Днес е Игнажден и – харесва ви или не – пак имам имен ден. Нищо, че не ми е съвсем празнично…

Някога се е смятало, че точно на Игнажден започва новата година. Ще ми се и аз да започна наново… но надали…

Това бил и денят на зимното слънцестоене. Аз пък съм роден на пролетното… но точно днес всички слънца са ми застинали. Или изстинали… (Случва се).

Както повечето ни празници – и този е съществувал още преди покръстването. Но после Църквата го „прекомпилира“ и закрепя за него и един християнски светец – Св. Игнатий Богоносец. Църквата винаги е била хитра. И се е възползвала…

Разправят, че въпросният светия бил същото онова дете, дето Христос взел в скута си и казал на най-върлите си фенове (апостолите): „Ако се не обърнете и не станете като деца – няма да влезете в царството небесно!“.

Мъдро го е казал, но хората са склонни да разбират мъдреците погрешно.(Или да ги разпъват – още преди да са си дали зор да ги разберат). А също така сме склонни и към вдетиняване… което не е съвсем това, дето е имал предвид Оня…

Свети Игнатий е бил хвърлен на лъвовете. По ония времена така са постъпвали с повечето християни – ставали са нещо като Whiskas за големите котета.

А векове по-късно, нас продължават да ни разкъсват диви зверове. Изотвътре…

Според народните поверия (едно време не е имало медии и народът е трябвало да се погрижи сам за масовото затъпяване), на този ден не се иска и не се дава заем. Жалко, че на Уолстрийт не познават народните ни обичаи с анти-кризисен характер! Много жалко…

Вярва се още, че който излезе от къщата – в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце. Излиза, че в ромските махали всеки ден е Игнажден… ама те „братовчедите“ си живеят открай време сякаш всеки ден е празник… и може би точно така и трябва да се живее…

Най-разпространеното поверие за Игнажден обаче е т.нар. „полазник“ – гадае се каква ще е годината по първия гостенин, който ще дойде (ще полази) в дома ни. Ако гостенинът е добър човек – и годината щяла да бъде добра. И обратно…

Лесно им е било едно време – на повечето хората им е личало от далече дали са добри или напротив! А сега всеки е еднакво смръщен, с еднакво безизразен поглед. И не знаеш нито що за човек е, нито какво ти мисли…

Затова и рядко допускаме други хора в домовете си. А в душите си – още по-рядко.

И като не знаем какво ни е полазило – нямаме си на идея и каква ще е годината. И вярваме на социологически прогнози или правителствени обещания… (И двете са в пъти по-тъпи от народните поверия, ама у нас си е традиция да вярваме все на не когото трябва…).

Истинската причина днес да празнуват всички Пламеновци, Огняновци (и производни) е, че Игнат/Игнатий, всъщност произлиза от латинската дума за огън – ignis. Тя пък, от своя страна, произлиза от още по-древната санскритска дума – агни – която пак означава „вътрешен огън“.

Огънят отвътре може и да е само красив литературен символ. Също като „Божествената искра“…

Във всеки случай, в съвремието ни е много по-модерно да се правят само фойерверки.

Такива са времената. Или хората…

httpv://www.youtube.com/watch?v=QGJuMBdaqIw

Tags: агни, Игнажден, Игнат, Игнатий, игнис, искра, обичаи, Огнян, огън, Пламен, полазник, светец, слънцестоене, църква