които могат да ме извадят за миг от това сънено състояние и едно от тях е цензурата във всичките й уродливи форми.

Вече съм „яхнал метлата“ – благодарение на свръхпуританските разбирания на някои хора за морал и благоприличие. И скоростта ми е почти свръхзвукова – като скоростта, с която някои миризливи газове напускат тялото ни през онова неприлично отверстие в долната част на гърбовете ни (обикновено след консумация на бобови култури).

Формалният повод за сегашното ми буреносно настроение е почти невинен. Вчера бях качил една снимка в профила си във Facebook. На въпросната снимка (вижте я сами) е изобразена жена, „потопена“ в кафеени зърна, така че от нея се виждат само лицето й и… две голи гърди. Личното ми мнение е, че снимката въобще не е порнографска, дори не е и неприлична. И я качих само защото ми хареса вица в нея – заиграването с популярната фраза „кафе на зърна“. (Преди време имаше и такава телевизионна реклама – излъчвана в национален ефир – която също разчиташе на символиката на женските зърна и всъщност си беше реклама за кафе).

Да, ама не! На някой (анонимен, разбира се) блюстител на морала моята невинна закачка не се е харесала. Снимката ми беше изтрита, а аз получих следното „любовно послание“:

Hello,

You uploaded a photo that violates our Terms of Use, and this photo has been removed. Facebook does not allow photos that attack an individual or group, or that contain nudity, drug use, violence, or other violations of the Terms of Use. These policies are designed to ensure Facebook remains a safe, secure and trusted environment for all users, including the many children who use the site.

If you have any questions or concerns, you can visit our FAQ page at http://www.facebook.com/help.php?topic=wphotos.

The Facebook Team

Някой ще си каже: „Е, какво пък чак толкова?!“. За други пък тази снимка може наистина да се стори неморална. (Надявам се никога повече да не посещават моя блог – не ви е тук мястото, мили мои!)

За мен обаче, въпросът е принципен. По няколко причини…

Първата от тях е, че ненавиждам цензурата. Всеки цензор за мен е зле прикрит комплексар, овластен да се меси в живота на хората и да им налага кое е морално и кое не е. (Справка: СЕМ. И не само…)

Преди много години имаше един прекрасен български филм (не мога да си спомня заглавието му в момента) с Тодор Колев и Цветана Манева. Действието се развиваше някъде в края на „развитото социалистическо общество“ – когато цензурата си беше ежедневие. Героят на Тодор Колев беше неуспял поет. Когато изпратил първото си стихотворение в една редакция, на тамошните пазители на социалистическия морал никак не се харесало мрачното му звучене:

„Ледени клони над нас са надвесени.
Колко са хубави – само за бесене!“

И бързо грабнали цензорските ножици. За да скалъпят бодрото:

„Ледени клони над нас са надвесени.
Колко са хубави, колко са весели!“

И мене, навремето, за малко да ме откажат от поезията такива умници. Първото ми стихотворение беше публикувано във вестник „Средношколско знаме“ – преди 20 и кусур години. (Пак по време на социализЪма…).

Заглавието му беше „Кошмар“. Неслучайно. В него „лирическият герой“ – вече пораснал мъж – се събужда през нощта, след като е сънувал някакъв кошмар и изведнъж усеща липсата на „топлите длани на мама“, които са го спасявали от нощните кошмари когато е бил дете.

С две думи – заглавието беше ключово за разбирането на цялото ми лирическо произведение. Някои в редакцията обаче (пак анонимно) беше решил, че подобно заглавие също е в разрез със социалистическия морал. И най-безцеремонно бяха публикували стихотворението ми със съвсем ново и неподозирано от мен заглавие: „На мама“.

Без да ме питат, естествено! Че кой съм аз – някакъв си автор?!

Когато видях творбата си във вестника (то и това е дълга история, щото точно в този момент с майка ми бяхме скарани и не си говорехме, но тя го беше видяла преди мен, беше оставила вестника „случайно“ отворен точно на тази страница и в крайна сметка това ни сдобри) изпитах много смесени чувства. От една страна, естествено, че бях горд, че са ме публикувал. Същевременно, бях бесен, че са ми кастрирали произведението и са му пришили някакво измислено заглавие…

Ако ви е интересно – ето и самото произведение:

КОШМАР

на мама

Забравям, заспивам,

сбогувам се, бягам,

не спирам,

но рязко потръпвам,

притихвам и бавно

умирам,

а после разбирам,

че всичко това е

измама

и с болка си спомням

за топлите длани

на мама.

Кошмарът подсеща –

пораснал съм вече.

Отдавна.

Но, ето че тръгва

сълза по страната ми

бавно.

И зъзна от студ

като в някаква ледена

яма.

И дълго тъгувам

за топлите длани на

мама…

1988

Такива ми ти работи…

Навремето затова и мразех литературата като предмет. Уж те питаха „Какви мисли и чувства поражда у вас лирическото творчество на Христо Ботев?“, а всъщност на никой не му пукаше за твоите лични мисли и чувства.

Не беше важно какво ти мислиш и чувстваш за Ботев или който и да е друг поет или писател. Важното беше да напишеш какво е написал по въпроса някой дебелогъз академик и критик. (Единственият път в живота си когато съм се радвал, че някой е починал – и сега ме е срам от това – беше когато прочетох в един вестник, че едно от тези „светила“ вече не е между нас… Много ни тормозеха навремето с неговите мисли и чувства за поезията и прозата – и тежко ни ако не мислехме съвсем по същия начин!)

Помня – пак беше преди много години – и една пиеса за Яворов (мисля, че го играеше  Марин Янев, който има и много голяма физическа прилика с поета), която гледах във Врачанския театър. В една от сцените Яворов говореше за смелостта на обикновените хора в една, не помня вече коя от всичките, войни след Освобождението и я обясняваше със следното (пак цитирам не буквално, а по памет):

И той тръгнал с косата и вилата срещу куршумите и картечниците – само защото в читанката му е пишело, че „Тоз, който падне в бой за свобода – той не умира!“

Така разбирам и аз поезията. Тя запалва в сърцето ти неугасващ огън, който може да те поведе към велики дела или анонимна саможертва…

И този огън не гасне лесно – колкото и да духат цензорите с треперещите си от ярост устички!

Ами… да го духат! 😉

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

12 коментара за “За цензорите и техните сексапилни майки”

  1. Мерцедес каза:

    Точно казано: „Да го духат!“

  2. Фейсбукя се ползва и от араби, за тях тази снимка е меко казано порнография.

  3. За съжаление анонимните комплексари, докладващи на невидимия голям брат за нашите прегрешения няма да свършат. Ако твоето кафе беше неприлично, трябва да свалят от ефир и билбордове дооооста реклами. Преди време в Нетлог блокираха акаунта на моя приятелка заради снимки на жени от някакво африканско племе, с пиърсинги по цялото тяло. На бурните ни реакции към админите нямаше никакъв отговор. Та така – големият бял брат и неговата свита не спят. Ама кой го е еня в крайна сметка?

  4. Ивалина Ташева каза:

    Е, какво толкова 🙂 Представи си колко скучен щеше да ти е днешният ден, ако ги нямаше цензурите 🙂 Не е случайно присъствието им в живота ни. Нуждаем се от тях най-малкото, за да растем и мъдреем (ако това може да се определи като малко).
    Не се коси, Пламене! Не е важно кой какво върши и говори, а как ти преработваш това! Знаеш го! Всичко могат да ни цензурират, но мислите и чувствата ни НЕ!
    Просто се забавлявай и прозявай 🙂

  5. Кремена Джорджева каза:

    Пламен, а ако погледнем на Facebook като на едно стихотворение? Дали да не им простим намесата?

  6. Утре ще гледаме възкресението, част 8 🙂

  7. Звездата каза:

    спомням си много добре стихотворението – ако сме точни, го знам наизуст. но никога не си ми казвал, че са му сменили заглавието. а е логично – кошмар през комунизма не може да има, особено за един средношколски поет, така че най-добре си закрий блога и престани с тези цици!!! 😀
    чувствам, че трябва да се извиня за последното, което дори като шега е просташко. да живеят циците и циниците!!!

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes