Както ви харесва(м)

 ЗА НЕХАРЕСВАЩИТЕ ИМАМ ЕДИН СПЕЦИАЛЕН ПО-ЗДРАВ

клоун бизнесмен

Мълчанието може и да е злато… но аз никога не съм бил голям сребролюбец. И мълчанието на агнетата не ми отива – пораснах… и вече съм си цял Овен.

Освен това, по майчина линия съм от стар врачански род – Ръгновци. Името идва от един мой далечен прадядо, от времето, когато по нашите земи е имало „османско присъствие“…

Един ден някакъв турчин накарал дядо ми да го пренесе на гръб през реката. За да не си намокри потурите…

Истинската му цел, обаче, била да унижи гяурина публично – на 5-6 метра от мястото, на което се случила историята, имало дървен мост.

Дядо ми – който по онова време не бил никакъв дядо, а мъж в силата си – нямал много опции. (Или поне си мислил, че е така.. до едно време).

Турчинът го яхнал и дядо ми тръгнал бавно през реката.

Стискал зъби и мълчал…крачка след крачка… докато стигнал до средата на реката.

Там вече не издържал. Метнал османския присъственик във водата, извадил ножа си от пояса и го намушкал.

Наръгал, по врачански… (От тогава и това име на рода – Ръгновци).

И мене, чат-пат, ме яхват разни поробители. Колкото да ми покажат кой командва парада…

И аз си мълча. И стискам зъби.

…но само до средата на реката.

Кръвта вода не става. В случая ще е уместна и още една народна мъдрост: че трудно ще научиш старото куче на нови номера.

Всичко това по повод желанието на мой любезен ръководител да облагороди моето онлайн поведение и стил на изразяване в социалните мрежи.

Не се съмнявам в благородните му намерения. Но, малко като в оная приказка за мечката, думите му ми подействаха малко като капките катран – в кацата с меда.

Секна ми желанието да се изразявам онлайн за каквото и да е. Само от мисълта, че някой ще гледа под лупа статусите ми – и ще кима снизходително когато те наистина отговарят на имиджа на един финансов консултант. (Деликатно ми беше намекнато, че досегашните хич ги няма… по тоя параграф).

И така се умълчах. Ама само до средата на реката…

Днес бъркам, но не в пояса си – а още по-надълбоко. В душата си.

За да извадя от там единственото съкровище, което имам. Себе си.

Не ми пука дали това, което виждате в мен – онлайн или офлайн – ви е баш по мярка.

Не ми дреме дали ви се връзва с представата за сериозен бизнесмен – или за палячо.

Дълбоко презирам хората, които ще ме оценят – или харесат – заради това от коя марка е костюма ми или колко хиляди ми струва часовника.

И ми е късно да бъда друг.

Още повече, че и нямам желание…

Затова – избирам да бъда само себе си.

Не това или този, който би ви се харесал…

Човек може да си сложи силикон в циците или джуките – но душата не трябва да пипа! Там не бива…

Избирам да остана автентичен. (Дори когато това включва и смешно-патетичен, егоистичен, мелодраматичен и пр.).

Ако не ви харесва(м) – имам за вас един мноооооого специален музикален по-здрав:

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

2 коментара за “Както ви харесва(м)”

  1. Таня казва:

    Поздравления! Такива, които избират да бъдат себе си, останаха много малко. Хората вярват на човек, когато е автентичен. Гримът и маската се разбират.

  2. Услуги казва:

    Винаги трябва да бъдеш себе си, не живей за другите!

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Най-четените днес:

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes