Животът -- по думите на един мой приятел -- е един от най-сложните. Тия дни за пореден път разбрах (по трудния начин) колко верен е този, на пръв поглед хумористичен, афоризъм.
Понеже държа личния ми живот да си остане личен -- няма да се впускам в подробности. Но бях сюрпризиран от една неочаквана новина -- за здравословното ми състояние. От тези новини, които променят из основи всичките ти планове и приоритети. И те карат да се замислиш. Ама този път наистина на сериозно…
А когато ножът -- буквално и в преносен смисъл -- опре до кокала… тогава нещата са коренно различни. И цялото ти предишно ежедневие, навици и рутини започват да ти се струват като някакъв далечен сън. Дори не само далечен, но и безсмислен…
Въпреки всичко, изминалите няколко дни бяха за мен не само изпитание, а и поредица от уроци. Може би досега не съм бил особено прилежен ученик и някои от уроците се повтарят, а други може и да се потретят… а сигурно има и такива уроци, чийто скрит смисъл все още не съм разгадал.
Но със сигурност научих, че:
- Живият живот е много различен от онова, което е по телевизията. И колкото и да е зле цялата система на здравеопазването ни, колкото и да са мизерни материалните условия в болниците ни, колкото и да са набедени лекарите и целия медицински персонал в корупция, некомпетентност или бездушие… същите тези хора, в същите тези обидно мизерни условия всекидневно спасяват човешки животи. И когато иде реч за собствения ти живот -- това не са само силни думи.
- Въпросът защо на добрите хора им се случват лоши неща е по принцип безсмислен. Категориите “добро” и “зло” са толкова относителни, че в крайна сметка всичко опира до това колко остър е ножа. И на кого е кокала..
- Никой не го е чак толкова грижа за теб -- и въпреки това, не си абсолютно сам. Подкрепата може да дойде и от страна на близките ти, но може да бъде и безвъзмезден дар от страна на напълно непознати хора. Това се нарича обикновена човещина. И наистина ни прави хора…
- Няма по-добър съветник от Смъртта. И докато тя не ти намигне палаво -- с ослепителната усмивка на Джесика Ланг -- не си даваш сметка колко смешни са плановете ти за собствения ти живот. И колко жалко е, че пропиляваме дните си с тъпата увереност, че ни предстоят още много, много от тях… Нещо, което никой никога не ни е гарантирал.
- Животът ти има смисъл -- и получаваш правото на второ действие, преди финалната завеса -- само ако навреме си зададеш правилния въпрос. А той не е “Какво още не съм взел от този живот?”. По-скоро е “Какво още мога да дам?”. От себе си…
Толкова засега. Взел съм предостатъчно, но имам -- и мога -- да дам още много.
Време е за шоу.
Ако нещо от моите мисли и разсъждения ви е харесало -- моля, гласувайте за тази публикация в Svejo.net и TopBloLog. А ако решите, че написаното от мен си струва да бъде прочетено и от друг -- споделете смело линк към публикацията в различните социални мрежи (натиснете сивия бутон "Сподели ме", за да видите опциите)! На всички, които отделиха тези цели 5 секунди време, за да го сторят -- БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ!
Още по темата:
- Моите 10 малки (мръсни) тайни
- Училището на живота
- И аз като совите…
- Бракуването като ускорител на качеството
- Когато големите мъже се радват като малки деца…
- Не правете като щрауса!
- Хора като телевизори
- Един свеж (като репичка) ден
- Черен хумор, бели хора и сиви делници
- Юбилей с особено мнение
- Джон Максуел и притчата за човешкия живот
- Лъжите, които ни правят бедни
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
здравей ,пламене! дай боже всичко да е наред при теб!
Искрено вярвам, че всичко е наред, защото много ни изплаши.
Животът е странен и изпълнен с превратности. Едва на тази възраст започваме да усещаме смъртта и да разбираме колко близо до нас е тя. Радвам се, че си по-добре и че се чувстваш помъдрял. Ножът може и да е опрял до кокала, но по-важното е,че кокалът е останал здрав
Изпълнен съм с още здравословни цинизми, значи е на хубаво
Оздравявай бързо!
Пламка, всичко ще е наред! Няма да се отървеш толкова лесно от живота и от всички нас, обещавам ти
Толкова пъти си ни зареждал с вяра и позитивизъм, време е да помогнем и на теб!
“Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи.” — Лермонтов
“Човек е ковач на своята съдба, понеже не може да бъде златар.” – Александър Македонски
Ще се справиш, щом го искаш! Не забравяй, че всичко е в твоите ръце!
С теб сме приятелю!
Пламене, желая ти бързо оздравяване. Знам, че може да се справиш с това.
http://www.youtube.com/watch?v=0RsvmIR-mq0&feature=related
Желая ти бързо оздравяване и стискам палци. Джесика Ланг подсказва, че си добре
Пламене, безкрайно много се радвам, че започна пак да пишеш тук. Пожелавам ти бързо и по-малко болезнено да научиш поредния си урок, че ти предстоят още много. Нека следващите житейски уроци за теб да са приятни, положителни и споделени с любими хора и приятели! Ти можеш, а ние сме до теб и сме близо. Само на един телефонен разговор или на един коментар разстояние
.
Freddy Mercury…
Кураж!
Здравей Пламен, това, което искам и мога да направя за теб е истинското ми желание да оздравееш по-бързо, защото това е сигурно…:)
Понякога в живота ни има разтърсващи мигове,които преобръщат целия ни живот-карат ни да се замислим кои са важните неща.
Животът не е само дар ,понякога се налага да се борим за да го имаме.
Утре е 19.02.За мен този ден е ден за размисъл, личен ден за преоценка на смисъла на живота,ден за проверка дали житейското ми пътуване е в правилната посока.Когато бях на 10 години на този ден при трагичен инцидент почина човекът ,който се грижеше за мен и ме обичаше-баба ми.Самата аз съм била три дни в кома.Ужасно е да се събудиш и да разбереш ,че някой ,който е бил всеки миг до теб си е отишъл завинаги….Години плаках…и питах “защо” ?
Сега знам -така е трябвало,тя е избрала да си тръгне ….
Не съм религиозен човек,но съм вярващ човек-вярвам ,че баба ми е горе на небето и винаги ми помага в трудни ситуации и се радва ,когато съм щастлива.
Пламен, от всичко ,което съм чела в твоя блог смятам,че ти си мъдър човек.
Пожелавам ти да имаш вяра ,че това което ти се случва е само един кратък миг в живота ти ,ти ще го преодолееш,ще имаш много щастливи лични мигове,а ние още дълги години ще четем твоя блог.Знам ,че е така защото ти ще избереш да останеш с нас.
Оценяваме, какво сме имали, когато го загубим. Дано всичко при тебе е добре! Помни, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. От личен опит го казвам – не просто като цитат на нечий афоризъм. А ти съм сигурна, че ще излезеш по-силен от всяко изпитание!
Благодаря на всички – и за всичко.
Знам, че не съм нито първия, нито единствения човек, който се е сблъскал с по-сериозни изпитания…
Един много мъдър професор беше казал, че “стените не са там, за да ни спрат – а само, за да можем да покажем колко силно желаем да успеем”.
Трябва ми още малко време да намеря себе си – но съм сигурен, че търсенето си заслужава.
Докато дишаме все се търсим, затова не се надявай на малко време
Мисли, че разполагаш с много време, за да се търсиш и се забавлявай, даже с препядствията…
Защото и това е част от пътя… Необходим пад, за да се заредиш за предстоящия устрем в посока нагоре !
Както винаги със закъснение, и аз научавам. Пламене, ако мога да помогна- казвай, повече съм по делата отколкото по размишеленията, независимо, че такава ми е работата.Но да споделя, ако помага, че един такъв подобен здравословен “опит” в собственият ми живот ми донесе доста положителни неща- обърна ми света с главата надолу, в най- положителният смисъл за който се сещам..после видях …Няма лош опит, има много уроци, които се налага да усвояваме и то не винаги по най- приятният начин. Стискам палци всичко да завърши ОК!
Тази седмица разбирам смисъла на текста ти малко по-добре отколкото щях преди месец
Не за пръв път с теб ще си кажем, че няма нищо случайно… Желая ти здраве!
Оздравявай! Имаш още много какво да даваш, и да получаваш
Хей, какво е това хленчене,
Извини ме Пламка не се отнася за теб.
Вижте клипчето, този човек се целуваше с “красавицата”.
“АХ ТОЗИ ДЖАЗ”
Пламка, Тодор преди седмица се бе уплашил от нещо което не виждаше. На гърба си имаше някаква пъпка, но на най-неудобното място, където ръцете му не достигаха. Е, лекар му я пипна, сложи му там някакъв ИЛАЧ и всичко мина мирно и тихо.
Да, човек винаги се плашил от незнанието си.
И винаги го наричал с различни имена.
В детстовото ми това бяха Торбаланци, баби Яги, караконджули, а сега е това, че като започна нещо да правя на компа и ме е страх да натисна бутон който не познавам и не знам какви ще са последиците (да не би да изтрелям ракета към не знам къде си)
А добрини всеки и по всяко време може да направи. Но не трябва да очаква аплодисменти.
Ех да можех да намеря този филм и да го гледам още поне веднъж
Плам, оздравявай бързо! Пожелавам ти го от сърце.
Точно в такъв момент осъзнаваме кои са най-важните неща в живота.
Бъди ЗДРАВ и продължавай напред както ти само можеш!
Докато чета коментарите ви…ако щете вярвайте…ама нямам думи…
(само клишета – като “Обичам ви!”, например…)
Към Пламен: преживял си катарзис, преосмислил си живота си, пренаредил си приоритетите си в него… Това се случва почти на всеки homo sapiens индивид, поне по 1-2 пъти в живота му. По това хората си приличат – по размислите върху изпитанията на съдбата по време на самото изпитание. Различават се по живота си след изпитанието. Мъдрите мисли за сложността и смисъла на живота, за това, какво сме получили и какво смe дали, кого сме недооценявали и незаслужено пренебрегвали … , ни изоставят с различна скорост във времето, за да се върнем отново в старото русло със старите навици, да правим същите грешки, да забравим за преходността на нещата… И цялото ни катарзисно преживяване постепенно избледнява, докато се превърне накрая в спомен за някакъв далечен сън.
Пожелавам ти бързо оздравяване, Плами, но преживяното да остави трайна следа в душата ти по най-добрия начин и да ти помогне да бъдеш такъв, какъвто искаш да бъдеш.
Към читателите и приятелите: Какъв е този минорен тон? Добронамерен, но твърде песимистичен! Повечето коментари приличат на тъжни вопли и безпомощно хленчене! Нищо страшно не се е случило. Просто един епизод от живота, който за умния човек (а Пламен е такъв) е урок, чрез който ще стане по-силен и по-мъдър.
Нищо в живота не е случайно.
Пламка, гепи ме за гърлото тази твоя публикация и стиска и стиска и не пуска… Продължавай да си така силен, усмихнат и положителен, всичките ти приятели и дори далечни познати и непознати, които те обичат, ти пращат позитивна енергия. Ще се пребориш! Бъди здрав, несломим и продължавай с всички сили напред! Прегръщам те!
“Всяка твоя крачка по пътя на съсредоточаването укрепва твоята сила и мощта на мисълта се дава в твоите ръце. А тъй като всяка сила може да бъде отправена за добро или за зло – от тебе самия зависи да станеш велик или да паднеш.
И така, помни, че всичко, което ти носиш на околните си, ще се възвърне към теб и няма сила, която да удържи възмездието.
Помни и се бори!”- Йога
Пламен! А ти носиш на околните, на всички нас силата на доброто! Усещаш как тя се връща към теб, нали! Просто това е само един от тези “мигове”, в който откриваме Истината, сиреч – света, какъвто е, а не какъвто си го представяме! С теб сме и сме толкова много! Хайде, дописане!
Пламене, ти си част от нашите мисли, а и от нашето вчера и днес-с теб споделяме,чувствуваме , решаваме да бъдем различни , да успяваме…Ние сме заедно …