Толкова си можем…

 BOULEVARD OF BROKEN DREAMS

На Герена... 25-ти май, 2013

„И аз там бях! И аз три дена ядох, пих и се веселих…“ – така завършват някои от приказките.

Аз пък снощи бях на Герена. И там свърши една приказка (даже преди да е почнала истински). Но нямаше ядене, пиене и веселие…

(Всъщност, хапнахме и пийнахме ПРЕДИ мача – и то с настроение. Не вярвахме, че може да се получи такъв нещастен обрат… но нечии молитви явно са били чути…)

Болката и срамът може и да поутихнат след три дни (колкото ще трае и веселието на другите), но това почти няма значение.

След мача вездесъщият господин Батков заяви: „Толкова си можем…“. За първи път не каза голяма глупост.

Свръхемоционалният Иво Тонев (за когото така и не се разбра как и защо дойде в Левски) пък драматично си подаде оставката. И той толкова си може – ама по-добре да се беше записал в някой драмсъстав. Видя се, че клуб като Левски просто не е лъжица за неговата уста… (което не ни попречи да му сърбаме и на него попарата).

„Червени“ и „зелени“ фенове (и официални лица) пък пропищяха от кеф и оляха с остроумни подмятания и откровено злобни коментарчета де що има медийно пространство. И те толкова си могат! Само в България третият може да се присмива на втория, а стария-нов шампион да се радва, че някой друг отбор е свършил това, което той така и не успя да свърши…

Господ ще им прости. Съдбата – едва ли… Но и това почти няма значение. Всяка злоба – за три дни! Толкова си можем…

Вчера – в началото на второто полувреме – на стадиона дойдоха няколко красиви момичета в още по-красиви рокли. (Това, на снимката тук е най-красивата – снимах я може би защото и роклята й беше синя…)

девойката в синя рокля

Оказаха се абитурентки. Избягали от бала – за да дойдат да гледат мача на любимия си отбор! Бяха метнали по едно синьо шалче над скъпите си рокли и крещяха с пълно гърло. Толкова можеха…

А ония – там долу, „на зеления килим“ – така и не можаха…

След мача не само хубавите абитурентки си тръгнаха с наведени глави и сълзи в очите…

Тръгвал съм си много пъти от този стадион след загуба – но никога не съм вървял така в тълпата… като на погребение…

Нямаше даже гняв, омраза, псуване… повечето само мълчаха и искаха по-скоро да си тръгнат…

Пак ще се върнем. Пак ще простим. Пак ще дерем гърло за любимия отбор.

Защото и ние толкова си можем…

…или пък защото „нашата любов е по-силна от тяхната омраза!“.

Иска ми се да е второто…

P.S. За вчера се бях приготвил да пускам – на max – една специална песен на Куин: We Are The Champions. Ония – дето толкова си могат – обаче ми объркаха плановете. Затова днес ще пусна друга песен. Някак си е по-подходяща… за атмосферата… (И аз толкова си мога…)

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

1 коментар за “Толкова си можем…”

  1. Stizo казва:

    Само не мога да схвана защо в немощта си плюеш и хора, които все пак са си свършили работата повече от вас (визирам шампиона). Не ми пука за левски, цска, лудогорец и който и да е друг. Това е безмислен спорт, а още по-голямо безмислие е гледането и „пъненето“ на нашето измислено първенство (особено след като вчера батков и домусчиев, само не си направиха „69“ от кеф като продадоха правата на първенството).

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes