Здравей, баце!

 НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО ДО НЕСЪЩЕСТВУВАЩ ПРИЯТЕЛ

Здрасти, баце!

Не съм писал писма от 1000 години. То и с тебе май не сме се виждали от толкова… ама днес нещо ме е стегнало под лъжичката – или са ме хванали лудите – и седнах да ти пиша.

Ей така – импулсивно. Пък после сигурно ще смачкам писмото. Ще го изгоря…или само ще го забравя…

Какво се е случило ли? Привидно – нищо.

Добре съм си. Имам покрив над главата си. Хляб – на масата. Работа. Хора, които казват, че ме обичат. Сравнително добро здраве. А бе, нямам причина да се оплаквам…

А в същото време отвътре ми е едно празно и кухо като че ли съм някакъв стар гардероб, запокитен в нечие мазе и отдавна забравен.

Ей така ми е отвътре… И не смея да го кажа на глас пред никого. Щото ще ме обвинят в неблагодарност, черногледство и още 1001 смъртни грехове…

Аз даже и пред себе си не смеех дълго време да го призная. Самозалъгвах се, че всичко (ми) е наред и се самонапомпвах, че ТРЯБВА да се чувствам щастлив…

…само защото нямам ОСНОВАТЕЛНА причина да се чувствам нещастен.

Самобичувах се, че съм се разглезил, отпуснал, че не съм достатъчно мотивиран, амбициран, сериозен… че нямам воля, амбиции…мечти…

Това ми е голям проблем откакто се помня – никога не съм бил амбициозен. Дори не знам защо…а и вече се уморих да търся отговора.

А голямата ми тайна е, че никога не съм имал и мечти. Като изключим, може би, един капсен пистолет от детството – много исках да ми го купят, щото беше метален и изглеждаше като истински… но не ме огря. Май това е единствената ми мечта, за която си спомням.

Може би съм мечтал и някой ден да имам жена, деца, семейство… И това не ми се получи. Поне не задълго.

Цял живот си повтарях, че няма да съм като баща си… че няма да се разведа… е, разведох се. И май в момента съм точно като татко – година-две преди да си отиде от живота ми завинаги, той беше загубил вкуса на самия живот. Не му се живееше… Отиде си много преждевременно. Само на 59…

Сетих се и за още една мечта.  Четирима приятели и съученици – знаехме се от деца…а и тогава сме си били още деца, може би на по 12-13 години…

Направихме си нещо като рок-група (не, не беше „Дракон“ – много преди това, въпреки, че някои от участниците са същите).

Мишката, Павката, Манчо (Атанас) и аз. И мечтаехме някой ден да станем много известни и богати – като Бийтълс – и да си купим една голяма къща, в която да живеем заедно. Със семействата си.

И тази мечта няма никакъв шанс вече…

Сещам се и за една сбъдната мечта. С моя приятел от гимназията – Радо. Когато пиехме тайно домашна ракия с компот, седнали върху чували с вълна, на терасата на къщата ни в Койнаре и гледахме августовското нощно небе… Там звездите са едри и напращели, не са като в града… ама и дядо, и баба (а и татко) вече не са между живите и отдавна продадохме къщата. Сега там живеят цигани. Дано да гледат понякога към звездите…и дано да не са отсекли ябълката, която посадих като се уволних от казармата…

Отплеснах се, но тогава с Радко мечтаехме някой ден да се засечем в парка – как бутаме бебешки колички със синовете си в тях…

Тази мечта се сбъдна като по учебник. Даже сега се усмихвам като се сетя за онзи красив момент. Беше ми топло – отвътре. То си беше лято, но в сърцето ми тогава имаше нещо по-ярко и от слънцето над Южния парк…

Синовете ни са родени през година. Но след това на Лети и Радко им се родиха и две щерки – големи красавици. И аз много исках момиченце…ама…

Още една мечта, дето…

Голяма мъка ми е това, дето оставих детето си да расте само – без братче или сестриче. Най-лесно е да кажа, че така се случи…ама вината си ме държи за гърлото. И за топките…

И друга мъка имам. Приятелите…

Най-добрите ми приятели или са далеко, или са…много надалеко. Там, откъдето май нямало връщане… А може и да има връщане, но просто там повече да им харесва…знам ли…

Някой ден ще ги питам и това – като се видим. Отново…

Всъщност, сега най-добрите ми приятели са… приятелки. Ама не е баш същото.

Жените имат цици. И други работи. А това променя много правилата на играта. Рано или късно…

Може би затова седнах да ти пиша. Щото няма с кого да седна и да изпия по една ракия. Няколко пъти…

Докато слушаме хубава музика.

От нашата…

 

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes